Ето как се прави политика: гръцкото правителство гръмко отчете първичен (касов) излишък на бюджета. Това значи, че през годината хазната има повече приходи, отколкото харчи, без да се брои обслужването на държавния дълг. Счита се за повратна точка към стабилизиране на фиска, защото страната поне спира да затъва и да харчи още чужди пари, пак взети назаем. Въоръжен с радостния за кредиторите си факт, финансовият министър на елинската демокрация г-н Евклид Цакалотос получи от Еврогрупата (министрите на финансите на 19-те страни в еврозоната)



обещание за "краткосрочно облекчаване"



на гръцкия дълг. Задлъжнялата държава ще получи някакво намаление на лихвите и поредно отлагане на погашенията. По-радостен за южните ни съседи е фактът, че кредиторите им здраво се скараха. МВФ вярно отбелязва, че гръцкият държавен дълг, стигнал отново 177% от брутния вътрешен продукт (а беше паднал до 160%), е необслужваем и трябва да се намали до 100% от БВП, иначе само ще расте (понеже икономиката затъва и БВП ще намалява). Насреща бе твърд бундесфинанцминистърът хер Шойбле - съчувствие всекиму, намаление никому, всяка страна трябва да си плати дълга до последния пфениг. Но всеки вижда, че германската позиция е неудържима, защото е финансово невъзможна. Сигурно е, че един ден Гърция ще получи намаление на дълга. Може да е дори наполовина, но преди да се съгласят, кредиторите ще чакат да се уверят, че икономиката на длъжника е стабилна и че веднъж намалени, вземанията им ще бъдат платени. Защото знаят - получат ли облекчение, длъжниците отпускат края и пак затъват. Атина не закъсня с доказателството и броени дни след като зарадва кредиторите,



първичният излишък бе похарчен



за тринадесета пенсия на най-закъсалите пенсионери. Това, изглежда, е вярната политика, хем кредиторите прилъгани с радостен сигнал, хем най-пострадалите от финансовия остеритет залъгани с коледен подарък. Бюджетът - отново празен, но тук няма новина. Кала Христогенна. В новия Рим, Хауптщадт Берлин, пак ще псуват коварството данайско, но там бездруго ръмжат; каквото да направят елините, няма да спрат, докато не си приберат парите. Фрое Вайнахтен. Но ако си мисли някой, че гръцката дългова криза е големият проблем на еврозоната, дълбоко греши. Големите проблеми тепърва предстоят. Както винаги при европейските провали



всички пътища водят към Рим



Наистина дългът на Италианската република сега изглежда по-скромно, 133% от БВП, но това са 2.2 трилиона евро, зад гръцките 177% от БВП стоят само 0.3 трлн. (324 млрд.) евро. И забележете, спасяването на Италия още не е започнало. Като почне, държавният дълг ще се утрои както в Гърция. Засега на дневен ред е спасяването на големите италиански банки. Добрата новина е, че никоя от трите водещи банки не показва тревога. Интеза Санпаоло завчера кредитира с милиарди евро покупката на 19.5% от "Роснефт", "Уникредит" рече, че ще събере нужния капитал, като продаде най-млечната от стадото си банки, полската "ПеКаО". С видими проблеми остава само най-старата в света банка, "Монте дей Паски ди Сиена", галено "ил Монте" (планината). В своята 544-годишна история "Монте" е преживяла не една криза и твърди, че ще се справи и сега, като продаде и най-проблемните си заеми и набере допълнителен капитал от акционерите си - а най-големият от тях е държавата. Лошата вест е, че след загубения референдум от миналата неделя



спасителят подаде оставка



и до изборите Рим остава без редовно правителство, което да спасява банките и бюджета. Макар че какъв спасител бе досегашният премиер г-н Ренци? Даже прякорът му Il Rottamatore (Разрушителя) показва, че не спасяването му е силата. Откак взе властта през 2014 г., той неведнъж заяви, че ще стабилизира банковата система, дори с цената на дерогация на европейските директиви, които забраняват на страните да помпат трезорите с държавни пари. Но сериозни мерки и резултати липсват. Най-важното му достижение бе



откритието, че европейските директиви не работят



и прословутата BRRD (директивата за възстановяване и реструктуриране на банки) е изцяло негодна. Нещо, което бе ясно още преди да приемат мъртвородения акт. Директивата изисква банките, изпаднали в неплатежоспособност, веднага да се закриват, а ако ще се възстановяват, загубите да се носят от акционерите, облигационерите и вложителите, но не и от данъкоплатците. (Лицемерие, сякаш акционерите, облигационерите и вложителите не са и данъкоплатци.) Но няма страна освен европокорната България, която ще затвори важна банка и ще стовари загубата на вложителите. Ако приложат директивата върху "Монте", около 40 хил. домакинства ще загубят 2.2 млрд. евро, още 100 хил. семейства ще бъдат тежко засегнати. С тях ще страдат десетки милиони италианци, защото "Монте" преимуществено кредитира дребен и среден бизнес, това са не само масово клиентите й, но и нейните акционери и облигационери. Г-н Ренци правилно прогнозира бунт в Италия, ако някой реши да упражни финансовото си бездарие върху "Монте". Впрочем и германските автори на директивата не бързат да приложат творението си у дома - а имат къде да го пробват.



Европейската доктрина е грешна из основи,



тя е плод на чиновническо слабоумие, грешно фокусирано върху банките. По инерцията на Базел надзорниците искат да решат всички проблеми с увеличение на капитала на банките. Идеята е те да натрупат (с пари на акционерите) буфер, с който да поемат загубите си. Става, ако системата е наред, но отделна банка се издъни. Но не при световна финансова криза и депресия, по-дълга от Великата. Идеята на капиталовия буфер е да попиеш и поемаш загубите, без да търсиш и отстраняваш причината. Това е все едно да трупаш камари от пепел, за да попиеш изтеклото вино, ако протече бъчвата. А ако всички бъчви в избата се разсъхнат и текат отвсякъде? Умният човек ще вземе бъчвите да стегне, за да спре теча, а не да попива загубите. Т.е.



решението беше да се стабилизират фирмите,



ударени от кризата и едва дишащи в депресията, вместо да се капитализират банките. Имаше начин, но е труден, никой политик и чиновник не се зае с тежката и рискована задача. Изигра роля и националният егоизъм на старите европейци, които тайничко злобееха за мъките на съседа, лакоми да грабнат на безценица запуснатата му нива (пазарен дял). Ако с милиардите, профукани за покриване на финансови загуби, бяха подкрепили жизнените фирми, те щяха по-бързо да преодолеят депресията, да възстановят обслужването на кредитите и да изплуват, изнасяйки като понтон и банките над водата. Обаче е по-лесно да защитаваш на инат фаталните си грешки, отколкото да признаеш провала. Но винаги има надежда, има прераждане. Буон Натале.