Радан Кънев прави добри неща. Мине малко време и каже, че ще стане премиер. Или президент. Добре е да го казва, не е шега - така хората разбират, че има дясно извън ГЕРБ, Меглена Кунева и Николай Ненчев.

Колко точно Кънев е далеч от тези лица, особено от Ненчев, когото сутрин по делото за изтребителите



защитава в съда, а вечер му е опозиция,



е не толкова важен въпрос. По-съществен е дебатът за дясното, за перспективите пред него и как ще се променя. Нужна е промяна, две мнения няма. 220 000 гласа за Трайчо Трайков на президентския вот са знаменателно малко при 290 00 за Реформаторския блок (РБ) през 2014 г. Ей тези 290 000, плюс още вероятно 200 000 потенциални, са избирателният корпус на дясното в средносрочна перспектива. Вдясно от ГЕРБ първоначално имахме "Синята коалиция", след това - РБ, скоро - РБ и "Проектът "Радан". Китът ГЕРБ боледува с лоша прогноза, ще "губи тегло" - задават се важни процеси за всички играчи; "автентичното дясно", както то се самонарича, ще търпи развитие.

Бъдещето му зависи от доста фактори, на които може да влияе. Важно е дали ще бъде единно или насипно. Кои ще му бъдат лидерите и лицата. Ще завият ли някой от сегашните фигури - примерно Божидар Лукарски, към още по-тясно обвързване с ГЕРБ. Ще привлече ли други субекти ("няма ляво - няма дясно"). Ще се обвърже ли с компрометирани лица. По какъв начин ще се яви конкретно на предстоящите парламентарни избори. Ще лъже ли преди тях и след тях. Ще имаме ли мажоритарен избор и как то ще се яви на такъв. Отговорите на тези въпроси едва ли знаят самите десни лидери, най-малко пък някой може да реди сметки в перспектива. Бъдещето ще бъде определяно в крачка.

Има обаче нещо важно, което трябва да бъде поставено като най-съществена тактическа цел - оставането в опозиция. Звучи налудничаво, но е така - напролет първата цел на дясното следва да е влизане в парламента, втората - настаняване на челно място в опозиционния редут. Едно пребиваване вън от властта ще се отрази очистително, здравословно, съхраняващо и ще акумулира ползи при очертаващите се грозни и нестабилни коалиции в следващите 4-5 години. Нека не забравяме - дясното сега е във властта, компрометира се, на всеки компрометиран управник се препоръчва оздравителна почивка. С други думи, Кънев може да приказва, че ще става премиер, обаче вътре в себе си следва да е наясно, че най-добре е да стои в опозиция. Важи за всеки политик, който мисли доброто за дясното и иска да го представлява. През настоящия мандат



дясното не бе наясно, че трябва да е в опозиция -



тръгна уж с намерение да е такава на ГЕРБ, но после се прегърна с ГЕРБ. Никакви компромиси, никакви "ако" не бива този път.

Опозицията е най-нежеланото поведение за всеки партиен апарат, отблъсква пари и "инвеститори". Знаем - те са нужни дори за най-благородните проекти. Но вижте какво се очертава в следващите години - отслабваща, но налична като водещ фактор ГЕРБ - с бесен полицейски и популистки манталитет; настървена за власт БСП, с всичките и първо-второ и третородни грехове; националисти; Марешки; Слави Трифонов; обща истерична среда около криза с бежанци (реална и измислена); раздиращ се от вътрешни противоречия ЕС, при гигантски дилеми за представителността на демокрацията (що е елит, що е референдум...); сложно военностратегичско наместване на полюсите в света. Това не е времето на десницата. В такава обстановка на България й трябват не само далновидни управляващи, но и умна опозиция - която да сочи грешки, да показва разум, да расте, капитализирайки неминуемите провали на управляващите, за да даде алтернатива за един по-следващ период. Това трябва да е мисията на дясното - алтернатива след утрешния ден. Вътре във властта ще я даде толкова, колкото сега - никак.

Тия дни Реформаторският блок май тръгва да реди кабинет - знае, че няма да го направи, но се опитва. Пита ГЕРБ за подкрепа, търси я и сред националистите. 99% е сигурно, че опитът за съставяне на правителство няма да успее, в България ще има предсрочни избори. Няма проблем да се опита -



цялата днешна суматоха ще бъде забравена тъй бързо,



както забравихме, че до вчера България имаше един отбор в Шампионската лига, само веднъж, който нямаше победа и точки. А днес има такъв, който всяка година дели равностоен мегдан с "Пари сен Жермен", "Ливърпул" и "Реал" (Мадрид) (ние не само не забелязваме всичко това, но и го плюем). Какво е общото между футбола и десницата ли? Общото е обществената безпаметност и полярността на страстите - и зла орисия, и надежда.