:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,991,085
Активни 269
Страници 8,109
За един ден 1,302,066
ОБРАТНИ РАЗПИСКИ

Дефицит

Бойко Ламбовски
Една дума шества из журналистическите и политическите интерпретации с много отрицателен заряд. Слушахме я и вчера по повод гласуването в Австрия и Италия, и последните месеци заради Тръмп, брекзит, Цачева, референдума, Путин, Каракачанов, Борисов, изобщо цял свят я повтаря, когато желае да уязви политическия си противник. Пък когато я лепнат някому, той бърза да си я избърше от ревера или челото, викайки на висок глас: "Ааа, сакън, не съм от тез!"



Думата е популизъм



Произлиза от латинската дума за народ, впрочем. Ако тръгнем да я превеждаме, трябва да измислим нещо като "народнизъм".

Но как стана така, че думата "народ" и политическата й производна се превърнаха в нещо толкова лошо? Не е ли то белег за криза на демокрацията? Думата на народа, всъщност правото на всеки да гласува, как в някакъв момент се оказа обект за манипулативни интервенции от всякакъв тип?

Всеки диктатор го мисли; някои диктатори си позволяват да го изрекат горе-долу така: "Народът е като малко дете. Как да му довериш да решава важните въпроси - за властта, мира, войната и т.н. Нали беля ще стане! Не бива." Работата е там, че подобна фраза сякаш желае да произнесе днес самата либерална демокрация. Е, срамува се, разбира се. И мънка нещо такова: "Популисти прелъстяват хората с неизпълними лозунги, така че аз самата - демокрацията, съм в опасност."

Нека бъдем честни - сблъскват се две основни политически тези. Едната е, че народът е винаги прав, и колкото повече права има, колкото повече референдуми прави, толкова по-добре за демокрацията и за самия народ. Другата, която никой не произнася явно, но много елити мислят, е такава: "Повечето хора все пак са глупави, глупави, глупави...Те се лъжат лесно, не можем да допуснем такава ситуация. Тя би застрашила важни за нас неща".

Работата е там, че "важните неща" винаги и за всички - били те диктатори, наследствена аристокрация, висши икономически и политически слоеве, културен елит или целият клир, са властта и благополучието. Е, общите, но главно собствените, разбира се.

Има една хумористична миниатюра, изпълнена от гениалния Аркадий Райкин сигурно преди повече от половин век,



наречена "Дефицит".



Съществува в Youtube, но за който не схваща нарочния кавказки акцент на героя, ще я поясня. Героят слави дефицита и обяснява извънредно логично защо. Когато всички имат достъп до всякакви неща, изчезва възможността да бъдеш "уважаван човек". Тоест да те уважават поради собствената ловкост да обладаваш дефицитното по втория начин. Изчезва възможността за разделяне на "имащи" и "нямащи". Това е "противно" на главния герой. Той не го казва директно, но мисълта му е, че така дори ток не протича през обществените слоеве - като този ток е токът на амбицията, находчивостта, на завистта, ако щете... Миниатюрата завършва с пожеланието - бе нека има всичко, нека дойде и такова време - на достъпност до най-дефицитните блага, нека. Ама все нещо трябва да си остане недостъпно. Да има нещо такова, което не е за всички. Иначе се губи тръпката, пробива се ситото за обществена пресявка, което на по-първите хора гарантира самочувствието, че са нещо повече, разсипва се социалната пирамида.

Като споменах пирамидите, то писмеността, изобщо образованието, са били гигантски дефицит. Самото знание е било дефицит. В Древен Египет около един процент от хората са били грамотни, знанието не само е било достъпно за малцина - но жреците просто не са допускали до него простолюдието. В различни периоди от историята по една или друга причина дефицит са били най-различни материални блага и храни. Дрехите са били дефицит, за да се учи в университет, един френски студент през Средновековието е трябвало да дари на професора си дълга ръкавица от козя кожа. Такава ръкавица нито се е правела лесно, нито се е намирала под път и над път. Солта е била дефицит, черният пипер, месото, изобщо храната не са достигали до големи части от земното население. (Както впрочем, не достигат и днес.) Захарта е била дефицит - само аристокрацията и английската кралица Елизабет I е можела да си я позволи без ограничения. (Eлизабет се пристрастила всяка вечер да лапа обикновена захар без ограничения, в резултат на което си съсипала зъбите непоправимо.)

Мисля ето що - политическите и икономическите тайни



си остават узаконен дефицит.



Те обезпечават онова структуриране на обществото, при това в планетарен мащаб, за което говори кавказкият герой на Райкин. За нарушаване на тези принципи се наказва със затвор или смърт, неслучайно Асанж вече години не си подава носа от посолството на Еквадор в Лондон, а Сноуден се разтвори като бучка захар в разлятата нашироко Русия.

В състояние на трудно поддържан дефицит е и т. нар. "народовластие". Добре или зле е това, или е понякога добре, а понякога направо престъпно, е въпрос на сложни тълкувания.

Аз само упоменавам "народовластие" неслучайно - да ви присетя за "пополо" и "популизма" от началото.
13
4640
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
05 Декември 2016 19:49
Аванти пополо.
Натисни тук
http://www.vbox7.com/play:5d71e6c5
05 Декември 2016 20:49
Е, дочаках -
------------------------
Сайтът на Генек
06 Декември 2016 10:42
А аз - не.
Доколкото разбирам, тезата на автора е, че дефицитът на народовластие води до узаконения политически и икономически дефицит (или задкулисие). Или поне такава ми се иска на мен да е тя. Ако правилно съм го разгадала (абе, каква е тая склонност да скриваш позицията си зад нахвърляни тези и образи ), то основанията му куцат.
1. Да пишеш за популизма от елементарното, етимологично определение, при условие, че днес има сериозна литература за него, е слабост на текста.
Популизмът като форма е демагогия, която смесва понятия, говори простичко с цел не да изясни даден проблем, а да съблазни множеството, избягвайки аргументацията. Популизмът като съдържание предпочита "конкретното, близкото и мигновеното". Той презира експертността - предпочита масовките (независимо дали става дума за митинг, събрание или ТВ предаване). Решенията трябва да са бързи, а резултатите видими веднага. И разбира се, системно разиграва картата на масовия страх. Според него националната идентичност е генетично (или религиозно), а не културно обусловена; тя е даденост, не процес.
2. Що се отнася до цитираната миниатюра на А. Райкин, тя пародира Брежневския застоен период и йерархия, изградена върху комндно-административен подход - директор магазина, завсклад, товаровед. А дефицитът е "великий регулатор общественных специфицеских отношений". "Да има нещо такова, което не е за всички", НЕ е демократичен принцип, а е изкривяване и няма значение дали е в планетарен или национален мащаб. Проблемът е не, че трябва да има сито за обществена пресявка, а какво е ситото. Справедливо ли е? Има всякакви авторитети и не всички са вредни.
И накрая, пак ... устойчиво насажданата мисъл, че каквото и да прави човек, няма смисъл, защото така е било и така ще бъде в планетарен мащаб...
Ми... демокрацията не е общество на простичките и крайни решения, което осигурява автоматично рай на земята, а е умен баланс ("мяра" му викали древните гърци) между народовластие (не означава "народнизъм" - и въобще какво означава това последното не ми е ясно!), защита на индивидуалните свободи на човека, плурализъм на властта, създаване на условия за индивидуален и социален прогрес. Трудна работа...
06 Декември 2016 12:03
Значи така: Плурализъм във властта. Който би трябвало да произтича от плурализмът на личните мнения. Които обаче са уеднаквени и подравнени от калъпа на простотията. Апък тя е резултат на целенасочено провеждана политика още от пещерни времена. Защото винаги и всякога властниците са мислили единствено и само за собствените си [частни] интереси. Афиширани-обосновавани като публични (всеобщи). От която констатация ни най-малко не следва, че широките народни маси (простолюдието) имат интерес да вярват (и вървят) след популистите...Тяхното е нещо като срамна, венерическа болест. От която пийпълът трябва да много да се пази.
06 Декември 2016 13:47
"Има една хумористична миниатюра, изпълнена от гениалния Аркадий Райкин сигурно преди повече от половин век, наречена "Дефицит".
Авторът е Михаил Жванецкий, обаче.

"Мисля ето що - политическите и икономическите тайни си остават узаконен дефицит."
Да в случай когато има hidden agenda.
Армейски пример: за командването е ясно, че 70% от личния състав ще даде фира през следващите 25 минути.

Това е гениалната фраза от скеча: "Товаровед обувного отдела - как простой инженер!"
Разбрахте ли генезиса на трансформацията от инженер-химик в Банкер. Какво общо има тук демокрацията!

"тя пародира Брежневския застоен период и йерархия, изградена върху командно-административен подход" - прекалено елементарно - виж по горе.
06 Декември 2016 13:50
"И разбира се, системно разиграва картата на масовия страх. Според него националната идентичност е генетично (или религиозно), а не културно обусловена; тя е даденост, не процес."

Боже прибери си вересиите!
06 Декември 2016 14:04
Calina Malina
06 Дек 2016 10:42

06 Декември 2016 14:29
Чистата вода за пиене е дефицит за повече от милиард от населението. Толкова за дефицита и демокрацията.
06 Декември 2016 14:46
Айде сега, след приветствията, Calina Malina, която така хубаво дефинира демокрацията като "умен( къв ли ще да е простият?!) баланс м/у народовластие, индивидуални свободи, плурализъм, условия за индивидуален и социален прогрес", да доизясни какво общо имат всичките тези красиви фрази с положението на напълно обезправените в Атина и Спарта. Накъде да бягаме от популизма, след като предложеното определение е неразривно свързано с класическото робство от времето на гръко-римската цивилизация?...
06 Декември 2016 14:59
Но как стана така, че думата "народ" и политическата й производна се превърнаха в нещо толкова лошо? Не е ли то белег за криза на демокрацията? Думата на народа, всъщност правото на всеки да гласува, как в някакъв момент се оказа обект за манипулативни интервенции от всякакъв тип?

Но както често сле случва в тоя променлив свят, думите също променят своето значение, особено когато са "вносни".Така painkiller става пенкелелер.
Уж поетите били внимателни със словото, а то .... И уж били душеведи, а по-формалистично и затова заблуждаващо писание не бях чел напоследък.
Но щом особено много държите на думата "народ", която подвеждащо представя хората като някакъв единен организъм, така да е. Но толкова по-зле за вас , че не можете да разпознаете популизма като ласкателство! И толкова по-зле за "народа-суверен", ако онези, на които поверява да упражняват властта от негово име ласкатели.
Същността на демокрацията не е просто "следване на народа". Тя е във възможността гражданините да бъдат убеждавани, че един път измежду няколко или една идея сред много са най-удачни за решаване на определен проблем и те да я подкрепят. Затова, демокрацията е избор, а не сляпо следване на "вълна́та". И затова са необходими гражданите, а не "народа". Още от самото си зараждане демокрацията прави разграничение между гражданите и населението , представяно ни от някои като "народ".
06 Декември 2016 15:42
Имаше в първите години на демокрацията някакъв преуспял бизнесмен - Валентин Моллов, продукт на Симеоновската академия за всестранно развити личности. Та той първо се изрепчи, че станал богат защото е умен. Пък после изчезна някъде. Накрая се пробва да влезе в политиката. И по този повод обнародва собствената си рецепта за излизане от кризата - повече пот,кръв и сълзи от страна на народа в борбата за всеобщо благоденствие, при условията на свободна конкуренция и глобален либерализъм. Подобни призиви отправял към поданиците на Нейно Величество и Чърчил през ВСВ.
Ако правилно съм разбрал горесподелените мнения, цитираните са били честни в намеренията си пред електората. Поради което трябва само на такива да вярваме...
08 Декември 2016 15:44
Изследователи на консуматорското общество напоследък обаче твърдят и че липсата на дефицит води до широкомащабни умствени увреждания у населението...

(става дума за сравнение на периода непосредствено след Втората световна война и сегашния)

Нещо в смисъл, че като все нещо не ти достига, мозъкът ти непрекъснато работи, за да преодолееш последствията от дефицита...

Може пък и да имат право.


Иначе имах като дете тънка плочица от съв. спис. Кругозор, в която имаше тази миниатюра на Райкин/Жванецки; въртяхме я непрекъснато с невръстното ми братче, което надуваше устнички, за да произнесе правилно повтарящата се дума "дюфсит", без изобщо да го разбира, дори по време на студ. ни бригада в Сибир, където строихме свинарник, шеговито наречен от приятел шегобиец "Интерсвин", близо до Саяно-Шушенската ВЕЦ и до бившия затворнически лагер, в който бяхме настанени, взех, че я изпълних (ох, напушва ме смях) на някаква културна вечеринка, ей така, майтап да става, работехме от сутрин до мрак, имаше и още една, за един бегач на дълги разстояния, по-някакси енигматична, както и да е... а водачката ни ревеше, че никога няма да ни върнат в Москва. За дефицита сме знаели, за лагерите - нищо... Дори бяхме заточени в един от тях, гледката край Енисей си струваше. Не зная дали сте се миели някога под корито, от което водата потича, след като натиснете с пръста си нагоре пъхнат в дупка болт? Не сте...? Значи едната ти ръка винаги е заета с болта. Няма как.

11 Декември 2016 13:29
дефицит винаги има, но за различни хора е по различному, не един не му стига хляб, на друг Ролс Ройс
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД