|
| Бойко Ламбовски |
"Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли, или да спи и да сънува." - пише Христо Ботев по време на люта зима преди близо вече век и половина*. Тоест той така почва, съвсем битово, за да се гмурне веднага в експресивен анализ на политическата ситуация в Европа. И немилостиво да разбие всички, като не забравя и нас си. Особено ми се е запомнил лорд Дерби (май външен министър на Великобритания тогава - не съм проверявал), който си точел "севастополската костура", за да отреже от бутовете на някое африканско или азиатско племе "бюфтек" за английското човеколюбие. Значи и тогава, и сега с Брекзита от Великобритания веят стряскащи ветрове на промяната, мисля си аз. Що така великият Албион, който следва да явява на човечеството светли образци за подражание, все изненадва - я с образ на софистициран хищник, я с лик на заинатен политически аутист? Неизвестно, но показателно.
Като споменах ветрове,
се сетих за "Ветровете на зимата"
Така се казва прочутият том, който вече доста години чакат милионите фенове на американския жив фентъзи-класик Джордж Р. Р. Мартин, по чиито произведения тече не по-малко прочутият сериал "Игра на тронове". Големият (казвам го сериозно) писател в тази сага е измислил много емблематична фраза - "Зимата идва". Нещо като поздрав-заклинание на северния род Старк. Оказва се, че зимата в онези фентъзи пространства и ширини не е като нашата - няколко месеца, а бедствие, което трае години. И най-лошото от всичко - някакви страшни бели бродници - нещо като зомбита, се надигат от север, могат да минат ледената стена и да прецакат всичко по пътя си.
Вместо чаканата от омързеливилия се Мартин книга обаче дебел том Winter is coming - "Зимата идва", написа бившият световен шампион по шах Гари Каспаров. В нея лютият противник на Путин и сегашна Русия упреква Запада, че е нерешителен, и не се бори достатъчно с бившата му родина, която заплашва с бели бродници целия цивилизован свят. Според Каспаров Западът е толкова апатичен вече, че в голямата политическа покер игра Путин е взел инициативата, а Запада го мързи както да блъфира, така и да плати, за да се видят картите. Предпочита просто да пасува.
Не знам Каспаров (когото от големия шах май отказа наш Веско Топалов, след като му нанесе лошо поражение преди време - поне според родните митове) доколко е силен в покера и прогностиката. Но че светът устремно се променя, е факт. Книгата на Каспаров излезе преди Брекзита и преди избора на Тръмп за президент на Америка, мисля - преди горе-долу година. Тя не успя да стане знаме на руската опозиция. Каспаров пък, който твърдеше, че никога няма да напусне страната си, все пак я напусна.
Но що е новата политическа зима, кои са белите бродници, откъде да ги чакаме?
Според маса политически анализатори от либералната част на спектъра
нарастващият евроскептицизъм
е част от леденото дихание на въпросната зима. Те дават за пример променената за няколко години ситуация в Европа. Ако преди, казват те, такива като Йорг Хайдер в Австрия бяха бели врани, сега стават европейска норма. Ако политическото наличие на Хайдер през 1999 г. предизвика дори санкции срещу Австрия в Европарламента, сега подобни нему политици шестват из целия континент, някъде - в Гърция например, популисти направо вземат властта, а другаде - Франция, Холандия - неособено правилни политици могат скоро да дойдат на власт. И да говорят не това, което желае тази част на спектралното политветрило - включително най-пъстрата му част. Ако преди Европарламентът гледаше на Хайдер като на екзотика и анекдот, сега евроскептичните партии имат значимо присъствие в същия парламент - става дума за страни като Полша, Словакия, Холандия, Финландия, Швеция, Австрия, Испания и други.
На този фон само Ангела Меркел им се вижда фигурата, способна да устои на ксенофобски ветрове, бели бродници, популистки тенденции и "евробежни" мераци. Предстоящите избори в Германия затова са чакани с трепет и опасения.
Но става ли от г-жа Меркел принцеса Денерис Таргариен, яхнала дракони и избиваща робовладелци, както е според сагата на Джордж Мартин?
На мен нещо не ми прилича
Не белите бродници са заплаха, а други - по-реални бродници. Бели ли са те, или черни, не е най-важното. Важното е, че плъзнаха по континента вследствие политическия инженеринг на т. нар. Международна коалиция, първо в Косово, после в Ирак, Афганистан, Либия, Сирия и т. н.
Бродниците са тук, някои от отдавна, и ми се струва, че са породени от същата "костура", рязала с демократична пластика, но с неизменна цел - "бюфтек". И преди столетие, и сега.
На този фон нашата скромност - мечтата за топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави лук, престава да е порок. Изглежда ми апотеоз на хуманистични добродетели направо.
----
*Политическа зима", в-к "Знаме" 1875 г. Христо Ботев