Трябва ли пазарът да е водещ в здравния сектор, възможно ли е изобщо това и в каква степен държавата следва да регулира отношенията в здравеопазването е фундаментален въпрос, който едва ли някога ще има еднозначен отговор. По света съществуват различни модели, в редица страни в Европа намесата на държавата или общините е водеща, но пък никъде няма 100% доволни от съществуващата система - нито пациенти, нито лекари, нито управляващи. За България едно е напълно сигурно - пращането на тотално контролирана от държавата система в извратени квазипазарни условия доведе до ужасяващи девиации - хипертрофирала и хиперкомерсиализирана болнична мрежа и все по-болно население.

За 10-15 години промени обаче стана ясно и друго - ако някъде пазарът може да играе здравословна роля, а държавата не бива да прекалява с натиска, това са лекарствата. Естествено, при огромните публични разходи (близо 1 милиард лева ще плати само здравната каса тази година) и спецификата на това производство - медикаментите може да лекуват, но може и да убиват, чист пазар в този бизнес би играл ролята на естествен подбор; качество, безопасност, ефикасност и цени трябва да са обект на регулация. Докъде обаче да е намесата е въпрос на много фин баланс.

Всички например сме съгласни, че цените на лекарствата трябва да са възможно най-ниски.



Кое обаче е възможното



и какво се случва в последните години? Министерството на здравеопазването постоянно натиска надолу с различни изисквания цените на медикаментите, при това основно на генеричните продукти. Постоянно се появяват нови и нови изисквания, референтни държави, под чиито цени не бива да падаме, проценти, над които да не се скача, регистрации и какво ли още не. В същото време при генериците едно и също лекарство се произвежда от много компании и се задейства пазарният механизъм за сваляне на цените. В резултат действително цените на редица лекарства на ниво производител (без ДДС и надценки на търговци) са много ниски. Толкова ниски, че производителите им спират да ги внасят на малък пазар като България и страната остава без базови медикаменти. Или пък се задейства паралелен износ, при който освен че отново се появяват дефицити, се източва и здравната каса. В същото време обаче държавата не прави нищо или не достатъчно, за да намали разходите си за оригиналните препарати, които обикновено формират по-голямата част от обществените плащания за лекарства. Което, освен че е скъпо, води и до допълнително изтласкване на генеричните продукти от пазара.

Класически пример са и няколкогодишните провали с доставките на ваксините за задължителния имунизационен календар. Търговете се проваляха, защото министерството поставяше прекалено високи изисквания - срок на доставки, срок на годност, гаранции и т.н. При положение че поръчката е за 100-200 000 дози, производителите просто не пожелаха да отговорят на високите изисквания, министър Петър Москов се разлюти, обвини ги, че се опитват да му извиват ръцете, а имунизациите на хиляди деца бяха отложени. Последва внос от Турция, съмненията около който стигнаха до прокуратурата, а родителите още не са сигурни дали са постъпили правилно, приемайки децата им да получат от точно тези ваксини.



Сега Москов реагира по същия начин



Производители изтеглят от пазара базови медикаменти в онкологията, защото продажбата им на толкова ниски цени не е рентабилна. Министерството не се огъва под натиска и отвръща на удара с внос от Румъния. Той е подготвен от серия промени в Закона за лекарствата, почти до една увеличаващи регулаторната роля на държавата. Според тях МЗ и здравната каса ще могат да си направят дружества за търговия с лекарства, чрез които да внасят по неясни цени дефицитни медикаменти; ще се прави списък на лекарства, които не достигат, и износът им ще се ограничава (каквото и да значи това); аптеките ще са длъжни да дават денонощни дежурства. За да няма пациенти без осигурена терапия, се позволяват редица изключения от правилата - лекарства ще се изписват не за това, за което са одобрени, ще се плащат, без да са част от позитивния списък, най-плащаните от НЗОК лекарства няма да променят цените си 1 година и т.н.

Тези промени може и да се правят без задна мисъл и лоши намерения, но имат потенциала съвсем да изкривят пазара и в крайна сметка да доведат до още по-затруднен достъп до медикаменти. Ако държавата реши да внася продукта А от Румъния (където той може да е по-скъп и съответно осигуряването му на нашия пазар да става на загуба, т.е. с държавна субсидия), най-логичното е производителят му полека-лека да изтегли и останалите си препарати от България и да ги продава на страната ни през Румъния, така че накрая снабдяването в България да става през друга страна, което най-малкото няма как да е по-евтино, да не говорим за по-достъпно. Въвеждането на нощни дежурства по аптеките в областните градове, където няма 24-часа отворени аптеки, може да има точно обратния ефект - едва ли всички съществуващи аптеки във Видин например могат да издържат на увеличените разходи за труд, отопление и т.н. И вместо денонощен достъп до лекарства, хората във Видин накрая да осъмнат с по-малко аптеки и още по-ограничен достъп.

Създаването на изключения от правилата, естествено, е класическа хранителна среда за корупция и злоупотреби и не вещае нищо хубаво. Първо винаги ще се намерят тарикати, които да ползват любезно отворената вратичка в закона, а после и всички останали ще трябва да го правят, за да не изостават от конкуренцията. Положението допълнително се влошава и от постоянната промяна в правилата и липсата на устойчивост.

Колкото и примамливо да звучи идеята държавата да стъпи на врата на лошата фармацевтична мафия, с подобни ходове просто ще я направи още по-лоша и по-мафия, а цената ще я платят не фарма кукловодите на здравния сектор, а болните и бедните.