В живота на всеки български политик явно има преломен момент, след който вече нищо не е същото. Става дума за деня, в който му бива повдигнато обвинение. "Духовното пречистване" (по думите на вече миналия по този път бивш вътрешен министър Цветан Цветанов) започва с постановление за привличане на обвиняем. Катарзис е друг синоним на този феномен - откакто Сергей Станишев през 2013 г. употреби термина за Делян Пеевски, задържал се няколко часа като шеф на ДАНС. А Пеевски дори не е минавал през прокуратурата, отношенията им там са други.

Престоят в следствената служба, колкото и да е кратък,



прави чудеса с хората и те излизат променени



Някои стигат до големи прозрения - започват да вярват на съдебната система, която дотогава са атакували, или пък осъзнават, че прокуратурата е мафия, която ги атакува, някои дори намират обяснение защо младите хора бягат в чужбина.

Зад цялата комедия всъщност се крие трагедия. Главните герои в тия сценки разчитат на късата памет и незаинтересованост на публиката и говорят каквото им хрумне на мига. Военният министър в оставка Николай Ненчев например изведнъж узря за нуждата от радикална съдебна реформа, след като прокуратурата му повдигна второ обвинение. Няма и година, откакто Реформаторският блок, от който се води част министърът Ненчев, се примири с "историческия компромис" на ДПС, оряза предлаганите промени в конституцията, отказа се от радикална съдебна реформа и остави главния прокурор всесилен. Тогава правителството се биеше в гърдите, че реформата е завършена. И никой не чу Ненчев да роптае срещу официалната линия.

По същия начин бившият министър на енергетиката от първото правителство на ГЕРБ Делян Добрев не викаше на висок глас, че България е ужасно място за живот. А след като му връчиха постановлението за обвинение по делото за АЕЦ "Белене", прогледна и проговори: "Единственото друго, което искам да кажа, е, че след това, което се случва с мен в последните няколко седмици, все повече си мисля, че младите и можещите хора, които напускат България, имат основания".



Тези основания явно са невидими от удобния министерски кабинет



и милиардните проекти, зависещи от подписа ти. Класически пример за "Приказка за стълбата", но в обратна посока. Не е смайващо, че родните политици усещат най-сериозните проблеми на обществото, когато временно изгубят чувството си за безнаказаност. Поведението им е показателно и за капацитета им.

Иронията е, че катарзисът на обвиняемите от висок ранг всъщност допринася за това съдебната система, и по-специално прокуратурата, да си останат такива, каквито са. Освен че дразнят всеки разумен човек, подобни приказки наливат вода в мелницата на главния прокурор. Кой го критикува - някакви обвиняеми, които очевидно искат да избегнат наказание. Какъв по-добър повод Сотир Цацаров да сложи на мястото им всички? А и призивът за реформа на прокуратурата от страна на обвиняеми никак не убеждава електората за нуждата от нея. Както се казва, защо да променяме модела, за да не гонят такива като тях ли?

Възползвайки се от тази обществена нагласа, прокуратурата продължава по традиция да разследва и обвинява министри едва след като са паднали от власт и да не ги закача, докато са силни. От тези акции с политически привкус естествено



не произлиза нищо в името на справедливостта



Досега осъден министър няма и гражданите никога не научават каква е причината за това - кухите обвинения, неспособността на прокуратурата да ги докаже в съда или нещо друго.

След фрапантния случай с Цветан Цветанов, който беше подсъдим по три дела, но не беше наказан, няма съмнение, че "духовното му богатство" е набъбнало. "Мога да ви кажа, че аз съм минал през този период. И ви уверявам, че когато си спокоен и когато знаеш, че не си извършил престъпление, нямаш от какво да се притесняваш; и винаги когато приключат подобни процеси, излизаш много по-силен и много по-душевно богат", изповяда Цветанов.

Как да не му повярва човек? Наистина няма по-добра услуга от това прокуратурата да издейства индулгенции на политици, които никак не са идеални, като им внася калпави обвинения, които съдът праща в шеста глуха, а после те се хвалят, че са доказано невинни. Излиза, че



прокуратурата може да функционира единствено като политическа пералня,



от която миналите през властта излизат лъснати до блясък. Така се стига до цинизма, че никой от хората във властта не се притеснява от прокуратурата. Не е за вярване, че единственият наказан политик е Волен Сидеров, и то с пробация, след като прокуратурата му направи жеста да сключи с него сделки по всичките му дела и да му даде минималното наказание.

Този утвърден сценарий едва ли ще се промени - прокуратурата ще продължи да е активна само покрай избори, а за реформи ще се говори само на излизане от следствената служба. А електоратът ще продължи да тъне в неведение какво се върши по високите етажи на властта, спазват ли се законите и има ли изобщо кой да следи за това.