Датата е 11 май 2013 г. Ден за размисъл. Прокуратурата на Република България разпространява следното съобщение: "След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция "Национална сигурност" (...), късно вечерта е извършен оглед на местопроизшествие в сградата на печатница "Мултипринт" в гр. Костинброд, както и разпити на свидетели. В складови помещения са открити над 350 000 отпечатани и готови за експедиция бюлетини за гласуване в извънредните парламентарни избори..." Повод за изявлението на прокуратурата са "съобщения в средствата за масова информация", основно на ръководената от Николай Бареков телевизия. По-късно става ясно, че сигналът до прокуратурата е пратен от Мая Манолова.

Две години след това образуваното дело окончателно спихва. Поне в юридическия мир се оказва, че



такава работа като афера "Костинброд" няма



Три години по-късно даже са забравени участници и подробности. Нещо повече, през 2015 г. прокуратурата сама се отказва да протестира пред втора инстанция оправдателната присъда на единствения обвиняем - бившия главен секретар на правителството Росен Желязков. И понеже живеем в информационен век, в който все някой ще кресне: "Е, какво да прави прокуратурата, след като има сигнал за фалшиви бюлетини?! Да мълчи ли?", а хиляди ще го чуят, уточняваме - ДАНС и прокуратурата следва да извършат всички превантивни и разследващи действия, но не са длъжни да съобщават веднага на медиите (за хиляди други работи мълчат). Още повече в деня за размисъл! Цялата "афера" е филмче на Николай Бареков до момента, в който не се появява изявление на прокуратурата - едва тогава става официално общодържавно събитие. Същия ден ГЕРБ казват, че това е политическа атака, а днес след провала на делото е трудно да приемем, че историята е била нещо повече от филмче. И политическа атака, разбира се.

Датата е 21 ноември 2016 г. Второто правителство на ГЕРБ е в оставка, Мая Манолова вече не е острие на БСП, а



национален омбудсман, избран от ГЕРБ



На току-що отминалия президентски вот е имало референдум, гласувалите категорично се произнасят за мажоритарни избори в два тура и партийна субсидия от 1 лв. за глас (плюс въведеното вече някак задължително гласуване). 12 027 гласа недостигат резултатите от референдума да станат задължителни. Омбудсманът Мая Манолова носи на депутатите законопроект за мажоритарна система. "За да защитя волята на гражданите", мотивира се тя. Манолова не за първи път през краткия си мандат на омбудсман предлага закони на депутатите, твърди, че ползва правото си на "косвена законодателна инициатива". Подобен термин няма в правния мир, но това е незначителна подробност. По-интересното е, че Манолова до ден днешен не се възползва от "правото на косвена инициатива" за 1 лв. партийна субсидия. Та нали левчето е подкрепено със 7000 гласа повече от "мажоритарното "да", нима тази "воля на гражданите" не следва да бъде защитена? В следващите дни какофонията около пряк избор в два тура затиска и подменя темата със субсидията, макар въпросното левче да не изисква нито прерайониране на страната, нито комбинирани немски системи, нито вайкане кой ще стане депутат при отказ на победителя (след като няма листи) и т.н.

Датата е 9 декември. В безпрецедентен публичен щурм в "защита на народната воля" се впуска и главният прокурор Сотир Цацаров. Преди 3 дни инициаторът на референдума Слави Трифонов му е занесъл сигнали с нарушения в допитването,



обвинител №1 отвръща с три изречения



по повод сигналите. "Личното ми мнение е, че това не може да е оправданието, с което резултатите могат да бъдат подминати или забравени" (за недостигащите 12 000 гласа); "Броят на участвалите в гласуването (близо 3.5 млн.) и броят на отговорилите с "да" (близо 2.5 млн.) сам по себе си прави резултатите от референдума задължителни за парламентарно представените партии и изисква съответни действия за осъществяването им"; "Трите "да" станаха задължителни. Отричането на този извод или дори само забавянето му за неопределено време означава игнориране на пряко изразена народна воля. Това обаче не би довело до нищо добро за държавата ни"; "Ако 2 509 864 българи с избирателни права подкрепят мажоритарен избор на народни представители с абсолютно мнозинство в два тура, значи е дошло време за промяна в изборните правила"; "Ако 2 516 791 граждани са казали "да" на това държавната субсидия за политическите партии да се определя по правилото "един глас - един лев", значи тази субсидия не може вече да е 11 лв. на действителен глас. Нещо повече, поставя се въпросът нужна ли е въобще такава субсидия". Всичко това са констатации на Цацаров - далеч от правомощията, функциите и смисъла на неговата институция. "Личното му мнение" няма нищо общо с правото, то даже е срещу него, тъй като правото праща топката с референдума в парламента и никаква "задължителност" не тегне над него. Позицията на главния прокурор отвсякъде е недопустима словесна изява, заръките към парламента (какво е "добро" за държавата, какво се "изисква") са, меко казано, скандални. Трябва да се отбележи, че Цацаров все пак не е разсеян като Манолова и не подминава партийната субсидия. Двамата пак прожектират филм, в който право, ред и обществени порядки са конюнктурно взети на въоръжение за политика. "Конюнктура" даже е твърде слабичка дума.



Цялата тази тема няма нищо общо



с това каква трябва да е избирателната система, колко да е субсидията, Слави чалгар ли е, полезен ли беше референдумът му, хубави ли са ГЕРБ, лоши ли... Доброто няма нужда от адвокати, които не може да помогнат, то е добро само при законност и непогазени обществени норми. Защо Цацаров и Мая Манолова правят всичко това, случайно ли, не е ли, в чий интерес, е въпрос с бъдещи отговори. Но ако перифразираме една модна песен, ситуацията изглежда "Опасно близки, опасно близки... Фактите говорят, има нещо помежду им". Опасността не е за тях.