Институтът за икономически изследвания при БАН обяви вчера, че поправя пролетната си прогноза за българската икономика, която се развива по-добре от очакваното. Експертите от института преди месеци смятаха, че тази година ръстът ще е 1.9%, а сега рязко го вдигат на 2.9% - основно защото 2016 г. се оказва много успешна за туризма и за реколтата, а и защото износът се представя добре, обясни проф. Искра Белева. В резултат и доходите растат, като тази година средната заплата ще се увеличи с около 6% и ще достигне 950-960 лева, смятат от БАН.

Последните седмици донесоха серия подобни оптимистични корекции. Международният валутен фонд, агенцията за кредитен рейтинг "Мудис", българското Министерство на финансите също вдигнаха предвижданията си. Засега прогнозата на МВФ е най-висока - за 3% ръст на брутния вътрешен продукт, а МФ е най-сдържано, като очаква 2.6 на сто увеличение на БВП тази година.

Според учените от БАН икономиката би могла да постигне и повече през 2016 г., но два от двигателите й в момента почти нямат гориво. Това са инвестициите - чуждестранните и по линия на бюджета. При заложени за годината капиталови разходи на държавата за над 6 млрд. лева реално за първите шест месеца са инвестирани едва около 860 млн. лева, посочи доц. Виктор Йоцов. Това е и основното обяснение за рекордно големия излишък в бюджета - 3 млрд. лева за първите шест месеца, или 3.5% от БВП. Според експерта закъснението с публичните инвестиции не може да бъде наваксано - дори с голямо форсиране предвидените средства няма как да се изхарчат в оставащото малко време до края на годината. Спестяването на разходи би трябвало да доведе до балансиран бюджет или поне до по-нисък от планирания бюджетен дефицит, като доц. Йоцов смята за реалистично правителството да отчете около 0.8% - 1% превишение на разходите над приходите.

Икономистът разкритикува увеличението на държавния дълг през последната година - особено на фона на огромен бюджетен излишък и рекордно голям фискален резерв. Според него вероятно правителството се е презастраховало заради непредвидени и значителни разходи - като парите, които НЕК трябва да плати по делото за АЕЦ "Белене" и покриването на задължения към американските тецове в комплекса "Марица-изток", а може би и покупки на фрегати или друга военна техника.

България остава със сравнително нисък външен дълг, но темпото на нарастване е тревожно, допълни доц. Григор Сарийски. Икономистите от БАН все пак се надяват, че държавният дълг няма да превиши 30% от БВП и през 2018 г. ще тръгне надолу.