Френският президент Франсоа Оланд обяви в началото на месеца, че няма да се кандидатира за втори мандат през 2017 г. Решението му е доста показателно за глобалния упадък на левите партии, както и за личните лидерски недостатъци на политика с най-нисък рейтинг в историята на Петата френска република.

Социалистите във Франция, подобно на съпартийците си във Великобритания, САЩ и в цяла Европа, се оказаха в хаос, тъй като не успяха да успокоят силното чувство на икономическо безсилие, наречено от френския политолог Лоран Буве "културна несигурност". В глобален план центристките партии не са силни, с малки изключения като например Австрия. Разочарованото и нарастващо малцинство е притеснено от замразените или намаляващи заплати, аутсорсинга, имиграцията, престъпността и ислямския тероризъм, както и от "дълбоко и коварно съмнение за това "кои" всъщност сме ние".

Проблемите на Оланд - които ще бъдат наследени и от евентуалния му наследник в Елисейския дворец Манюел Валс, който на 6 декември подаде оставка от премиерския пост, за да се включи в кандидатпрезидентската кампания - се отразяват на тежкото положение, в което са разединените партии от либералното ляво на Запад. Лидерите им



са заслепени от нарастващия национализъм



и настроенията срещу статуквото, подхранвани от всякакви популисти, особено от крайнодесни лицемери. Веднага се сещате за Националния фронт на Марин льо Пен, за Брекзит кампанията на Найджъл Фарадж и разбира се, за Доналд Тръмп.

Социалистите във Франция проведоха през 2012 г. кампания, основаваща се на платформа, която предизвиква класова омраза - тя съдържаше предложение за налагането на данък от 75% на хората с най-високи доходи. По-късно обаче въвеждането на ставката беше отложено под натиск. Правителството на Оланд успя през лятото да прокара дълго отлаганото и изключително непопулярно трудово законодателство, което е в полза на бизнеса. Променливият успех на партията при прокарване на реформите показа неспособността на социалистите да намерят обединяващ мотив. На Оланд му се наложи да се обръща както към социалистическата бивша работническа класа, така и към по-богатите градски либерали. Той обаче не успя да се справи.

Във Франция глобализацията, която непрекъснато е критикувана, е олицетворявана от институции като ЕС, идеята за отворени граници и търговски сделки, които водят до изчезването на работни места в производството. Очевидни са паралелите между реакцията на френските гласоподаватели и американската Тръмпландия.

Партията на Франсоа Оланд, която доминира в продължение на десетилетия, е на ръба на срив. Валс ще се опита да я вдигне на крака, като се очаква да бъде избран за кандидат за президент от Социалистическата партия. Той обаче ще трябва да направи това



на фона на открит бунт на съпартийците си



Основният му опонент Беноа Амон каза, че Валс няма да може да обедини Франция, както не успя и Оланд. Амон може и да е прав. Въпреки усилията на Валс левите не са намерили съвременна актуализация на политиката на Тони Блеър и Бил Клинтън, като в резултат на това изгубиха важни гласове на колебаещите се. Средната класа, недоволна от падащия стандарт на живот, все по-малко се интересува от платформата на социалистите.

В същото време крайнолевите в лицето на френския антиглобалист популист Арно Монтебур (по-блед вариант на Бърни Сандърс) или по-радикалния Жан-Люк Меланшон смятат, че повечето социалисти са цинични продажници. Според тях изобилстват социалдемократи със закостенели възгледи, изолирани в свой привилегирован ъгъл. Най-добрият пример за това вероятно е самият Оланд, който даде много храна на медиите - от фризьора си, който е винаги готов да се отзове на повикване, и множеството любовници, като една от тях заяви, че той безмилостно се подигравал на бедните за развалените им зъби.

След като Оланд се отказа от втори мандат, Франция се оказа в напрегната битка за основния държавнически пост. Бившият министър на икономиката Еманюел Макрон се обяви за независим кандидат за президент през 2017 г. и може да вземе от гласовете на центристите при избори в два тура, които ще се състоят в края на април и началото на май. Независимо от това кой спечели първичните избори на левоцентристите през януари - дали френският секуларист Валс или смятаният за резервен вариант харизматичен популист Монтебур -



ще се изправи пред изключително тежката задача да спре Марин льо Пен



(Националният фронт не организира първични избори, за да избере свой кандидат за президент) от участие в решаващия втори тур на вота. В момента социологическите проучвания все още показват, че следващият президент на Франция ще бъде Франсоа Фийон - католик, самообявил се за тачърист и издигнат от дясната партия "Републиканците".

Упадъкът на социалистите всъщност датира още от 1981 г., когато за президент беше избран Франсоа Митеран. Той спря реформите за постигане на френския икономически модел и оттогава безработицата постоянно си стои висока. Това отчасти се дължи на усилията на левицата напълно да интегрира голяма част от мюсюлманската мигрантска общност във Франция. Върху Жак Ширак също може да се хвърли вина, Саркози изгуби желанието си за промени. В съседна Германия, където трудовото законодателство няколко пъти беше променяно преди десетилетие, производството е в подем и едва 6% от населението е без работа. Ангела Меркел се надява да спечели четвърти канцлерски мандат.

Социални разделения предизвикаха и някои решения на френския президент Оланд. Той не успя да постигне консенсус по отношение на ангажимента, който пое за узаконяване на еднополовите бракове. Стимулира създаването на първото във Франция съвременно опозиционно движение, състоящо се основно от религиозни консерватори (главно католици, но понякога и ортодоксални мюсюлмани). Тази група тласна Фийон към победата на първичните избори на десните. Чашата обаче преля с публикуването на книгата "Един президент не трябва да казва това", написана от двама журналисти, пред които Оланд дали наивно или глупаво дава много информация. Книгата разкрива години на противоречия, както и дълбоко вкоренения цинизъм на държавния глава.

Възможно е Манюел Валс със своя твърд курс по отношение на тероризма и шумната защита на светското публично пространство да успее да противодейства на ксенофобията на Льо Пен и да привлече либерали с десни убеждения. "Той е кандидатът, който спазва прогресивната линия, готов е на всичко за социалната защита, пази добре националните интереси и защитава Франция във време на терористични атаки", обясни младши министърът, отговарящ за помощите на жертвите на тероризма - Жулиет Меадел.

За съжаление кандидат, който е от управляващата клика около Оланд, ще се нуждае от нещо като чудо, за да успее на изборите. Валс казва, че иска да обедини "независима Франция, като не отстъпи от нейните ценности в контекста на Китай на Си Цзинпин, Русия на Владимир Путин, Америка на Доналд Тръмп и Турция на Ердоган". Най-вероятно пропутински настроеният, симпатизиращ на Асад евроскепитик и привърженик на Тръмп Фийон ще влезе в Елисейския дворец през май. Тази победа заедно с новината за оставката на италианския премиер Матео Ренци ще нанесе пореден удар на свиващия се политически център както във Франция, така и на Запад.