Малко над 790 хил. българи между 15 и 64 години не учат, но не искат да работят. Причините тези хора да не си търсят работа са лични или семейни - за малко над 299 хил. българи. Недоброто здравословно състояние или инвалидност е причината 198 хил. души да не искат да работят. Напредналата възраст пък е причината за други над 216 хил. Отделно има 432 хил. българи, които учат и заради това не искат да работят. Така общият брой на хората у нас в групата между 15 и 64 години, които не са икономически активни и не желаят да работят, е малко над 1 млн. и 223 хил. души. Това показват данните на националната статистика за наблюдението на работната сила за третото тримесечие на тази година. Тази група е набъбнала за една година с около 48 хил. души, като растат групите на тези, които учат, и на тези, които не искат да работят по лични причини.

Отделно са обезкуражените българи - тези, които искат да работят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят. Те са 159 300 и спрямо миналогодишния септември остават същият брой. Сред тях има и 8 хил. безработни с висше образование. Най-много сред тях са тези със средно образование - 69 хил.

НСИ заковава официалната безработица на 7% към края на септември - с 1.3 на сто по-ниска от година по-рано. Това означава, че 229 хил. българи според НСИ са регистрирани в бюрата по труда и активно търсят работа. За една година те са с над 50 хил. по-малко. От всички без работа 14 на сто са висшисти, а 36% - с основно или без образование. 142 хил., или 62% от всички безработни лица, са без работа повече от една година. 41 хил. пък търсят първата си работа.

Заетите хора - работещите, но и тези, които временно са в отпуск, например по майчинство - са близо 3 млн. и 53 хил. души. Това са половината хора във възрастовата група от 15 до 64 години у нас. За една година те са намалели с около 52 хил. души. 63.5% от заетите у нас се трудят в сектора на услугите. 141 хил. пък са с временна работа. Според възрастта има 65 хил. българи, които са на и над 65 години и са заети.



ПО РЕГИОНИ

Във Видинска област има едва 31 900 заети според данните на НСИ. Това са 40% от хората в областта над 15 години. В област Ловеч заетите са 41 хил., но като дял от хората това е областта заедно с Търговище с най-малко заети - едва 36%. Под критичните 40% са още областите Враца и Монтана. В столицата заетостта е 60 на сто.