Във второто управление на ГЕРБ двама социални министри - с дейното участие на финансовия им колега, пропиляха година и половина в обещания за реформи без никакви реални действия. Не се случиха промените нито в ТЕЛК, нито при определянето на минималните доходи, нито в социалното подпомагане. Половинчатата пенсионна реформа също бе зарязана. Следващият министър на труда обаче няма да има комфорта на предшествениците си да отлага до безкрай решенията, защото, ако изкара пълен мандат, в края му ще започне масовото изплащане на пенсии от универсалните фондове и времето за мотаене свършва.

При пенсионната реформа, която от ГЕРБ изтъкват като огромен успех,



бяха направени само първите крачки -



разписа се увеличение на възрастта и стажа за пенсия, въведе се минимална възраст за пенсиониране на военни и полицаи (макар и с компромис заради 3-те години гратисен период и по-ниската стъпка на нарастване), увеличиха се вноските за пенсия с 2 пункта за НОИ, но това беше направено за сметка на втория стълб. Но кабинетът не направи нищо, за да запуши течовете в системата.

Реформата в системата на ТЕЛК въобще не е започнала. Докато бившият министър Ивайло Калфин обясняваше "концепцията" си за две комисии - здравна и социална, през които да минават хората, за да се определи какво могат да работят, от здравното министерство упорито мълчаха по темата. Уж Калфин и Петър Москов работеха усилено в работна група, а след това дойде Зорница Русинова, която обяви, че тепърва създава работна група. Следващото редовно правителство сигурно ще започне отначало... Дотогава хората ще продължат да се възползват от вратичките в системата и всяка трета нова пенсия ще е инвалидна. Почти 450 хил. са инвалидните пенсии поради общо заболяване, средният им размер е също така мизерен, както и на другите - около 250 лв., но НОИ плаща за тях значителна сума всяка година (над 1 млрд. лв. заедно с всички инвалидни пенсии). Проблем има и това не се отрича от никого, включително и от експертите от НОИ. Какви са реалните му измерения, е трудно да се каже с точност, но затваряне на това кранче, през което според бизнеса изтичат милиард лева годишно, не се очертава скоро. Обаче е доста по-лесно да накажеш работещите, като им увеличиш осигуровката за пенсия и се надяваш на допълнителни около 250 млн. лв. догодина, отколкото да пресечеш източването на системата.

Злополучната, груба и без оценка на въздействието намеса във втория стълб на пенсионната система, основно от страна на финансовия министър Владислав Горанов, към момента



не е донесла никакъв положителен ефект,



но пък се наложи намесата на Конституционния съд. Върховните съдии сега ще трябва да кажат дали противоречи на конституцията наложеният от Горанов "свободен избор" за осигуряване само в НОИ или и в универсален фонд. Втората стъпка на министъра също катастрофира - той искаше личните пари на осигурените за втора пенсия да стават общи, след като се пенсионират, но обиден, се отказа от идеята си заради шумното недоволство от всички страни. Остави реформата в ръцете на Зорница Русинова, която, естествено, нищо не свърши, защото просто не й е по силите. А преди нея Калфин обясняваше, че проблемите във втория стълб не интересували социалния министър. Проблемът е, че моментът, в който фондовете ще трябва да плащат масово пенсии - около 2020-2021 година, идва. Какви да са тези пенсии, как да се гарантират, ако ще са пожизнени, не е ясно. Само след дни пък ще станат ясни резултатите от стрес тестовете на частните пенсионни фондове - те ще излязат в политическо безвремие и ако има проблеми, с тях ще се натовари следващият кабинет.

Русинова



пропиля цяло лято за реформата в минималните доходи,



за която Еврокомисията напомня във всеки доклад за макроикономическите дисбаланси. Докато бизнесът категорично бойкотираше преговорите за минимални прагове, Русинова се надяваше на "конструктивен диалог" и с надежда удължаваше срока за преговори. Е, вече дори на нея й е ясно, че няма съгласие между партньорите за минималните възнаграждения, но е късно. И догодина тук няма да има промяна, а на приказките за формула за минималната заплата вече никой не вярва.

Обявените за нужни от това правителство чисто нови закони за социални помощи и за социални услуги също остават за по-добри времена.

Все пак две неща трябва да се признаят на краткото управление на Русинова, макар и едното да бе наложено от премиера Борисов, на когото просто не му харесва да му протестират под прозорците. Кабинетът въвежда с бюджета на държавата за 2017 г. диференцирана помощ за деца с увреждания, като тези с над 90% увреждане ще получават по 930 лв. месечно. Семействата им обаче пак останаха разочаровани, защото помощта ще се дава до 18 г., а след това най-вероятно ще вземат мизерната инвалидна пенсия. Русинова предложи майките, които се върнат на работа след третия месец от раждането и преди детето да навърши една година, да получават половината от майчинството си. Досега те не получаваха нищо, което бе пропуск в законодателството. Малки промени в подпомагането на семействата с деца бяха направени и при Калфин - например увеличение на детските с 2 лв. за едно дете, новата помощ при осиновяване на дете и т.н. Но тежките реформи остават за следващия кабинет, който няма да може да ги отлага повече.