За Ралица и Николай бягството в троянското село Калейца е сбъдната мечта и шанс за откриване на собствена матрица. Преди пет години младото семейство единодушно решава да скъса пъпната си връв със столицата и да заживее сред природата. В този момент и двамата имат отличен социален статус - той е мениджър в голяма телекомуникационна компания, а тя - връзки с обществеността в агенция с чужди инвестиции.
"Преди да избягаме окончателно от градския маратон, често отскачахме до селото, тъй като там се чувствахме най-добре. Когато решихме да се преселим, все пак си зададохме въпроса - дали не бъркаме туризма с емиграцията в селската реалност. Това беше и шеговитата критика на приятелите ни. Едно е да се изнесеш за няколко дни в някое село, друго е да заживееш в него - с всичките му негативи и
липса на цивилизационни удобства
- като детска градина за сина ни, медицинско обслужване...", разказва Ралица.
Има още много други начини да изкарваш хляба си от дистанция. Затова и ентусиастите, които решават да загърбят дрескода на престижната си професия и да предприемат сериозната крачка към природата в търсене на душевен комфорт и хармония, стават все повече.
Социалното движение, наречено дауншифтинг, което пропагандира философията за връщане към природата, се заражда на Запад през 90-те години на ХХ век като отричане на свръхконсуматорското общество. Да намалиш скоростта, да го подкараш на по-ниска предавка, за да можеш да се радваш на обикновените неща, да си по-дълго със семейството си, да позволиш на децата си да израснат в една по-чиста и по-добра среда - тоя формат на живот вече има немалко привърженици и у нас. Най-често дауншифтърите бягат от подредения и удобен живот, за да заживеят с минимума, с най-необходимото от материалния свят... Други просто започват да изкарват препитанието си навън - вдигат от офиса компютрите си и се изстрелват на някое диво и чисто място. Обемът на работата им най-често не намалява, но пък са избягали от сгъстения столичен график, от стресиращото стакато на минутите, радват се на спокойно темпо и опростен здравословен живот. Пък и работата сред природата доказано увеличава креативността и капацитета.
"Служебните ми задължения са свързани изцяло с интернет, с телефона и автомобила. Когато имам събитие, пътувам до София и други населени места. Така наваксвам липсата на нови запознанства, общувам с различни хора, научавам нови неща", казва Ралица. Двамата бегълци в Троянския Балкан твърдят, че близостта им с природата ги зарежда позитивно и ги вдъхновява за нови идеи. Преди да поемат към село Калейца, Николай е твърде изнервен от стреса на високата си позиция. Сутрин ставаш недоспал, кисел, вечер се връщаш от работа капнал, емоционално изстискан. Нямаш нито време, нито сили да обърнеш внимание дори на детето. Малко след семейната емиграция в троянското село той
открива нов начин за препитание
и развива малък транспортен бизнес заедно със сътрудник. Сега определя сам ритъма си на работа, работния си график. Двамата твърдят, че селското им битие не ги е обрекло на социална самота, въпреки че младите хора в селцето са малко, а старите им приятели са на стотици километри. Затова пък често им гостуват през уикендите.
"Имаш ли интернет, вече трудно би могъл да се чувстваш изолиран от света, където и да си. В града натовареното ежедневие също не ни позволяваше да поддържаме жива връзка с хора, на които държим, контактите ни бяха предимно онлайн. Сега можем да кажем, че сме успели да вземем най-доброто и от двата свята", убедена е Ралица.
Дистанционната работа отдавна е предпочитан модел на заетост в САЩ, в страните от Северна Европа и Китай. У нас все още се смята за екзотика, но пък бързо набира скорост покрай развитието на новите технологии. Поради липсата на статистика не може да се каже какъв процент от работните места в страната са изнесени от традиционното си пространство, но виртуалният труд вече е начин на заетост за цели гилдии. В условията на криза все повече работодатели избират този модел на работа, тъй като бизнесът пести средства от разходите за труд. Това пък позволява на работодателя да увеличи заплащането на наетите от него служители.
ИT специалистите са най-голямата гилдия сред ангажираните служебно в домашни условия. Преди две години берковското село Песочница се провъзгласи за първото българско ИT село. По идея на програмиста от Варна Иван Куков изоставеното и обезлюдено селце трябваше
да привлече програмисти от цяла България,
дори извън страната, които да работят от пазвите на планината за чужди компании. Този формат има и друго послание - за съживяване на умиращите български села. Така Песочница се сдоби със скоростен интернет, програмистите получиха възможност да закупят парцели и да вдигнат новите си домове. По онова време в красивото балканско селце живееха само 16-ина възрастни, а къщите край тях се снишаваха и умираха бавно без стопани. Засега в селото са се заселили само петима програмисти, но пък спокойният селски живот и опитите на общината да спре ромските престъпни набези са привлекли сред красивата природа и хора с други професии.
След като Песочница повлече крак, идеята за облагородяване на селската реалност и привличане на нови заселници прегърна и пловдивското село Марково. Няколко местни програмисти вече са създали инициативен комитет и готвят проект за изнесени работни места, който включва създаване на Софтуерен университет и хъбове (разпределителни центрове). Според кмета му Пламен Кабаков изнесените офиси ще повишат капацитета на работа на компютърните специалисти, а софтуерният университет ще дава възможност на все повече млади хора да се сдобиват дистанционни с познания, свързани с новите технологии. "В момента търсим външно финансиране на проекта, ако не успеем, ще го реализираме със собствени средства. Сумата не е голяма - около 50 хил. лева, но пък този проект ще ни позволи да подобрим инфраструктурата на Марково и да привлечем още повече специалисти покрай избирането на Пловдив за европейска столица на културата и предстоящото отваряне на още софтуерни компании, нещо, за което усилено се говори", казва кметът Пламен Кабаков.
Със сигурност следващото ИТ село ще е в района на Варна. Вдъхновителят на идеята Иван Куков вече е събрал със замисъла си доста свои съмишленици. "Оглеждаме се за подходящо село и проучваме шанса да осъществим идеята. Наскоро с мен се свърза българка, която работи в ИТ фирма в Тайланд, а работодателят й смята да отвори офис в българско село, близо до голям град. Те все още са на ниво проучване, но това доказва, че интересът към идеята е голям. ИТ селата имат бъдеще. Особено като се има предвид все по-добрия интернет във всяка точка на България", казва Куков.
Място за дистанционна работа у нас има не от вчера и в други професии. Няколко десетки хиляди преводачи също работят далеч от офиси и работно време. Вместо да се блъскат сутрин в метрото и трамваите, за да се доберат до работното си място, те избират сами къде да упражняват труда си, без това да влошава качеството на техния продукт. Все повече са и дистанционно работещите счетоводители. Работодателите, които предпочитат тази форма на заетост, също стават все повече.
"Когато започнахме да анализираме причините на тази вече отчетлива тенденция, установихме че всички печелят от тази форма на работа. Бизнесът от това, че не създава или не поддържа реални работни места, няма разходи за цялата инфраструктура, пести пари за ток, за отопление, за офис консумативи. Работникът също печели. В един средно голям град, за да отиде до работното си място и да се върне, той пропилява за път около два часа. Ако работи в домашни условия, пести както време, така и разходи за транспорт. Оказа се обаче, че най-привлекателната страна на дистанционната работа за фирмените служители е това, че могат
да съчетават работните си ангажименти с личните
Могат да са по-дълго до семейството си, да наглеждат децата си. Затова и виртуалните работни места вече набират привърженици и в сфери, които преди ни изглеждаха много консервативни и традиционни", отбелязва директорът на Балканския институт по труда и социалната политика Иван Нейков. Според него следващият бум ще е в сферата на дистанционната квалификация. Процесът ще засегне и двете страни - както обучаващите, така и обучаваните. Най-голямото предимство на тази форма на обучение е, че може да се реализира по всяко време и многократно. Затова и все повече хора ще предпочитат да повишават професионалните си умения нетрадиционно, виртуално, вън от класната стая.
В същото време, въпреки че Кодексът на труда регламентира гъвкавите форми на заетост с нетрадиционно работно място, все още много от българските работодатели не са достатъчно информирани за плюсовете, които може да им донесе този начин на работа, убеден е Иван Нейков. Дистанционната заетост според него е универсален инструмент, който върши работа както на големите, така и на малките предприятия. Дори колкото по-малка е една фирма, толкова повече се усеща ефектът от икономии на разходи. Друг е обаче въпросът доколко всеки служител би могъл да отговори на новите предизвикателства.
Обратната страна на медала
Да изкарваш заплатата си по пантофи или в хоризонтално положение, дори по пижама, не е занимание за всеки. Изнесеното работно място изисква голяма дисциплинираност и самоконтрол. За много хора работата вкъщи е равнозначна на затвор - заради загубата на полезни социални контакти и куп други качества, които формира екипната работа. "Писна ми да си стоя вкъщи, занемарих се, не се сещам да се погледна дори в огледалото. В началото се радваш на свободата си, на това, че не ти виси шеф над главата, че можеш, докато тракаш върху клавишите на компютъра, да сготвиш, но в един момент осъзнаваш, че предпочиташ робството на офиса пред възможността да изкарваш пари от домашния уют", казва позната, сменила преди време работа в офиса със самотните занимания на фрийлансър.
