Икономическата програма на новоизбрания президент на САЩ е слабо позната в България. За нея почти не говорим, а когато изобщо стане дума, се повтарят критичните аргументи на опонентите, непредубедените анализи засега са плахи и фрагментирани. Общото мнение е обединено около извода на сп. "Икономист": "президентството на Тръмп ще е лошо за световната икономика и още по-лошо за страните извън Америка". Всъщност икономическите идеи на избрания президент останаха доста неизяснени в изборната кампания, а в най-общо заявените намерения на бъдещия президент липсва конкретика, доказваща толкова категоричен извод. Сред апокалиптичните пророчества потънаха думите на оракула от Небраска, Уорън Бъфет - самият той изявен поддръжник на г-жа Хилари Клинтън, че програмата на Тръмп си има своите основания. Но засега имаме само общата програмна рамка на една икономическа доктрина, която можем да опишем с формулата "всичко коз". Алегорията отива доста по-далеч от задявка с името на бъдещия президент (Trump се превежда като "коз") и обобщението, че той иска и обещава "всичко", включително несъвместими цели. Формулата ясно казва, че ще се играе популярна масова игра, белот; в елитарния бридж няма такъв договор. "Всичко коз" е явен оксиморон; самата идея "коз" е една партия или цвят в колодата да има единствена правото да "цака" другите. Когато всички бои са все коз, коз всъщност няма, никоя партия в тестето няма специални привилегии. Разиграването може да се развие във всяка посока, а значение има само кой колко силни карти държи и колко добре отиграва ходовете си. Ето



какво знаем за икономическата програма



на утрешния първи лидер на света. На първо място, става дума за план в стила "Рейгън" с класическа консервативна аксиоматика, обаче с ярко агресивен изказ и засега далеч по-вдясно, с откровен протекционизъм, стигащ до заявки за изолационизъм. Как ще "направи Америка велика отново" утрешният държавен глава? Чрез намаляване на данъците за фирми и за граждани, за "да се върнат вкъщи" капиталите и индустрията, изнесени в чужбина, доходите, скрити в офшорни зони. Ускорен строеж на инфраструктурни обекти, за да стимулира търсенето. Ограничаване на вноса и борба с дъмпинга на цените, който съсипва лоялните местни конкуренти. Край на политиката на нулевите лихви, които стимулират неефективни вложения и позволяват надуването на нови балони с финансови активи. Пълна подкрепа за работещия американец, малкия, дребния, семейния бизнес, който е ядрото на "селска" Америка, с идеята за по-широко разпределение на дохода и богатството, но със средствата на пазара, а не за сметка на нови социални програми. Напротив: преглед и свиване на бюджетните разходи, които потъват, без да дадат очаквания ефект. Бърз икономически ръст, който да стигне (нереалистичните) 4% от брутния продукт годишно. Всеки анализатор първо се хваща за противоречията в икономическия пакет, а те са доста, при това сериозни. Видимо е, че увеличението на лихвите затруднява новите инвестиции, на които планът разчита да ускорят, практически да утроят икономическия ръст. Ако се ограничи евтиният внос, това явно ще доведе до покачване на цените и намаляване на реалното потребление на населението, което по план трябва да расте. Така можем да продължим дълго. Но яростната критика на програмата не отчита динамиката и възможния ефект на момента. Планът няма да се сгромоляса, ако намалението на данъците успее да привлече мащабни инвестиции, ако производственият потенциал расте и увеличи предлагането, може да замести вноса, без да се стигне до увеличаване на цените и свиване на потреблението. В икономиката стават "чудеса", когато се постигне синхрон и баланс на разнопосочните процеси. А



каква ще е икономическата политика на САЩ



през следващия президентски мандат, тепърва ще научим. Ще видим дали новата администрация ще се справи с управлението на толкова взривоопасен пакет от реформи. Важни са дозите и времето. Не е ясно дали данъкът върху печалбата ще падне на 15%, както спомена избраният президент Тръмп, или само до 20%, както предвижда планът за данъчна реформа на републиканците, предлаган от Пол Райън. Какъв ефективен процент на облагане ще постигне намалението на личния подоходен данък до трите ставки - 12%, 25% и 33%, зависи от това какви разходи ще могат да се приспадат преди облагане, кои данъчни облекчения и изключения ще останат в сила. Отсега можем да очакваме много гъвкава политика, противно на самоуверения и нетърпящ възражения тон, с който бяха заявени икономическите мерки по време на кампанията. Стана ясно, че новият президент е склонен да преразгледа и най-категоричните си позиции, още първия ден след изборната победа чухме, че яростно атакуваната здравна реформа на президента Обама няма да бъде отменена, а само изменена. Колкото и неестетично да изглежда за всеки праволинеен доктринер стратегията проба-грешка-крачка назад, тя е далеч за предпочитане пред упорството да не признаваш допуснатите грешки.