С избора на Ван дер Белен за президент в Австрия избирателите направиха еднозначния си избор за открито общество |
Експериментът на европейските десни популисти в Австрия не успя. Преди това те се опитаха чрез караници в бирени палатки, кампании в социалните мрежи и от екрана на телевизорите да завземат президентския пост с помощта на Партията на свободата и да наложат своя кандидат Норберт Хофер. По този начин те мечтаеха той да стане първият десен популистки държавен глава в Западна Европа след края на Втората световна война. Но всичко се получи по друг начин. Проевропейският, прагматичен и спокоен професор по икономика Александер ван дер Белен удържа такава ярка победа за най-висшия държавен пост в Австрия, която никой в страната не смяташе за възможна преди това. Именно заради това австрийският вътрешен министър Волфганг Соботка можеше вече спокойно да излети в неделя късно вечерта за Германия, за да участва в публицистично предаване по държавната телевизия А Ер Де. Той вече знаеше, че дори продължаващото броене на гласове в понеделник няма да промени изхода от вота.
Победата на бившия лидер на "зелените" Ван дер Белен свидетелства за разочарованието в средите на десните популисти. Тъй като се оказа, че дори във времената на модерните технологии избирателите ценят най-вече вярната информация, анализа и честността, а не пропаганда, изопачаване на фактите и съблазняване с празни обещания. Поне от алпийската република няма да задуха попътен вятър в подкрепа на популисти като холандеца Геерт Вилдерс и французойката Марин льо Пен. Европа облекчено си отдъхна. В Австрия избирателите направиха еднозначния си избор за открито общество вместо затворено такова. Очаква се, че по подобен начин ще се случат нещата на изборите в Холандия и Франция догодина. Социологът Харалд Велцер с право определи откритото общество като "най-успешния проект" в най-новата история на човечеството. В крайна сметка то подари на Западна Европа седем десетилетия стабилност, сигурност и благосъстояние.
Ван дер Белен показа със своята победа, че си струва безстрашно да се защитават пазарната икономика, правовата държава и страните да са открити към света. По време на почти едногодишната си борба той демонстрираше също така, че в едно социално отговорно общество високите цели се достигат с помощта на сплотеност и солидарност, а не с разделение и егоизъм. Той дори не игнорираше, а търсеше диалог с тези, които използваха своите предразсъдъци, за да се ориентират в глобалния и безграничен свят. Диалог вместо обособяване - това е добра предпоставка, за да се помири една разединена страна.
Демокрацията в Европа е много крехко създание. Десните и левите популисти лесно могат да му навредят, да злоупотребят с него или въобще да го разрушат. Затова е необходимо не само политиците да застанат в защита на демокрацията и Европа, да споделят своите достижения, но това трябва да сторят също така предприемачите и учените. Роденият във Виена философ Карл Попър формулира това така: "Ако хората престанат да се борят за едно открито общество, то това ще е краят на всичко - свободата, демокрацията и пазарната икономика". Това е посланието към Европа с президентските избори в Австрия.