В началото на декември 2015 г. Федералният върховен съд на Германия реши, че германските общини са длъжни да изплащат социални помощи на безработните мигранти, граждани на държави от ЕС, пребивавали над шест месеца в Германия. Това обаче никак не се хареса на германската социална министърка Андреа Налес. Броени дни след това тя обяви, че планира закон, който да ограничи правото на получаване на социални помощи. "Не може общините да се грижат неограничено за чужденци от страните - членки на ЕС, които не разполагат със средства. Ние сме длъжни да ги предпазим от подобно нещо", заяви тогава Андреа Налес. "Общините имат така или иначе твърде много нови задачи покрай бежанците", каза още министърката. Налес вече има план как да се справи с този проблем. Според публикации в няколко германски издания скоро в Берлин ще гласуват изработения от нейното министерство нов законопроект. Предвижда се в него да бъде включено петгодишно ограничение за получаване на социални помощи и т.нар. "Харц 4" за граждани на ЕС. Това означава, че например българи и румънци, които не са работили в Германия в последно време, нито пък преди години, нямат право да получават социални помощи. Гражданите на ЕС ще имат такова право едва след пет години, или както казва министърката, "когато пребиваването им в Германия се е затвърдило".

По данни на германското Бюро по труда през януари 2016 г. общо 440 000 чужденци от ЕС са получавали социални помощи в Германия. Полските граждани представляват най-многобройната група - с 92 000 души. След тях са италианците със 72 000. А на трето и четвърто място се нареждат българите и румънците - със съответно 71 000 и 57 000 души, получаващи социални помощи в Германия. На пето място са гърците - 46 000. Далеч не всички тези хора обаче са безработни. Много от тях работят, но печелят твърде малко и получават финансова подкрепа от държавата под формата на социални помощи. Германските издания посочват, че броят на българите и румънците, които



печелят твърде малко



и разчитат на държавната финансова помощ, е "подозрително висок"

Именно заради това Федералната агенция по труда реши да вземе сериозни мерки срещу т.нар. социални туристи и е въвела по-строги правила за получателите на социални помощи, разкри наскоро в. "Билд", като се позовава на информация, получена от Бюрото по труда. Според новата разпоредба който в бъдеще премълчи важна информация пред социалните власти, рискува солена глоба и други наказания. Глоби до 5000 евро ще бъдат налагани, ако получателите на т.нар. социални помощи "Харц 4" премълчат определена информация, а също предоставят непълни или некоректни данни. Парични глоби ще се налагат и в случаите, в които информацията не е била предоставена навреме. Досега подобни наказания се налагаха само при подаването на грешни данни. А проверки се правеха едва след като молбата за социална помощ вече е била одобрена, а не още при подаването, припомнят експерти.

Новите правила важат за всички хора, подали молба за социални помощи след 1 август 2016 г. Глобен може да бъде например получател на "Харц 4", който е получил наследство, но го е премълчал. При по-незначителни измами агенцията по труда ще налага предупредителни глоби, които няма да надвишават 55 евро. Който откаже да плати наложената му глоба, рискува принудителен арест. Тази мярка ще бъде прилагана най-вече когато получателите на социалните помощи категорично отказват да платят глобата. Още през лятото Федералната агенция по труда обяви, че ще въведе по-строг контрол върху приходите и имуществото на домакинствата, получаващи социални помощи. Контролът обхваща и лица, които не са социално подпомагани, но живеят в едно домакинство с получател на "Харц 4". По този начин Бюрото по труда иска



да предотврати евентуалното премълчаване



на наследство или приходи, които иначе биха занижили размера на социалните плащания.

Новите правила предизвикаха критики от страна на редица социални организации. Улрих Шнайдер, председател на социалната организация Paritatischer Wohlfahrtsverband, заяви, че "напоследък се говори само за глоби и за затягане на правилата, но не се чува почти нищо за нови мерки, които целят по-ефективно подпомагане на нуждаещите се". От парламентарната фракция на Лявата партия настояха да се сложи най-сетне край на "преследването и криминализирането на получателите на социални помощи". "Не прави чест на една социална държава като Германия да приписва вината за всичко на хората в нужда", заяви вицепредседателката на фракцията Сабине Цимерман, цитирана от "Дойче веле". Независимо от това по-строги правила ще важат оттук нататък и за хора, които сами са допринесли за влошаване на финансовото си състояние. Така например агенцията по труда ще може да прекъсва социалните плащания на тираджии, които са останали без книжка заради шофиране в нетрезво състояние. Новите мерки ще засягат и онези получатели на "Харц 4", които без причина отказват предложения за работа.

През последните години се наблюдава силен спад на броя на хората със спрени социални помощи. Докато през 2008 г. е имало 12 000 такива случая, през м.г. Федералната агенция по труда е спряла помощите на около 7000 души. В последно време се налагат и все по-малко глоби за нередности, свързани със социалните помощи: през първите шест месеца на 2016 г. са били наложени 457 000 глоби, които средно са били в размер на 100 евро. Това е най-ниското ниво от пет години насам, като най-вероятно властите сега са решили да засилят наказателните мерки срещу некоректните получатели на социалните помощи, особено на фона на бежанската вълна, която заля и раздели германското общество.