Тежко е, когато бъдеш победен на избори. Особено ако доскоро така си се надувал със старите си успехи, като че ли си печелил 10 пъти злато на олимпиада. И внезапно се окажеш на гилотината. При това след като цялото анализаторско войнство ти е предричало поредна победа. И тогава доскорошната безгранична самонадеяност и арогантност се заместват от недоумение, объркване и фрустрация.

Подобни настроения вероятно владеят Бойко Борисов и хората му през последните два месеца, след като подкрепеният от БСП Румен Радев ги отвя с такава лекота на президентския вот миналия ноември. Как иначе, след като само няколко седмици преди изборите премиерът в оставка убедено разправяше, че "няма един, който да може да излезе, от тези срещу нас, да каже, че е направил повече" за българите от ГЕРБ. И дори самонадеяно обеща оставка, ако партията му не спечели изборите. Обещание, което едва ли и в най-големите си кошмари си е представял, че ще се наложи да изпълнява. Така вместо Борисов, и хората му се оказаха



в положението на замаян от бой боксьор,



който замахва несигурно в различни посоки, без да е сигурен какво иска да направи.

Това тяхно състояние се видя в серията взаимноизключващи се ходове, които партийните дейци предприеха след вота. Най-напред буквално за часове ГЕРБ смени позицията си по внесения от правителството проект за държавен бюджет за 2017 г. - шефът на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова обяви, че ще бъде оттеглен, тъй като бил "най-политическият закон", а финансовият министър Владислав Горанов почти веднага я опроверга с мотива, че кабинетът няма намерение да се отказва от провежданите от него политики. Междувременно Борисов обърна гнева си от изборната загуба към издигнатите от партията му кметове и областни управители - същите, които преди вота плашеха хората по места, че не бъде ли избрана Цецка Цачева, ще спре санирането, ще се затворят детските градини и ще спре извозването на боклука. Само дни след като предупреди, че ще им търси "сериозна отговорност", обаче



премиерът в оставка омекна



и допусна, че само "ще си поговоря с тях".

После дойде абсурдната история около това кой да управлява страната, докато се проведат предсрочни парламентарни избори. Първо, самият Борисов предложи президентът Росен Плевнелиев и наследникът му Румен Радев заедно да съставят служебен кабинет. "Да седнат и да направят едно правителство. И БСП да участват", препоръча министър-председателят в оставка, все едно става въпрос за регистрация на ООД. А депутатите му веднага започнаха да му пригласят, че така правели в САЩ Обама и Тръмп. За второ редовно правителство в рамките на действащия парламент от ГЕРБ не даваха и дума да се издума. Две седмици по-късно обаче Борисов изведнъж узря за тази идея и намекна, че би подкрепил нов кабинет на партньорите си от Реформаторския блок и Патриотичния фронт. "Преди 2 г. ние предложихме коалиция на РБ и ПФ, които казаха - няма да влизаме в нея, а само ще подкрепяме дадени решения. Това им дължа и аз", обясни той внезапния завой. Буквално на следващия ден всичко отново се обърна - Владислав Горанов обяви, че правителство няма да има, а малко след това същото мнение изрази и зам.-председателят на партията Цветан Цветанов. Като формална причина беше посочено несъгласия около бюджета с партньорите в мнозинството. Тук за първи път си пролича, че по въпроса дали да се излезе от власт или не,



има сериозен разнобой в редиците на ГЕРБ



- депутати, които предния ден говореха, че трябва да се направи приятелски жест на подкрепа към РБ и ПФ, сега гневно стискаха зъби в парламентарните кулоари. Седмица по-късно всяка фракция беше удовлетворена, след като ГЕРБ започна паралелно да води разговори с реформаторите за правителство и в същото време пак лансира тезата Плевнелиев и Радев да направят служебен кабинет.

Пореден обрат настъпи в средата на декември. След визита в Брюксел, където се срещна с германския канцлер Ангела Меркел, Борисов заяви, че ново редовно правителство е необходимо, за да се въведе мажоритарна избирателна система, както искаха мнозинството участвали в националния референдум от 6 ноември. Неразборията стана пълна - Цветан Цветанов, който до предния ден говореше, че има едва 20% шанс да се състави редовен кабинет, сега взе да обяснява, че европартньорите предпочитали управление в досегашния формат. След няколко дни на консултации с РБ и ПФ, кой знае защо водени от Горанов - най-върлият противник на ново правителство, от ГЕРБ се оттеглиха окончателно с аргумента, че не могат да приемат исканото от фронта повишаване на пенсиите. Цялата тази история, продължила около месец, остави впечатление, че в ГЕРБ изобщо няма яснота и единство



по какъв път да поеме след изборното поражение



Във всички тези политически маневри не личеше да има някаква целенасочена стратегия. По-скоро сякаш партията се оплиташе в противоречивите интереси на шефовете си и реагираше на обстоятелствата, както дойдат.

По същия импровизиран начин действат герберите и в опитите си да обърнат вълната на наказателния вот, която ги помете на президентските избори. Още в изборната нощ Борисов взе да обещава какво ли не - от въвеждане на чист мажоритарен вот и премахване на държавното финансиране за партиите до свикване на Велико народно събрание, защото така "народът желае". А на подчинените си оставяше да умуват как хем ГЕРБ да стои зад тези ангажименти, хем да направят така, че те изобщо да не се осъществят. Виновни бързо се намериха - другите парламентарни формации, защото не искат да се съобразят с референдума, съдът, защото не се е произнесъл дали допитването е било коректно проведено, Народното събрание, защото не му оставало време да работи предвид скорошното му разпускане и т.н. Очевидно



това ще бъдат опорните точки



и в предизборното говорене - ние бяхме готови, ама те не искаха. И това на фона на беснеенето на Борисов срещу Слави Трифонов, че организирал референдума, за да прокарва свои лични политически амбиции. Вече има сигнали и че герберската реторика ще се обърне наляво - партийни шефове говорят, че трябва да се обърне внимание на "социалния елемент", за да бъде спечелена периферията на предстоящите избори. А отказаха да направят правителство с мотива, че не искат да повишават пенсиите.

Всъщност най-големият проблем пред ГЕРБ не са тези противоречия в принципите и политическите ходове, които, изглежда, са резултат от постизборния стрес. А пукнатините, които се появиха в нейните уж здрави редици след изборното поражение. Те могат само да се разширят, ако не се представи добре на изборите. ГЕРБ вече веднъж преживя сътресение, след като падна от власт през 2013 г. С очевидния електорален упадък на партията сега ново разделение може да има по-тежки последици в бъдеще.