"Работех в магазина на туркини. Много любезни. Когато и да минеха край мен, ме питаха Ganka, tu est fatiguee? (Ганка, изморена ли си?). Много ме дразнеха с това "фатиге" и веднъж не се стърпях и им казах "Не, бе, аз Ганка, Ганка - булгар, булгар".

Била възмутена, че я вземат за някоя си Фатиме.

Ганка е бивша счетоводителка, жител на "Скарбеек", брюкселския квартал, където живеят значителна част от сънародниците ни в белгийската столица.

Работила е какво ли не - чистачка, продавачка, сервитьорка, гледачка. Днес е пенсионер по болест и денят й е изпълнен с лекции, курсове, вечеринки, представления и дружески сбирки. Има обяснение защо всичко й се получава - "Защото съм gentille" (любезна, добра), казва тя.

С Ганка седим в една от класните стаи на BON, доскоро неправителствена организация в Брюксел, вече присъединена към държавната агенция, която се грижи за социалната интеграция на чужденците в Белгия - Agentschap Integratie & Inburgering от 2015 г. BON предоставя безплатни курсове на 18 езика за историята, административното устройство, традициите, законите и възможностите за намиране на работа в Брюксел. А заедно с "Нидерландската къща" - и възможности за изучаване на фламандски, един от трите официални езика в Белгия. 75-часовото обучение по социална интеграция, както и знаенето на две нива фламандски, са задължителна част от "кръщението" на новодошлите. Освен че помага местните власти да предоставят социални услуги на чужденците като социални преводачи и юридическа помощ, Агенцията за имиграцията има още за задача да благоразположи белгийците към пришълците.

"Гледаме на интеграцията не само като адаптация на чужденците към Белгия, но и на отварянето на белгийците към тях. За нас това е двупосочна улица", казва Крис де Буше от BON.

Около 20 000 души пристигат всяка година в Брюксел, за да се установят в града. Над 3500 от тях минават през курсовете на организацията. BON не се занимават с бежанците и имигрантите, залели Европа, които са поверени на други институции, а с чужденците, които желаят да се установят законно - временно или постоянно, в страната.

Интеграционните курсове не са новост в Белгия. В BON ги предлагат от 2004 г. Те обаче вече са задължителни за чужденците, живеещи в по-богатата и по-многолюдна провинция в страната - Фландрия, а от 2019 г. ще станат такива и за тези в Брюксел. Различни организации никнат като гъби в очакване на този новоразгръщащ се бизнес в белгийската столица, където 63% от населението не е от местен произход.

Засега основната дейност на BON е насочена към хората с ниско и средно образование, защото такива най-много се търсят на трудовия пазар в Белгия. Де Буше обаче добавя и експерименталната програма @level 2 work, която си поставя за цел да намери работа на висшисти - лекари, медицински персонал, IT специалисти.



Българските особености



Българските програми са една от новостите в BON, където курсовете на родния език се предлагат едва от три години. Причината - българите в града по официални данни са 10 772, но според консулската служба на българското посолство в Белгия - поне три пъти повече.

Заедно с поляците и румънците, българите са една от най-бързо увеличаващите се общности в Брюксел и белгийските власти смятат, че им дължат помощ да станат част от местното общество, макар че критичната маса е достатъчна, за да може новодошлите да се наредят на работа при познати. Практичните белгийци смятат, че ако излязат на светло десетките хиляди чужденци, ще могат да допринасят към националното богатство в кралството, вместо само да черпят от него. Донякъде това желание е взаимно. Част от българите, които се записват за програмите за социална интеграция, не са доволни от работата си, а единствената възможност да се откъснат от кръга си е да излязат на чисто пред закона. Други се чувстват некомфортно да се крият от властите и да треперят, че ръката на закона ще ги настигне, и търсят възможност да узаконят престоя си. Не са малко и тези, депресирани от житейските неудачи, хващащи се за курсовете като удавник за сламка.

Звезда Илчева, бивш учител по френски език от английската в Русе, е единствената българка в BON и води интеграционните курсове там.

"Проблемът с българите е, че те винаги имат работа за вършене и е трудно да се сформират групи", казва Илчева, която от 2013 г. насам е преподавала в 14 вечерни и 2 дневни курса. Съдържанието на програмата за българи е адаптирано, защото те не обичат да споделят, притесняват се, че ще им откраднат идеите и затова съществена част, свързана с професионалната ориентация, отсъства от тях. "Обикновено разделяме курсистите на групи и ги мотивираме чрез брейнсторминг да се опитат да формулират целите си, да разберат с какво искат да се занимават, накъде ще се ориентират", казва Илчева, която води часове и на френски език за имигранти от други държави. В българската програма тези занимания са заменени с индивидуални занятия или общи беседи, защото "мозъчните атаки" не работят.

"Много е важно хората да разберат какво искат да постигнат. Често ми се случва някой да ми каже "аз мога да работя всичко", но, разбира се, това не е реалистично", казва Илчева. Примерите, чрез които преподава, са с добър или с отворен финал. Питам я дали това не е част от педагогическия й подход да дава надежда. "Искам да помогна на хората да намерят сечението между възможностите си и желанията, защото смятам само то ще им донесе удовлетворение", отвръща тя.



Курсистите



Втората "дневна група" се състои от 17 курсисти с разлика във възрастта от 52 години и амбиции, простиращи се от намирането на работа и вземането на белгийски паспорт до наемането на евтино социално жилище и записването в курс за медицински сестри, градинари, лоцмани, програмисти и "каквото и да е, само да не е в строителството". Работата по строежите е основно препитание на българите в Белгия, докато за жените - чистенето и гледането на деца. Според Илчева това е омагьосан кръг, от който знанието на език и узаконяването на престоя чрез интеграционните програми предлагат изход.

Изглежда, на това се надяват и участниците в "дневната" група по интеграция. За хора, които отдавна или по-скоро са приключили с ученето, те са изненадващо дисциплинирани и почти не отсъстват от час. Глобите за закъснение даже не са вариант, защото всички се явяват навреме.



Програмата и мечтите



Темите на часовете са свързани с търсене и наемане на работа и подготовка на автобиография, узаконяване на престоя, здравни и синдикални права, наемане и купуване на жилище, социални обезщетения, транспорт и развлечения. За съжаление полицаят пак е зает и лекцията за сигурността пропада. В курса са включени още посещение в музей и библиотека, два специализирани семинара, визита в белгийския парламент и в завод за преработване на отпадъци за запознаване с разделното събиране и дори еднодневна екскурзия до столицата на Фландрия - Антверпен. Занятията се водят в течение на месец, всеки ден по 3 часа и включват работа и по индивидуални проекти.

"Живея от години в Белгия, но не знаех нищо за страната, защото мъжът ми се грижи за всичко. Курсът се отрази на самочувствието ми", казва Ралица, която по време на обучението решава, че иска да учи за готвачка.

Евелина не е успяла да се запише в училище и пропуска годината. Затова родителите й са я изпратили, за да разбере как да вземе гражданство. Николай е преподавател по физическо, за когото зидарството не е вариант. Курсът е опит да намери изход от депресията.

Петя разчита главно на себе си, затова е наясно с правилата. Тя се впечатлява от факта, че "някой в чужда страна пита как искаш да промениш живота си". Владимир има диплома за морски капитан и записването в BON ще му даде възможност да я легализира безплатно.

Красимира е пенсионерка, която се грижи за децата на работещата си дъщеря. За нея интеграцията е възможност да разшири социалните си контакти и да провери може ли да си намери жилище за бедни, "понеже у щерката е тясно".

За Асие изглежда няма тайни в бюрократичните лабиринти, защото цялото й семейство от три поколения вече е уредено в страната. Дипломиран педагог, била е учителка в Кърджали, тя е превивала гръб по 9-10 часа като чистачка в хотели. Решила да се запише, докато е по майчинство "без големи амбиции, за да използвам времето за нещо полезно". За нея смисълът от курса е отблокиране на желанието за промяна. "За първи път имам амбицията да науча фламандски и да работя по специалността си, а не в чистенето", казва тя в края на курса.

Сахер е доволна от наученото и решава, че трябва да запише на обучението сина си, който е шофьор на ТИР. Следващата "българска" група започва в средата на януари. Въпросът за статистиката за успеваемостта на курсистите по социална интеграция не предизвиква ентусиазма на Де Буше: "Нашата цел не е да решаваме проблемите на хората, а да им даваме възможност да се справят сами. Да им помогнем да си стъпят на краката", казва той.

------------------------------------

Белгийската особеност се

нарича индивидуален съветник



Ерик де Йонгер, легендарният създател на BON, я започва като консултация за чужденци, които искат да се преквалифицират, да отидат на лекар или да запишат децата в училище. Днес тази идея е развита и всеки курсист получава безплатно индивидуален съветник, който в продължение на година е на разположение да му помага със съвет и информация.

В BON 46 души работят с курсистите, като всеки от тях се грижи за около 160 души. За българите това е сложната част от интеграционния процес, защото сред съветниците българи няма и общуването е затруднено. Езикът е сериозен проблем. Не са малко хората, които са повече от 10 г. в Белгия, без да са научили нито един. Те работят за турци или българи, наемат квартири от тях, пазаруват в българските или в турските магазини и досегът им с белгийската държава е минимален.

Последната българска "интеграционна" група е поделена между съветничките Яшим и Натали. Първата е от турски произход, втората е родом от Брега на слоновата кост. За месеца, докато вървят лекциите, те са намерили езикови курсове за участниците, насрочена е среща за легализиране на диплома, една жена, подписала първия си трудов договор, е записана в синдикат (в Белгия това е крайно желателно за работещия, защото през профсъюзите се изплащат помощите за безработица), а една майка получава занималня за сина си след училище, за да може да посещава уроците. "Надяваме се да научаваме и добрите новини за вас, не само проблемите ви", казва на изпроводяк Яшим.