Имаме първите тримесечни резултати на банките след експеримента "стрес тест". Както и самият експеримент, от който не научихме нищо, дето не знаехме и без това, така и отчетите на банките към 30 септември потвърдиха главните изводи: банките в България не страдат от порока на отрицателна рентабилност, поразил масово трезорите в еврозоната. Напротив, печалбата им расте, затова капиталовата адекватност се увеличава и вече е значително по-висока - както от изискваната от регулациите, така и от средната в еврозоната. Притиснати от катастрофичните сценарии за обезценка на активите, банките у нас отписват отсега бъдещи загуби, трупат "обезценка" на активите, което е скрит капиталов буфер и потенциална печалба, която ще добавят към текущите печалби в бъдеще (когато се окаже, че в Брюксел отново са сгрешили сметките, а фактическите загуби от проблемни кредити са доста под "прогнозираните"). Понеже след 1997 г. се отказахме от самостоятелна парична политика и рефинансирането на банките от БНБ е забранено (в същото време, когато ЕЦБ облива банките в еврозоната с потоп от евтини пари), банките у нас са принудени да държат двойно по-висока ликвидност от средната в еврозоната. 18.9% от активите на банките са в живи пари, половината от тях са в БНБ (където могат да се ползват само за безлихвен, даже субсидиран за наша сметка, кредит на чуждестранни държави и банки), коефициентът на ликвидните активи е 37.4%. И въпреки всичко растат и депозитите, и кредитите, макар че лихвите падат - за депозитите повече, по кредитите едва-едва. Макар че стана мантра уверението, че



банките в България са стабилни,



то е очевиден факт при 1.1 млрд. лева печалби за трезорите от началото на 2016 г. (279 млн. лв., 25.4% повече от същия период на 2015 г.), други 567 млн. лв. допълнителен буфер за "обезценки" и ръст на общата сума на активите с 1.2 млрд. лв. (1.3%) само за тримесечие. Няма нито един показател за качество на активите и за финансово състояние на банките, който не бележи подобрение както за последното (трето) тримесечие, така и за периода от началото на годината. Чиновниците на всички ведомства го отчитат като голям успех - в София със замах, в Брюксел хладновато, но се признава. Но не казват



кой плаща сметката



за рекордите по стабилност и трупане на пари в банките. Груба заблуда е, че постигнатите чудеса от капиталова адекватност, ликвидност и рентабилност на банките са полезни за икономиката и за гражданите на България. Тъкмо обратното: високата рентабилност на банките е платена от клиентите им, граждани и фирми, те са получили по-малко лихви за своите 90 млрд. лв., вложени в трезорите, платили са в сравнение с 2015 г. над двойно повече такси за банкови услуги, а лихвите, които плащаме по заеми в България, са в пъти над цената на кредитите в еврозоната. Отличните оценки по остеритет, на които се радват родните и чужди чиновници, плащаме с цената на забавено развитие, по-ниски доходи и потребление. А кой чиновник ще отговаря за глупостите, които пишеха за България и българските банки през най-тежките години в докладите на Еврокомисията? Ще плати ли някой началник дори лев от цената на безсмисления "стрес тест"? Всичко плащат, естествено, българските граждани и фирми. Но



къде отиват парите,



тези близо 2 млрд. лв., които вместо в джобовете и сметките ни са събрани от банките? Набира популярност тъпата теза как "банките ни грабят". Натрапва се лесно, особено на фона на растящите банкови такси и намаляващите лихви по спестените пари. Утре пак ще търсят под вола теле и в банките - картел. Нека погледнем отвътре в една банка откъде се взема и къде отива "свръхпечалбата". Ще взема за пример Първа инвестиционна банка (ПИБ), трета по размер на активите, но най-голямата автономна кредитна институция в България - по-големите две банки у нас са част от чуждестранни банкови групи, те следват общи политики на групата, влияят им външни за България фактори и процеси. И ПИБ като всички други банки отчита



забележителна рентабилност и свръхпечалба



от общо 201 млн. лева до края на септември (това са 21.5% брутна рентабилност на собствения капитал, 2.34% към активите). Тя идва главно от нетен лихвен доход (235 млн. лв.), с 21.5% повече от първите 9 месеца на 2015; за този период приходите на банката от комисиони нарастват двойно по-бързо, но ефектът е 5 млн. лв. повече. С 6 млн. лв обаче е нараснал обемът на административните разходи - най-вече за плащане на чуждестранни консултанти покрай "стрес теста", проверката на активите и всички планове и програми, съставяни за надзорни цели. Т.е. увеличението на всички такси, събирани в банката от клиентите й, отиват за плащане на надзорните експерименти. Така е и в другите банки; добра илюстрация къде отиват парите, които банките ни събират допълнително за такси. Да видим



как се разпределя брутният марж



от 201 млн. лв. приходи на ПИБ. 140 млн. лв. са изписани към септември за "обзценки", 61.3 млн. лева е печалбата преди облагане, за 9 месеца остава нетна печалба 55 млн. лева. Но общо за първото тримесечие след "стрес теста" банката набира половината от изчисления по сценария на експеримента капиталов буфер (420 млн. лв.) само от собствени приходи, без да издава нови акции (напротив, "връща капитал" и погасява "капиталозаместващи инструменти" за 94 млн. лв.). Така накрая ПИБ завършва деветмесечието с капиталова адекватност 15.35% (минимално изискваната по европейските регулации е 4.5%, нормативната у нас е 8%). Като прибавим фикциите на надзорниците за 2.5% "предпазен капиталов буфер" и 3% "буфер за системен риск", ПИБ сега надвишава с цели 185 базисни пункта онези 13.5% от "рисковите" позиции, които банките трябвало да покриват с капитал. Такава капиталова адекватност е абсолютно немислима за банките в еврозоната. Такива изисквания се налагат в България тъкмо защото заради валутния борд и постоянно раздуваните "оценки" за стопанския риск в България у нас е много по-скъпо от еврозоната и да си банка, и въобще да работиш. Здраво си плащаме за финансова сигурност при най-твърди стандарти за остеритет по брюкселски. Но пък колко скрит потенциал за растеж крие принудителното трупане на резерви и свръхликвидност сега, когато един ден влезем в еврозоната и икономиката дръпне нагоре? Ще поживеем... ако доживеем.