Осигуряването във втория стълб за родените след 1959 г. няма да носи съществено предимство за размера на пенсията. Двете пенсии - от първия и втория стълб, ще са повече от държавната от 2041 г., но разликата няма да е голяма. При хората, които ще се пенсионират по-рано - между 2021 и 2040 г., даже ще има ощетени от осигуряването в частен фонд. Това показват анализи на частните пенсионни дружества, представени вчера. Те са изчислили прогнозни средни пенсии от НОИ и от универсален фонд на базата на допусканията на института за средния осигурителен доход и средната заплата след 2041 г. Другите допускания са коефициент 1.5 за всяка година стаж (той сега е 1.1 и се очаква през 2026 г. да стане 1.5) и редукция от 24% на държавната пенсия за сметка на вноската в УПФ.

Едва 15 лв. ще е разликата между сумата от двете пенсии в сравнение само с държавната от НОИ за хората, родени през 1976 г., които ще се пенсионират на 65 г. през 2041 г. и ще са се осигурявали 40 години в универсален фонд на средния осигурителен доход, показват прогнозите. При тези условия НОИ ще дава 1350.39 лв. пенсия, а комбинираната пенсия от първия и втория стълб ще е 1365.13 лв.

За хората, осигурявали се на средната заплата за страната, пенсията от УПФ ще е малко над 415 лв., а тази от НОИ - почти 1215 лв. Общата сума на двете пенсии ще е 1630 лв., което ще е почти с 34 лв. повече, отколкото биха вземали само от ДОО. Тази група е и най-облагодетелствана от осигуряването си в УПФ. За хората на максималния осигурителен доход разликата ще е най-нищожна, защото ще е малко над 2 лв. на месец. Пенсията им от УПФ ще е 1070 лв., а от НОИ - почти 3400 лв., което общо е малко под 4470 лв. Но без осигуряването във втория стълб пълната им пенсия от държавата би била малко над 4467 лв., ако таванът на пенсиите все пак падне. "Виждайки бюджета на НОИ, аз не вярвам, че някога ще падне таванът на пенсията", коментира Даниела Петкова от Асоциацията на пенсионните дружества. Тя призна, че разликата между двете пенсии и едната от НОИ при всички варианти е "несъществена".

Далеч по-неясна е ситуацията за българите, които ще се пенсионират от 2021 г., когато ще е първото масово плащане от универсалните пенсионни фондове, до 2040 г. Част от тези хора, които имат под 70 вноски в УПФ, тоест малко под 6 години пълно осигуряване, със сигурност ще са ощетени от осигуряването си във втория стълб. За тях сумата от двете пенсии - от универсален фонд и от НОИ, ще е по-ниска от тази, която биха имали само от НОИ. Дружествата обаче не представиха конкретни данни за този период. "Кажете ми каква ще е пенсията от НОИ, за да ви отговоря дали през 2021 г. две пенсии ще са повече от една или не? С голяма степен на вероятност хората, които са се осигурявали на нива около средния осигурителен доход за целия период от 2002 до 2021 г., двете им пенсии сумарно ще са повече, отколкото едната от държавата", коментира Петкова. Тя също така призна, че за някои от осигурените, които ще излязат в пенсия в този период, вторият стълб ще ги ощетява.

Пенсиите от втория стълб обаче имат някои допълнителни предимства. Те ще се осъвременяват всяка година с минимален процент, който се определя от КФН. Сега той е минимум 3 на сто, но ако доходността на фонда е по-голяма, осъвременяването е по-голямо. Освен това сумите от партидите в частните фондове се наследяват. "Актуализацията на държавната пенсия е функция на политическите решения и няма никаква гаранция за осигурените", каза Петкова.

В универсален и професионален пенсионен фонд се осигуряват в момента всички работещи, родени след 1959 г. Те внасят там 5% от пенсионната си вноска от 17.8%. Останалите 12.8% отиват в НОИ, като от догодина този процент ще е 13.8 на сто. Финансовият министър в оставка Владислав Горанов наложи в края на 2014 г. възможността хората да избират дали да се осигуряват само в НОИ или и за втора пенсия. Текстовете обаче са в Конституционния съд.



ДОХОДНОСТ

Дружествата се похвалиха, че за четири години (от 2012 до 2015 г.) са успели да докарат доходност върху парите от вноските в размер на близо 1.194 млрд. лв. общо за универсалните и професионалните дружества. Това е сумата, изработена само от инвестирането на вноските за втората пенсия на работещите без самите вноски. От нея дружествата са прибрали като такси и удръжки почти 427 млн. лв., тоест всеки трети лев от изкараното от тях. Останалите близо 919.2 млн. лв. са разпределени по индивидуалните партиди на осигурените при тях. Само за универсалните пенсионни фондове това означава близо 809 млн. лв., разпределени по партидите.

Според дружествата цената на управление на парите на осигурените е 1.56%, което според тях е най-ниската възможна на пазара. Този процент е съотношението между прибраните като такси пари и размера на управляваните активи във фондовете. Според официалните данни на Комисията за финансов надзор към края на септември тази година нетните активи на универсалните и професионалните фондове са стигнали почти 10.4 млрд. лв., като от тях 8.6 млрд. лв. са в универсалните фондове. Броят на индивидуалните партиди е 4.444 млн. Те обаче не отговарят на реалния брой осигурени работещи, защото според НОИ вноски правят около 2.7 млн. българи. Това означава, че около 1.5 млн. от тези индивидуални партиди са кухи - на хора, заминали в чужбина, на безработни. Веднъж разкрита, партидата във втория стълб остава, дори и по нея да има една-единствена вноска. Това обаче се отразява на средния размер на натрупаните средства по партидите. Затова дружествата са изчислили прогнозните пенсии само на базата на реалните партиди, по които се правят вноски.