Бъдещият президент на САЩ счупи още един рекорд: цял месец преди още да е встъпил в длъжност, "икономическата политика, която води Тръмп", бе атакувана от най-тежката артилерия на опонентите му, които досега водеха и все още са на власт и водят икономическата политика на САЩ и света. В пространно интервю пред германския в. "Цайт" един от най-влиятелните в днешния свят икономисти, г-н Лари Самърс, идеологът на отрицателните лихви, бивш главен икономист на Световната банка, секретар на Трезора (финансов министър) при президента Клинтън и директор на Националния икономически съвет на президента Обама, без заобикалки обвини бъдещата администрация на САЩ в



"репресия над бизнеса"



чрез безпринципна политика на намеса, която искала да установи "икономика на сделкаджийството" (Deal-Economy). Става дума за съветите, "туитвани" от избрания президент Тръмп към конкретни компании - както американски (автомобилния гигант "Форд", производителя на климатици "Кериър"), така и чуждестранни (японския автомобилен титан "Тойота"), да зарежат плановете за заводи в Мексико, които да продават продукцията си в САЩ. "Произвеждайте в САЩ или ще плащате скъпа гранична такса (border-tax)"*). Ясно е, че за "репресия" изобщо не може да се говори, но критиката е основателна по отношение на поне две опасни тенденции, които новата власт в САЩ може да наложи. Едната е



система на нов протекционизъм,



защита на националните производители с политически мерки, които ограничават достъпа на чуждестранни стоки до пазара на страната. Ако такава система се наложи в САЩ, логично ще последват ответни и реципрочни мерки на засегнатите страни, а в края на краищата световната търговия ще се свие и вероятно ще рухне. Обикновено анализаторите "успокояват", че ако в САЩ въведат защитни мерки, те ще бъдат насочени срещу Китай и страните, които "подбиват цените" за сметка на "евтин труд и нечовешки условия". Т.е. "приятелите и партньорите" от Европа и Азия да не се притесняват. Но германските производители, европейски шампиони по износ, не на шега са притеснени. Те съвсем логично предполагат, че системата на новия протекционизъм ще удари и тях. "Дизеловият скандал" и прокурорската атака за милиардни искове срещу европейските банки са знакови.



Политиката на "сделкаджийството"



е втората потенциално опасна тенденция, която може да наложи новата американска администрация. Става дума за добре познатата практика в развиващите се страни, в Източна Европа и при диктатурите икономически проблеми да се решават, като се "договарят" между правителството и заинтересуваните компании. Това, което у нас наричаме "ръчно управление" на икономиката. Въпросните "сделки" постигат желания политически резултат за сметка на пазара. Като "разпределят" пазара между лидерите, участващи в сделката, или осигуряват срещу ангажиментите, поети към властта, политическа протекция и специални условия. Тази практика унищожава (или силно ограничава) конкуренцията и с право се счита за една от проявените форми на политическа корупция. Обаче явлението е толкова разпространено, че няма страна в света, където да не можем да открием ярки и фрапиращи примери. Светлият пример на г-н Жан-Клод Юнкер и неговите сделки за преференциално облагане на глобални компании са особено ярко сделкаджийство. Новата опасност е г-н Тръмп да превърне сделкаджийството от укоримо и преследвано от закона отклонение в политика и обичайна практика, иначе казано, да бъде узаконена



системата на двойните стандарти,



при която вместо един закон и еднакви правила за всички се допускат специални правила, изключения и преференции за някого. "Двойни стандарти" е неправилен термин. Когато не се прилагат еднакви правила, обикновено се налагат не два, а множество стандарти. Вземете за пример системата на двойни стандарти в Европейския съюз, отначало прокарана под сладникавия слоган "Европа на две скорости", за да стигнем днес до пълния дисонанс за всяка страна да има "индивидуални условия", т.е. всеки да върви с каквато скорост може да "договори" с шефовете.



Няма ли (един) принцип, цари безпринципност



Това е очакваният резултат, ако сделкаджийството стане системна политика. За разлика от принципите, които трудно и бавно се налагат, сделките са по-лесни, безпринципността е заразна и мълниеносно прескача границите и залива света по логиката "каквото повикало - такова се обадило". Само че, като "викне" един, се "обаждат" всички останали, при това всеки на свой глас и в своята посока. Отделен въпрос е



докъде могат да стигнат сделките



и дали няма да станем отново жертва (обект) на сделки, които ще преобърнат за пореден път света, подобно на Ялтенската сделка или съдбоносния за България Берлински договор. За жалост пак нищо не зависи от нас, балканците, остава да се надяваме да ни отмине горчивата чаша. Но това не значи да мълчим. Можем и трябва да възразяваме срещу сделките, които ни вредят, и срещу безпринципните компромиси, които пак ние ще платим. Ясната и логична мисъл има своя сила дори когато онзи, който я изказва, сам няма силата да я наложи.

- - -

*) Засега никой от екипа на г-н Тръмп не е обяснил какво точно ще представлява т.нар. гранична такса, която бе ключова фраза в предизборната икономическа риторика. Изглежда да е нещо като мито, но пък въвеждането на защитни мита заплашва да върне света в изолационизма от миналия век, като начало ще взриви Световната търговска организация, така че сигурно ще е някаква модификация на класическия митнически протекционизъм.