Международната организация на франкофонията е много активна, с утвърдено присъствие в България от години. Френското висше образование няма причини да се срамува от представянето си в рейтинги в Европа. Дотук се изчерпват престижните аргументи около осуетения в последния момент опит за създаване на чуждо висше училище у нас изцяло встрани от Закона за висше образование. Парламентът изненадващо се вслуша в критиките на опозицията и отложи окончателното гласуване на решението за подписване на спогодба за създаване на висше училище на франкофонията за администрация и управление у нас. Ако институциите са последователни, тази спогодба изобщо не следва да види бял свят.

Скандалът около новото висше училище е показателен за рисковете от формализма, с който парламентът гласува законопроекти за ратифициране на международни договори и спогодби. В тези документи рядко някой се вглежда в детайли, а от тях често изскачат чудовища. Историята с университета онагледява и колко лесно може да се снишават институциите у нас, когато има залог с дипломатически привкус. Сега участниците се опитват да замажат скандала, което не би следвало да им бъде позволено, ако живеем в правова държава.



Кой и как прокара/проспа решението



за създаване на вуз изцяло извън Закона за висше образование?

Проектът с първоначален вносител външно министерство вероятно щеше да мине и замине на две гласувания в рамките на един-единствен ден, ако депутатът от БСП Михаил Миков не бе оспорил решението в зала. Всъщност реакцията на Миков не би следвало да е изненада - той е поставил въпроса за евентуално противоречие със Закона за висшето образование още на заседание на правната комисия в края на август. На заседанието той изтъква, че България и досега е имала спогодба с организацията на франкофонията за дейността на неин институт у нас, но той не е претендирал да има статут на висше училище. "Тук се иска този институт да се институционализира като нещо друго - висше училище, което да обучава бакалаври, магистри и доктори. Тоест чрез международно споразумение да придадем статут на 54-тия вуз у нас", казва Миков. Той поставя въпроса как новото висше училище се съотнася към Закона за висшето образование и ще спазва ли неговите изисквания.

Сходни притеснения изразяват още Емил Димитров от Патриотичния фронт, както и самият председател на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ. Той е посочил, че в Закона за висшето образование в такъв случай би следвало да има изрична разпоредба законът да не се прилага при наличие на международна спогодба. От стенограмата на заседанието става ясно, че Кирилов е изпратил експерти да търсят спешно становище от ресорната просветна комисия, но такова така и не е получено навреме. Така правната комисия, която не се явява водеща, оставя дебата за зала, но поне не премълчава проблемите.

Не такава е картината, описана от стенограмата на съответното заседание на просветната комисия. На него никой не казва и дума за евентуално противоречие със Закона за висшето образование - сякаш депутатите никога не са чували за него, а по темата се изказва един- единствен депутат - проф. Стефан Желев (ГЕРБ). Той се включва, за да изтъкне, че ползата от решението няма да е само образователна, а и политическа. Любопитно е, че тази точка от дневния ред се води от зам.-председателя на комисията Галя Захариева - председателят Милена Дамянова не отрича личния си интерес към темата като виден франкофон. На това заседание представителят на МОН Мария Фъртунова споменава, че министерството вече е изразило позиция при съгласуването на спогодбата с външното министерство и я подкрепя. Дебат във външната комисия извън суперлативите очаквано не възниква.



След дъжд - алибита



Провалът на тихото и формално приемане на точката в зала разпали пожар и предизвика панически опит на замесените институции да избягат от отговорност. Външно министерство, което е вносител на спогодбата и основен неин защитник, упорито мълчи, сякаш нито един от поставените въпроси не се отнася към него. Шефката на парламентарната комисия по образование Милена Дамянова, която би следвало да е разбрала за проблема с националното законодателство навреме от колегата си Кирилов, разпрати писма за становища на МОН, Съвета на ректорите и Националната агенция по акредитацията.

От екипа на Кунева постфактум обясниха, че висшето училище на франкофонията за администрация и управление не се създава по реда на Закона за висше образование, а чрез ратификация. Това е позволено, защото по конституция при противоречие с националното законодателство рафитицираните международни договори имат предимство, коментираха от МОН, признавайки косвено, че спогодбата влиза в колизия със закона. Този аргумент щеше да сложи точка на въпросите, ако проектът вече бе ратифициран, но той не е. Нещо повече - мотивите към него, писани от външното министерство, съдържат невярно твърдение и прикриват противоречие на проекта със закона за международните договори. В тях се твърди, че разпоредбите на спогодбата са в съответствие с българското законодателство и не изискват мерки от законодателен характер с оглед на прилагането им. Законът за висшето образование обаче е категоричен, че чужди висши училища у нас имат право да отварят свои поделения само по реда на закона. Изключение се прави само за случаи на съвместни договори с български висши училища за образователен франчайз, при който се дава само чужда диплома, но трябва да имаш огромно въображение, за да твърдиш, че спогодбата е всъщност договор за образователен франчайз. Най-малкото - в нея думата "диплома" изобщо не се споменава и не става по никакъв начин ясно чии дипломи ще се "франчайзват". Устно от МВнР обясняват, че документите ще се издават от белгийски и френски вузове.

Законът за международните договори е категоричен, че ако при съгласуването се установи противоречие с националното законодателство, докладът към проекта изрично трябва да посочва нормативните актове, които се нарушават, както и предложения за отстраняване на противоречията.



Полезен ход няма



Дори да не съществуваха тези ограничения, би следвало да е близко до ума, че след като ще се създава висше училище, трябва да е ясно поне какви дипломи ще получават студентите. Че не може да има образователна спогодба, която да не казва как приключва обучението в този уж реновиран световен университет, който претендира да обучава студенти и от държавната администрация. Да не говорим за принципния въпрос - редно ли се да се отваря законовата вратичка за създаване на висши училища. След като не свърши работата си навреме, просветното министерство поне сега прави заявка, че ще зададе всичките тези въпроси на външно министерство. По регламент спогодбата не може да се коригира на второ четене и единственият вариант е или да се гласува, или да се оттегли. Във вида, в който съществува документът в момента, отговорът на тези въпроси е риторичен. Новото висше училище по администрация и управление няма място у нас, колкото и политически ползи според някои да може да донесе.