"Това беше истински кошмар", така пакистанската журналистка Хани Юсуф описва личния си опит в общуването с германски институции. Преди шест години тя кандидатства за работна виза, но цялата процедура й коствала толкова много усилия и нерви, че никога повече не иска да минава по този път. Служителите в германското посолство в Пакистан били крайно неучтиви и се държали така, сякаш нямали никакво желание да й съдействат, спомня си Хани, която в крайна сметка получила разрешително за работа. "Не бих отишла отново в Германия. Освен ако не получа някакво наистина добро предложение. По-скоро бих заминала за Канада, защото там поне знаят как да се отнасят към квалифицираните кадри", казва пред "Дойче веле" пакистанската журналистка. Защо Федералната република се оказва не особено привлекателна за висококвалифицираните кадри? Най-вече защото действащите миграционни правила са твърде объркващи - те са същинско "бюрократично чудовище" според германския социалдемократ Буркхард Лишка, експерт по въпросите на вътрешната политика. Чужденците, които не са бежанци или граждани на страни от ЕС, са изправени пред наистина трудна задача, защото в Германия има



50 различни вида разрешителни за престой



и за работа. "Дори юрист трудно би се ориентирал", смята Лишка. Неговата партия има решение на проблема - с въвеждането на нови имиграционни правила по канадски образец.

Според социалдемократите, които наскоро представиха свой законопроект за трудовата имиграция, Германия трябва да положи много усилия, за да се наложи в битката за квалифицирана работна ръка от чужбина. "Канада, Великобритания и скандинавските страни са отчасти много по-привлекателни от нас", твърди председателят на фракцията на социалдемократите в Бундестага Томас Оперман. При това през следващите десетилетия Германия ще изпитва остра нужда от чуждестранна работна ръка, тъй като германското население се топи и масово застарява. От икономическите среди се опасяват, че скоро няма да разполагат с достатъчно квалифицирани кадри. Германските социалдемократи, които открай време настояват за приемането на нов закон за имиграцията, твърдят, че предложените от тях правила ще улеснят набирането на нови кадри. Опирайки се на канадския модел, те предлагат въвеждането на точкова система: чужденците да кандидатстват онлайн за разрешително за престой и за работа, като основните критерии, по които ще се оценяват, да бъдат квалификациите им, езиковите познания, възрастта и способността да се интегрират. Според Германската социалдемократическа партия (ГСДП) роля трябва да играе и трудовият стаж, както и това дали кандидатите имат роднини в Германия. Те предлагат Бундестагът да взима всяка година решение за броя на кандидатите, които могат да бъдат одобрени по точковата система. 25 000 на година е според тях добро начало.

Предложенията на ГСДП съдържат и ново изискване: преди да пристигнат в Германия, одобрените кандидати да бъдат подлагани на проверка от страна на германските представителства в чужбина и службите за сигурност. Баварският Християнсоциален съюз (ХСС), според който правилата при подбора на имигрантите трябва да са още по-строги, настоява при взимането на решение



да се има предвид и културната принадлежност



на отделния кандидат. Според ХСС чужденци, които идват от култура, която е по-близка до германската, би трябвало да имат предимство. Експертът по въпросите на миграцията Оркат Кьоземен от фондация "Бертелсман" гледа скептично на плановете на социалдемократите. Според него Германия няма нужда от нов имиграционен закон, тъй като вече разполага с адекватни инструменти - т.нар. синя карта, както и възможността да издава 6-месечни визи за търсене на работа. "Инструментите са налице, но правителството не ги рекламира достатъчно активно", казва експертът. "Поради тази причина почти никой не се интересува от възможностите за работа в Германия. Висококвалифицираните кадри просто се отправят към други страни", допълва той.

Всяка трета фирма в Германия се сблъсква с проблема. И далеч не само инженерните и компютърните компании. Според данните на Германската търговско-промишлена камара 33% от фирмите смятат, че недостигът на специалисти е най-сериозният риск за развитието им през следващите 12 месеца. За сравнение - само допреди 2 години на това мнение са били едва 16% от фирмите в Германия. "Ситуацията на пазара на труда е благоприятна и много фирми разширяват персонала си", каза преди време пред "Ди Велт" шефът на камарата Хайнрих Дрифтман. Липсата на специалисти обаче проваля плановете им, допълва той. Данните сочат още, че докато броят на безработните намалява постоянно, в същото време расте и броят на незаетите работни места. Преди няколко месеца те са били почти половин милион, или с близо 30 000 повече, отколкото година по-рано. За решаването на проблема с недостига на кадри Германия се нуждае от 3 стъпки: да оптимизира образователната си система, да мобилизира най-вече неработещите жени и по-възрастните хора в трудоспособна възраст и да осъвремени политиката си спрямо имигрантите. Трудовата миграция в рамките на ЕС продължава да функционира трудно. Вярно е, че заради кризата все повече хора в Европа си търсят работа. И въпреки това гърци, испанци и португалци не идват масово в Германия. С въвеждането на т.нар. синя карта за висококвалифицирани чужди специалисти страната отвори широко вратите си и за специалисти от други краища на света. Условието е те да печелят годишно най-малко 35 000 евро. Това обаче съвсем не е достатъчно, за да стане Германия атрактивна за чуждите специалисти, твърди Бернхард Роледер от Съюза на технологичните фирми Битком. "Неотдавна един компютърен специалист от Индия ме попита с какво е съгрешил, че му се е паднало да работи в Германия. Вероятно той знае името на един или друг германски футболист, чувал е за тази или онази германска марка автомобили, но като цяло този индийски програмист гледа на работата в Германия като на един вид наказание. Очевидно Германия не е страната на мечтите за много висококвалифицирани кадри", констатира той.

Хроничният глад за обучени специалисти разкрива нови шансове и за много българи, смята съветничката по социалните и трудовите въпроси към българското посолство в Берлин Тинка Троева. За "Дойче веле" тя съобщи, че за една година броят на българите в Германия е нараснал от близо 75 000 на почти 94 000. Троева допълва: "Нарастването на общия брой на българските граждани също е показател, че те намират възможности за работа, особено квалифицираните и висококвалифицираните", припомня тя.