Домашният арест се състои в забрана обвиняемият да напуска жилището си без разрешение на съответния орган. Тази мярка за неотклонение се взема и контролира от съда. Същият този съд определя адреса, на който ще се изпълнява домашният арест. Последваща промяна на адреса на изпълнение на мярката се разрешава от прокурора в досъдебното производство или от съда, пред който делото е висящо. Съдът, съответно прокурорът, уведомява структурите, които контролират изпълнението на мярката, за вземането й, както и за последваща промяна на адреса на изпълнението й. Спазването на забраната да се напуска жилището се контролира от структурите на МВР, като за констатирани нарушения на забраната се уведомяват съответният съд и прокурор. Тази забрана може да се следи и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон.

Тези норми за домашния арест, запалил в последните месеци няколко скандала, се съдържат в действащия Наказателнопроцесуален кодекс (НПК).

Всъщност



на теория това е много тежка мярка за неотклонение



и идва веднага след задържането под стража, което се осъществява в арестантски помещения. Неслучайно и само тези две мерки за неотклонения се налагат от съд, а не например от прокурор.

В България обаче очевидно на домашния арест изобщо не му върви и през последните години той се счита за трудно изпълним, а напоследък дори за напълно безсмислен. Дори и от съдилищата. С някои изключения.

Обвинената за смъртта на съпруга си Анита Мейзер не е била пусната под "домашен арест", защото МВР не може да контролира мярката. Това заяви наскоро бившият шеф на местата за лишаване от свобода Росен Желязков, който сега е адвокат и защитава Мейзер. Той се възмути, че Окръжният съд във Варна е оставил клиентката му в ареста с такива мотиви. "Не съм възмутен, че не я пускат, защото това е право на съда. Шокиращо е мнението на съда, че тази мярка "домашен арест" не може да се изпълнява от полицията. Това беше поантата на вчерашното заседание. Недопустимо е да



не се изпълнява закон, защото нямало гривни",



каза още Желязков.

Мейзер беше задържана и обвинена за причиняване на смърт по непредпазливост чрез нанесена умишлено средна телесна повреда. След това тя беше обвинена и за подкуп на полицаи, който предложила след смъртта на съпруга си Николай Димов.

Според Желязков няма никакви доказателства, че клиентката му би се укрила, ако е под "домашен арест", въпреки че е гражданин на САЩ. "Един от мотивите, с които беше отказана по-лека мярка, е, че тя пътува и може да отиде в САЩ или Коста Рика, тоест се губи презумпцията за невинност", добави защитникът.

Темата с обезпечаването на мярката "домашен арест" обаче стана особено актуална покрай случая с турския гражданин Фарук Бекташ, който уби семейство мотористи на пътя. След като Софийският окръжен съд го пусна точно под "домашен арест", той избяга. Това от своя страна доведе до протести пред столичната Съдебна палата, както и пред палатите в големите градове. Протести имаше и пред турското посолство в София.

Фарук Бекташ е 60-годишен гастарбайтер, който работи в Германия. На 24 юли т.г. той блъсна и уби двамата мотористи Бойко и Таня Бойкови, докато пътува към Турция. Пътният инцидент стана край Драгоман. Прокуратурата поиска задържането му в ареста за постоянно, но съдът реши да го остави под домашен арест. Съдийката се мотивира основно с това, че той е обвинен в престъпление, извършено по непредпазливост. Освен това



тя прецени, че нямало голям риск той да се укрие,



защото е наел апартамент в София и е изразил готовност да съдейства на разследването. Няколко дни по-късно Бекташ изчезна. Дни по-късно МВР обяви подозренията си, че той вече е напуснал България. Прокуратурата поиска от Турция екстрадицията на турския гражданин, а заедно с това бе издадена и европейска заповед за задържане.

И до момента той не е хванат.

Специално по случая "Бекташ" председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов обяви, че екип от ВКС извършва проверка и анализ на всички факти и обстоятелства във връзка с това дело. "Доколкото имам информация, съдебният акт е отменен от горната инстанция, т.е. тук говорим за един неправилен съдебен акт. Освен че е неправилен, той имаше и



негативни последици за авторитета на съдебната система,



тъй като в резултат едно лице, привлечено като обвиняем, избяга от правосъдието", обяви още Панов.

Той обаче заяви, че случаят има и друг аспект: "Решението създава един опасен прецедент - във всеки един случай да се търси връзка с България чрез един договор за наем, изготвен 3 дни след катастрофата, и така да се изведе извод, че няма опасност лицето да се укрие. Ще следим допълнително практиката в тази категория дела по мерки за неотклонение".

Попитан дали ще се търси отговорност от съдията, Панов посочи, че магистратите неслучайно имат функционален имунитет, за да не може никой, включително и председателят на ВКС, да се бърка в дейността им. "Това е неправилен съдебен акт, който е бил отменен от горната инстанция", каза Панов.

Така или иначе този случай определено повдигна въпроса



какъв е изобщо смисълът на домашния арест и



дали той не се превръща в твърде изродена правна форма, при която хора или изчезват, или се разхождат безпрепятствено по улици и ведомства, докато трябва да са в жилищата си.

Както стана ясно по-горе, единият вариант за контролиране на тази мярка е от органите на МВР. През последните години те обаче ясно показаха, че нито имат ресурс, нито им се занимава с това. Макар че НПК изрично им вменява това задължение. На практика обаче много лица под домашен арест си се разхождат на свобода, дават си интервюта, стрелят ги пред Съдебната палата, участват по обществени поръчки, ходят по ведомства и какво ли още не.

Затова и НПК предвиди възможността спазването на забраната да се напуска жилището да се контролира и чрез средства за електронно наблюдение по ред, предвиден в закон. Става дума основно за използването на т.нар. електронни гривни. И такъв закон и ред има разписани.

Друг е въпросът, че на практика не се прилага. Първо, трябва да се отбележи, че НПК изрично е записал, че контролът чрез електронно наблюдение може да се прилага. Не е задължително. Задължително е, когато съдът каже да го прави МВР. Но по цял свят именно електронните гривни са основно спасение при домашния арест. И е



някак естествено и България да е близо до тези процедури



И тя е, но само донякъде. Както припомни адвокатът на Мейзер Росен Желязков, такива у нас бяха ползвани по проект, финансиран от Норвежкия финансов механизъм. Той обаче приключва и на практика по него не може да се ползват електронни гривни, защото няма координационен, команден център, от който да се управлява ползването - слагане, махане, излъчване, контрол. За да има цяла система обаче, необходимо е да се мине през обществена поръчка. А само преди няколко месеца стана ясно, че министърът на правосъдието Екатерина Захариева се усъмнила във вече пуснатата поръчка за електронните гривни и я отменила. "Прекратихме процедурата, защото аз лично имах съмнения, че е направена така, че само една от фирмите да участва. Те не са много за съжаление в света, които да предоставят такава услуга, но е добре да са направени така условията, че да могат всички да се явят и да се конкурират само с цена", обяви тогава Захариева. "Защото



в крайна сметка това струва пари, и то немалко



Така че тези изменения са направени и ще има нова поръчка", добави тя.

Прекратената поръчка е била обявена на 21 януари 2016 г. и е за "предоставяне на услуга по електронно наблюдение на осъдени лица и лица с мярка за неотклонение "домашен арест". Интересно е да се отбележи, че тогава Захариева вече е правосъден министър. Тя беше избрана на поста на 18 декември 2015 г. Все пак не Захариева, а главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е обявил и контролирал поръчката. На практика последната е прекратена чак на 31 май т.г. При по-детайлен прочит на заложеното в поръчката се вижда, че на техническата оценка е дадена тежест 50 точки, а на предлаганата цена - също 50 точки. От думите на Захариева се разбира, че тежест в бъдещата поръчка ще има само цената.



Електронното наблюдение е предвидено в момента



в закона за изпълнение на наказанията и в специална наредба на правосъдното министерство. То може да се осъществява чрез три способа. Първият е гласово разпознаване чрез ползването на стационарен телефонен пост. Вторият е сателитното наблюдение, което е технология за установяване на моментното местонахождение и движението на някого чрез система за глобално позициониране. Третият способ е радиочестотното наблюдение, което се определя като потвърждаване на местонахождението на едно лице, като се регистрира неговото присъствие или отсъствие на определените в присъдата места и часове. Именно последното включва и т.нар. електронни гривни.

Интересно е да се отбележи, че към момента в регистъра на обществените поръчки не може да бъде намерена процедура за електронни гривни, която да е открита. Нещо, което заедно с нежеланието на МВР да контролира в пълен обем мярката за неотклонение "домашен арест", означава, че ще има още дълги месеци скандали по тази тема.