Просветният министър Меглена Кунева заяви, че учителите трябва да бъдат поставени в центъра на училищната реформа. По-високото заплащане, което засега не се задава на хоризонта, би било само един от стимулите за гилдията. Възможностите за професионално израстване и кариерно развитие за мнозина са по-важните фактори, които биха ги мотивирали да работят по-качествено. Новата наредба за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и педагогическите специалисти, която е един от одобрените към момента държавни образователни стандарти, има за цел да уреди тъкмо тези "болни" за учителите въпроси. Ще мотивират ли новите разпоредби преподавателите, по-бързо ли ще се изкачват те по йерархията и по-лесен ли става входът за младите учители? Представяме ви коментар на образователния експерт Янита Димитрова. Тя е била учител, директор на училище, началник на Регионален инспекторат по образование. Занимава се с образование на законодателно ниво повече от 10 г. в парламентарните комисии по образование към 42-рото и 41-вото НС и в комисията по жалбите и петициите на гражданите в 39-то и 40-то НС. Участвала е в разработването на десетки проектозакони - за закрила на детето, за физическото възпитание и спорта, за висшето образование, Семеен кодекс и др.

............

Така както по стахановски бе приет новият училищен закон миналата есен, без никаква здрава логика и половин месец след старта на учебната година, така и днес сме свидетели на неуморен нормотворчески труд от страна на просветното министерство - да се дописва законът с вторична правна уредба. И то през лятната ваканция, когато учители и директори, които най-вече са заинтересовани от правилното регулиране на тези обществени отношения, са в отпуск. Как се чува гласът на учителя - що за обществена консултация е това, когато множеството учители споделят, че не желаят вече да дават предложения, тъй като трудът им "отива нахалост". Няма да е пресилено, ако кажем, че дори не се и чете от съответните чиновници. Процедира се формално, а зачитането на принципите при изработването на нормативния акт за обоснованост, откритост, съгласуваност и т.н. остават просто лишени от съдържание понятия за наивници. Учителите определено не са такива, въпреки че действията на управляващите образователната система в момента ги поставят в тази категория.



Задължителната квалификация



В новата наредба няма промяна нито в 5-те професионално-квалификационни степени, нито в изискуемия педагогически стаж за тяхното придобиване. Няма промяна и в изискуемия педагогически стаж за заемане на длъжностите старши и главен учител - 10 години.

Една от новостите е, че при назначаване на неправоспособен учител, каквато нормативна възможност имаше и досега, училището е задължено да го квалифицира. Как и защо училището трябва да изготви и реализира план за придобиване на педагогическа компетентност на лице? Кой ще финансира този процес? Нито законът, нито наредбата дават отговор.

Друга промяна е, че се намаляват длъжностите - те ще бъдат учител, старши учител и главен учител, и съответно за възпитателите. Отпадат длъжностите младши учител и учител методист, като мотиви за това няма. Учителят методист е изхвърлен концептуално от закона, което показва абсолютно непознаване на неговата значимост. Вменяването на тези функции на главния учител е безкрайно абсурдно решение. Явно, че авторите отъждествяват "бързото кариерно развитие" с по-малък брой длъжности, а не с други качествени промени.

Новост в стандарта е и въведеният институт на квалификационните кредити - разбирай, някакво обучение. Чисто аритметично това означава, че за 4 г. период на атестиране всеки учител задължително трябва да покрие 48 академични часа, от които 24 присъствени в съответната обучителна организация или фирма. Ето това е новост, която според мен е не само рискова за качеството на квалификационния процес, но и добра възможност за корупция.

В стандарта не са описани критериите, по които министърът ще избира и одобрява програмите на тези фирми. Няма да има и регистър на тези организации, а само на техните програми. Това е твърде обезпокоително. Законът задължава учителите да получат кредити в организации, определени от министъра. На практика по законен път избрани от министъра обучителни организации ще се обслужват абонаментно срещу заплащане от бюджета на училището и от мизерните заплати на учителите. Убедена съм, тази законова възможност е създадена за определени организации. Всички под строй за кредити, в определени организации, провеждащи нерядко бутафорни обучения! Асоциирам този процес с търговия за квалификационни кредити. Освен това ще се създават комисии в инспекторатите за признаване на квалификационни кредити без разписани критерии. Признаването на тези кредити е поредна врата за корупция.



ФИНАНСИРАНЕТО

Колкото и задължителен елемент да има в квалификационните курсове, когато финансовият ресурс не е достатъчен, задължителността просто се обезсмисля. В наредбата няма никаква гаранция, че при по-висока оценка от атестирането учителят ще израства по-бързо и съответно ще получава по-висока заплата. В едно училище може да намерите поне 5 учители с равни показатели по отношение оценката на техния труд, но и петимата не са главни учители. Защото това кариерно израстване не е обезпечено финансово. Разликата и досега между по-добрите и не дотам амбициозните учители е в жълти стотинки, независимо дали работите с деца със специални потребности, застрашени от отпадане, в риск, в мултикултурна среда и пр.

В наредбата думата "финансиране" се среща на 6 места. Ясно е, че с нея не е създаден механизъм за професионалното развитие на педагогическите кадри със съответстващо възнаграждение. За задължителната квалификация няма да стигнат нито парите от фонд "Работна заплата" (0.8%) на училищата, нито от националната програма за квалификация на педагозите (600 хил. лв. за 2016 г.)

Генезисът на проблема е в закона и в липсата на ясна визия за правоприлагането на крилатите идеи поради липса на оценка на въздействието му върху образователната система. Този закон бе претупан, приет на амбиция, нескопосано преписан от различни източници, механично привнесени практики от други европейски държави, което е недопустимо, и затова ще жънем плодовете на лошия законотворчески труд. Атестацията на тези политици, които разбуниха системата, тепърва ще бъде правена от цялата общественост, но тя определено няма да е положителна.



АТЕСТИРАНЕТО

Както аз, така и всички учители се питат какво налага това самоцелно бързане, след като най-важният въпрос, който урежда тази наредба - атестирането - се отлага за далечната 2020/2021 учебна година. След 4 г. - я камилата, я камиларя. След 4 г. ще имаме друго парламентарно мнозинство и друго правителство. Липсата на логическа корелация между бързането по приемането на закона и дългия преход по прилагането на определени нововъведения на практика е анахронизъм. От една страна, училището няма административен капацитет, не е подготвено за цялата канцеларщина, която следва от разписаните процедури. От друга, у нормотворците съществува страх от прилагането на промените, от реакцията на училищата и не на последно място от липсата на реален резултат от тези нормативни промени. Затова, си казват те, нека да удължим времето, пък нека други да са отговорни - след нас. Да не забравяме и аритметичните сметки за квалификационните кредити и фирмите, които трябва да ги дават. Това изисква календарно време - натрупване на кредити.

Атестационната процедура освен това е абсурдна и уронваща престижа на учителя поради обстоятелството, че оценяващите нямат нищо общо с квалификацията и компетентността на самия учител. Учителят извършва интелектуален труд, чието измерване е обусловено от редица фактори - култура и домашно възпитание на учениците, мотивация за учене, ниво на интелекта и пр. В един клас относителният дял на учениците, мотивирани да учат, е голям, в друг е критично малък. Но този факт не прави съответния учител добър или лош. Не може да се слага знак за равенство между училището и което и да било държавно учреждение и респективно между учителя и държавния служител. Механичното пренасяне на процедура за атестация на държавен служител в училището не само че е погрешно като философия, но ще създаде лош психоклимат в тази твърде чувствителна и специфична по своя характер гилдия. Процедурата е недомислена, обидна и обременяваща учителите.

В момента си има действаща и проверена в практиката процедура за оценяване труда на учителите, която е обвързана пряко с допълнителното трудово възнаграждение. То, разбира се, е малко, но е нормативно разчетено и сигурно - част е от единния разходен стандарт за издръжка на ученика и елемент от работната заплата.

Наредбата определено не прави по-лесен входа в системата за младите учители. Тя няма и да мотивира учителите да се квалифицират, да израстват и т.н. Но и няма да накара учителите с призвание да се отдръпнат от професията. Само ще им затрудни и бездруго напрегнатото ежедневие.