Теодорин Обианг обича лукса, като има най-вече слабост към бързи, екстравагантни и безбожно скъпи автомобили. Освен няколкото броя "Ферари" в неговия автомобилен парк има и "Порше 918 Спайдър" на стойност 750 000 евро, "Бугати Вейрон" за около 2 милиона евро и един "Кьонигсег 1", чиято стойност е неизвестна. В целия свят има само седем бройки от този луксозен автомобил с 1300 конски сили. Обианг е син на президента на Екваториална Гвинея и същевременно вицепрезидент на авторитарно управляваната държава, притежава един от тези седем автомобила. Или по-точно - притежаваше. В началото на ноември швейцарската прокуратура конфискува на летището в Женева общо 11 луксозни автомобила, собственост на президентския син.

Конфискацията бе извършена в хода на наказателно преследване за пране на пари. 47-годишният мъж трябва да отговаря и пред съда във Франция по обвинение в злоупотреби и корупция, където също му бяха отнети редица луксозни автомобили. Както се твърди, Теодорин Обианг е живял в Париж, Лондон и Малибу. Прекарва много време и в Женева. Колко точно никой не знае, но има достатъчно улики и доказателства за това. "През последните шест месеца засякохме над 30 излитания и кацания от Екваториална Гвинея на летището в Женева", разкри швейцарският журналист Франсоа Пилe в интервю за "Дойче веле". Той е разработил специална компютърна програма за "Туитър", която бие тревога, когато на летището в Женева кацат самолети, регистрирани на името на членове на авторитарни режими. За целта програмата използва данните на частните наблюдатели на въздушния трафик. С помощта на специална антена те приемат сигналите, излъчвани от всеки самолет, посредством които научават например позицията и регистрационния номер на машината. Програмата на Пилe сравнява данните със съставения от журналиста списък на диктаторските самолети и бие тревога, когато някоя от тези машини излита или каца на Женевското летище.

"Ние не знаем кой се намира на борда на самолета и защо точно пристига в Женева. Но е ясно, че има някаква връзка между Женева и държавата, от която идва самолетът", казва швейцарският журналист. Самолетите на Теодорин Обианг например са прекарали доста време в Женева. "Самият той не винаги е на борда. Понякога просто транспортира автомобилите си до Женева", посочва журналистът и добавя, че създадената от него програма предоставя само улики. Оттук нататък е задача на журналистите да направят разследване и да докажат защо даден диктатор пристига в Женева - за официални срещи, за лечение или заради тъмни сделки. Макар да не вярва, че разкритията, направени с помощта на неговата програма, стоят в пряка връзка с разследването срещу Обианг и конфискацията на неговите автомобили, швейцарският журналист е убеден, че публикуваните от него информации са насочили вниманието към президентския син от Екваториална Гвинея. "По-рано не се знаеше почти нищо за него и сделките му. Но когато докара луксозните си автомобили в Женева, за да ги прехвърли в чужбина, някой реагира светкавично, направи снимки и ги изпрати на швейцарските следствени органи", обяснява Пилe.



"Майката" на всички данъчни оазиси



В списъка на създадената от него компютърна програма междувременно фигурират около 120 самолета от над 20 авторитарно управлявани държави - от Северна Корея и Судан, през Саудитска Арабия, та чак до Катар. "Когато засечем самолет от Катар, който каца в Женева преди някоя дипломатическа среща или, да речем, преди мирни преговори за Сирия, тогава целта на посещението е ясна. Но когато виждаме, че Теодорин Обианг прекарва половината от времето си в Женева, няма как да не предположим, че става дума за съвсем други неща. Толкова голям брой посещения не може да се обясни само с дипломатическа активност", казва журналистът. За никого не е тайна, че диктаторите обичат Швейцария. По данни на неправителствената организация Tax Justice Networks, Швейцария все още може да бъде разглеждана като "майката" на всички данъчни оазиси. Затова Пилe смята, че неговата програма е особено полезна именно в Женева, където се намират седалищата на много международни организации. "Понякога дипломатическата дейност може да бъде използвана като параван за нечисти сделки", казва журналистът. Целта му е създадената от него програма да обхване скоро и други големи европейски градове.

Човек може да допусне, че големите банки въртят и тъмни сделки, но това, което са вършили в женевския филиал на HSBC, надминава всичко. Една от най-големите банки в света е ухажвала деспоти, наркотрафиканти и търговци на оръжие. Или образно казано, усмихнатият консултант от HSBC години наред е бил насреща, когато е ставало дума за пране на мръсни пари от граждански войни или от контрабанда на диаманти например. При това ако не със знанието, но поне с мълчаливото съгласие на шефа си. Изтънчената систематичност, с която е действала HSBC, води до неприятното подозрение, че това не е единичен случай. Просто банката е имала нещастието да бъдат разкрити данните точно на нейните клиенти, припомня сп. "Шпигел". Възмущението от поведението на банките е повече от разбираемо. Но не само банковият свят се представя в лоша светлина. Същото важи и за самата Швейцария. Възможно ли е властите в страната да не са знаели, че деспоти, данъчни измамници и лица, финансиращи терора, са влагали парите си в Швейцария? Едва ли.

Аферата "Суислийкс" хвърля мрачна сянка върху една малка държава, за която години наред прането на пари и данъчните измами са били един наистина превъзходен бизнес. И вероятно все още са. Защото в Швейцария бе започнато разследване, но не срещу HSBС, а срещу Ерве Фалчиани - човека, разпространил данните на клиентите на банката. Твърденията на Швейцария, че времената на безименните банкови сметки окончателно са отминали,



трябва да бъдат посрещани със същата доза скептицизъм,



както и уверенията на HSBС, че междувременно всичко се е обърнало към по-добро. Въпреки международните споразумения за обмен на данъчни данни, заможните данъкоплатци продължават да имат достъп до безчет отворени вратички. Дните на дребните данъчни измамници може и да са преброени. Но тук става дума не за хората, укрили по няколко хиляди евро от данъчните власти, а за онези, които укриват милиони с помощта на сложни финансови конструкции. Както и за онези, които инвестират в произведения на изкуството, луксозни яхти и благородни метали и по този начин остават незасегнати от международните споразумения.

Международната общност трябва да продължи да оказва натиск върху Швейцария и да я принуди да се държи солидарно. А политиците трябва да спрат да се държат така, сякаш са постигнали някакъв съществен пробив в казуса с данъчните измами. Такъв пробив няма - точно обратното дори. Благодарение на общественото възмущение, избухнало във връзка с разкритията за данъчните практики в Люксембург, проблемът с укриването на данъци отново беше включен в дневния ред на голямата политика. Необходим е обаче още по-силен обществен натиск, за да се стигне до реални промени, които на свой ред да пресушат завинаги данъчните оазиси. От което се възползват най-вече мултинационалните компании, богаташите и естествено диктаторите.