|
| Кукер с маска на вълк; Перник; 2011 г. |
Наистина преди време стана дума (вж. Свързани текстове) как е изобретен денят, назоваван "Свети Валентин" - понеже на търговците (разбирай - на големите американски търговски вериги) им се сторило, че между новогодишните и пролетните празници имат твърде голяма "дупка", в която печалбите не били чак такива, каквито им се искало, си изобретили един "Свети Валентин" на който глупавите и лековерните да запълнят финансовата "дупка" на търговците, като купуват скъпи стоки, изработени от най-евтините възможни материали; от отпадъци, всъщност - изрезки от цветни хартии, отпадъчни материали от шивашката промишленост, както и всякакви евтини подобия на шоколад в псевдолуксозни опаковки.
Понеже месеца преди началото на новогодишната пазарска истерия също е "бяло петно" във финансовите отчети на големите американски търговски вериги, те пренасят февруарските си достижения в друг постен търговски времеви отрязък - самият край на октомври-началото на ноември, мултиплицирайки го. (Тези, които си спомнят икономическите новаторства на развития социализъм у нас може би си мислят, че така нареченият тогава "мултипликационен подход" е измислен лично от Тодор Живков в някоя снежна зимна вечер до бумтящото "банско чудо" в Резиденция "Бояна"; обаче не са прави.)
Още по-мултипликационен става тоя подход - направо златен, след като на големите американски компании им идва на ум да издоят хубавичко освен собствените на Америка обитатели, за които ни е абсолютно все тая, но и туземното население по света, включително и по нашите земи. Та така с мултипликацията ...
Дотук - добре; има народовластие, уж истинско, всеки може да харчи парите си за каквото му харесва. Сега обаче играчката става плачка. Покрай търговската печалба, която е неоспоримото ни съвременно божество, се оказа че на децата ни, главно, се пробутва един чисто идеологически продукт, който има за цел да ги отроди от корените им. Тук ще трябва да сменим иронията и полуусмивката с изкривено от бясно несъгласие лице.
Това вече не; мазни родителски гласове, включително на водещите (които винаги, впрочем съм възприемал като симпатични комедианти, които имат функцията да направят сутринта на слушателите си по-поносима) обясняваха онзи ден в един сутрешен радиоблок, че защо пък да не се маскират невръстните им отрочета - те не налагали празника никому, моля ви се; важното било децата им да са щастливи, маскирайки се. Трябва да призная, че ни най-малко не ме интересува щастието на техните деца; занимава ме единствено щастието на малките българчета - те не се маскират на чуждоземни празници, понеже родителите им - истински българи-патриоти, са им обяснили от рано и за народните будители, и за кукерите, и за вълчите дни и за всичко българско. Та именно тия деца бих искал да бъдат щастливи, безкрайно щастливи, ако може - нищо не искам повече от това, а не превзетите отрочета-небългари на родители-небългари, които кръстосват улиците ни в последния ден на октомври в идиотски премени.
* * *
Макар да е наистина пресилено да се подлага на анализ едно търговско мероприятие като "Хелоуин" от друга гледна точка освен от финансово-идеологическа, в следващите редове ще се опитаме да предложим изход от вече създаденото положение. Вярно е, че от година на година са все по-малко обитателите на София (нямам други впечатления), които виждам подготвени да се включат в така наречения "Хелоуин", както и в розовия буламач на Трифон Зарезан, впрочем. Тази година видях три дечица за ожалване - не е чак толкова много.
Да, може да се изчака леталният изход на хелоуинстването да настъпи естествено - така, както правят българските училища, понеже ги мързи безпаметно; ако перифразираме познатата поговорка, като има проблем, те се снишават и чакат проблемът сам да отмине, за да не разсърдят с излишни телодвижения министерското си началство.
Тук ще предпочетем друг подход; ще предложим ефективна замяна на съществуващото търговско мероприятие "Хелоуин" с негова равностойност - по-традиционна, по-смислена, българска. Подобен подход използва в този случай раннохристиянската църква преди 16 века - и в случая с езическия предшественик на "Хелоуин" като създава католическия празник на вси светии, и в безброй други случаи; по религиозни и идеологически съобръжения, разбира се. При това ще покажем, надявам се, как българските търговци също да бъдат доволни от промените, макар точно техните интереси да са ни най-последна грижа; последна, ама грижа все пак ...
Ясно трябва да е, че забраната за отбелязването на каквото и да е не може да служи като ефективно решение - това е подход, който в последните две хиляди години е показал, че е неработещ; още по-малко ще се задейства точно сега и в този случай. Но понеже маскирането на децата и техните обиколки по съседи и познати е единственото всъщност проявление на мероприятието "Хелоуин", то подмяна с купаж, извлечен от българската народна традиция, не само може да се извърши с лекота, но и резултатът да е в пъти по-понятен и по-забавен и за малките българчета (вече уточнихме, че останалите в случая няма да ни занимават независимо къде живеят), и за техните родители-български патриоти.
Дори повърхностен преглед на най-достъпната етнографска книгопис по въпроса ще ни убеди, че времето, набелязано за начало на финалната фаза на търговската акция "Хелоуин", съвпада до минута със започването на Вълчите дни - по някои места в българското землище тези дни започват именно на 1 ноември или в нощта преди този ден и продължават най-много девет дни.
Не, няма да съветваме жените да не подхващат никаква домашна работа, освен да обработват коноп, както са правили прародителките ни - в тия дни не се преде, не се плете, не се тъче, не се пипа вълна, не се кроят и не се шият мъжки дрехи, не се отварят ножици, не се влачи вълна с дарак, не се пере вълна, изобщо не се подхващат остри и режещи инструменти - ножици, ножове, игли; мъжете пък не си свалят цървулите и калпаците вечер и спят с тях.
И всичко това за да се предпазят мъжете, които в същност ходят по работа на полето и в гората, от вълци. А ако някои мъж бъде погребан с дрехи, подготвяни по време на Вълчите дни, то той със сигурност се превръщал във вампир, казват.
Не, ще обърнем внимание на една друга особеност на вярванията за вълка у старите българи. Сигурно мнозина са отбелязали приликите, с индоевропейски произход по своята същност, на обикалянето за сладкиши у хелоуинистите с изконнобългарската традиция (е, "само" от 13-14 века насам, не повече) подрастващи и младежи до 20-годишна възраст да обикалят роднините и съседите си и да сурвакат за здраве стопаните на дома; за което получават "плата" под формата на орехи, сладкиши, някоя и друга дребна пара.
Подготовката на сурвакарските дружини за изпълнението на същинските им задачи на Божик започва всъщност веднага след Вълчите дни или дори по-рано. Така обикалянето на тези дружини в нощта срещу започването на Вълчите празници (31 октомври срещу 1 ноември) като подготовка за същинския празник (Божик) няма да е странно за никого; възрастните с радост биха нагостили със сладкиши "вълчите" дружини.
И, да, наистина има смислова обредна свързаност между Вълчите дни и сурвакарите на Божик - много често кукерската баба "ражда" по време на кукерското шествие куче - смислов еквивалент на вълка.
Трябва да се е очертало вече безкрайното поле за изява и на родните производители и търговци в новите условия на Вълчия хелоуин; маскирането е много често срещано и в българската народна култура. Та и в случая е така; ще са нужни много вълчи маски, като на кукерите - за да се прогонят лошотиите от живота ни преди началото на зимата, но в "детско" изпълнение, не от материали, които биха разорили всеки среден българин; нека оставим маските от кожа и тежките чанове на запалените по кукерството, децата имат други потребности.
* * *
Сред многото безкрайно интересни характеристики на Вълчите празници по българските земи и на образа на вълка в народните ни вярвания е способността един вълк - дори не глутница, да унищожава вампирите, разкъсвайки ги безмилостно; всъщност вампирите нямат по-голям враг от вълците в представите на дедите ни. Според народните ни вярвания когато в мрачните есенни и зимни нощи вълк разкъсва вампир се чували страшните писъци на злият пришълец от отвъдното. И понеже в търговската акция "Хелоуин" основно действащо лице са именно вампирите (маскираните като вампири), то очевиден трябва да е станал изходът от срещата на хелоуинистите-небългари с юначните вълчляци (както се наричат Вълчите празници и участниците в тях на някои места в Източна България), на "Хелоуин" с Вълчия празник. Няма как вълчляците да не победят; така да бъде!
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?sid=2013021400040001301
(Празникът Трифон Зарезан се завръща с хилядолетната си мощ)
х 
- това е вълча глава. Кротко с траките.
Гръсти, джанъм, гръсти, а не джойнти!