България ще поеме председателството на ЕС в началото на 2018 г. Очаква се да бъдат организирани около 200 събития за 6 месеца, а страната ни да бъде посетена от около 20 хил. делегати. Основаната тежест за осъществяването на всичко това се пада на Националния център за подготовка на българското председателство на ЕС. Преди да оглави центъра, Любомир Иванов беше посланик на България в НАТО, а след това работи към специализираните организации на ООН в Рим. Той беше главен преговарящ и в процеса на присъединяването към алианса. От 2002 до 2004 г. е зам.-министър на външните работи.

-------

- Остава една година до началото на българското председателство на ЕС. Има ли забавяне в подготовката? Няколко пъти вицепремиерът Меглена Кунева алармира за подобен проблем. Наложи се министър-председателят лично да поеме координацията.

- Прав сте, че времето, което остава, не е много. Странно би било, ако нямаше проблеми. Не бих казал, че има цялостно изоставяне, но излизат усложнения. Например начинът, по който ще бъде проведено едно от най-големите събития на председателството - то ще бъде с над 400 участници. Има изисквания, които генералният секретариат на ЕС поставя. Затова технологично и организационно ще трябва да вземем допълнителни мерки. Отнася се за възможността всеки участник да взима думата, за да тече нормален дебат. Досега не бяхме получили всички детайли на тези изисквания.

- Вероятно това ще оскъпи ремонта на НДК, където ще се проведат голяма част от събитията?

- В конкретния случай може би ще се наложи да наемем допълнително техника. Мислим къде точно ще проведем това събитие. Няма начин подобни усложнения да не се появят. Има предизвикателства с подготовката и решаването на въпросите, свързани със сигурността, особено на НДК. Защото това е голям комплекс, който не може да бъде затворен само за нуждите на председателството. Той трябва да продължи да изпълнява и останалите си функции. Естествено ще бъде нужен по-голям ресурс, за да може да се разделят потоците на участниците в различните зали. Защото, докато се провеждат заседания, примерно в зала №3, останалата част от НДК ще продължи да функционира.

- А подготвена ли е вече администрацията за председателството?

- Човешкият ресурс е най-важният. Имаме над 1200 души, ангажирани с председателството. От тях повече от 700 са минали някакви форми на обучение, още около 300 - стажове и обмяна на опит в други държави. Обаче трябва да продължим и с оценката на качеството на обучението. Защото за първи път ще водим много събития, формати, които обхващат изключително широк спектър от въпроси - от сигурността и миграцията до образование и земеделие. Подготвени са екипи, набелязани са хората, които усилено се готвят да председателстват заседанията. Това обаче не означава, че окончателно сме оценили и утвърдили всички експерти, които ще участват на различните нива. Не е само въпрос да се знае език, но трябва да се познават детайлно и темите, по които трябва да се работи. Ако тръгнем със слаб екип, който не може да се справи с процеса на постигане на консенсус между страните членки, това естествено ще ни се пише като негатив.

- Колко ще бъдат заседанията извън България?

- Около 80% ще са основно в Брюксел, а и в Страсбург. Останалите ще са в България, тук ще се провеждат неформалните срещи. Но не трябва да разделяме дейностите, които ще се извършват на неформалните събития тук, и тези, които ще се извършват в официални формати.

- Ще се наложи ли да бъдат закупени бронирани автомобили за делегациите? Говореше се за 40 коли. Ще се стигне ли до такъв разход и колко ще струва цялото председателство?

- Засега не можем да посочим конкретни числа. Разчетите за 2017 и 2018 г. са все още прогнозни и предстоят процедури. Темата за бронираните автомобили беше малко преекспонирана. Първо, не е задължително да се използват специализирани автомобили за всеки министър. Това ще е резултат от оценки и искания на отделни страни и организации, които съвместно с нашите служби ще преценяват дали има заплаха. Обикновено на ниво министри по изключение се стига до използването на бронирани автомобили.

- Къде ще бъдат настанявани делегациите? Ще има ли конкурс за избор на хотели?

- Изборът не е толкова голям. В крайна сметка има 4-5 хотела, които отговарят на изискванията. По този въпрос сме в непрекъснат контакт с МВР и НСО, тъй като те имат решаващата дума, когато се преценяват местоположения и маршрути.

- Има ли ясна комуникационна стратегия за популяризиране на председателството?

- За комуникационната стратегия водеща роля има Министерството на външните работи. Работим в тясна координация с него, тъй като центърът също има отношение, особено за вътрешните аспекти на стратегията. Част от нещата вече сме изпълнили - например информационната кампания за лого на председателството и изследователската програма за нагласите у нас. Подадени са 170 проекта за лого от български и чуждестранни художници, а журито започва да ги разглежда на 10 януари. Според социологическо изследване от края на декември 30% от българите вече знаят за българското председателство. За сравнение в края на 2015 г. 10 пъти по-малко хора бяха чували за него. Това, което трябва да се прави извън страната, не може да се придвижи, ако външното министерство не изиграе своята роля - все още няма окончателен вариант на тази стратегия. Надяваме се скоро да е факт, защото на базата на този документ и плановете към него ще се направи заявка за ресурсите.

- Тогава ли ще стане ясно колко ще ни струва председателството?

- Да. Естествено, трябва да се мине през съгласуване с министерството на финансите. Получи се известно забавяне заради подадената оставка на кабинета. Намерението на политическите сили е да има консенсус, така че с подготовката за изборите и конкуренцията между партиите не трябва да се забавя подготовката на председателството. Прекъсване не може да има - това трябва да се отчита както от участниците в бъдещия служебен кабинет, така и от всички политически сили. Необходимо е подготовката на председателството да се осъществява без забавяне и без да зависи от това дали са проведени следващите парламентарни избори или не.

- Т.е. служебният премиер също ще продължи да ръководи пряко подготовката на председателството, както е в момента?

- Разбира се. Ако направим пауза, това означава да изпуснем сроковете, което не можем да си позволим.

- Стигнахте ли до консенсус относно приоритетите на българското председателство? В подготовката им участва и Австрия, чиято позиция е срещу влизането на Турция в ЕС. Ще бъде ли този въпрос част от приоритетите, както и бежанският проблем?

- Знаете, че преди да се стигне до Брекзит, трябваше да бъдем в трио с Великобритания и Естония. Това се промени. Сега сме с Естония и Австрия. Това, че едно трио се стреми да постигне максимално широк консенсус по приоритетите на председателството, е нещо, което е част от идеята и стратегията на ЕС като цяло. Не е изненада, че страните в триото могат да имат различни акценти и специфични национални виждания.

По отношение на ЕС и Турция има нюанси. Работи се по приоритетите в рамките на триото. През ноември трите държави дадоха своите виждания. В края на този месец ще продължим работата, за да постигнем най-добрия общ знаменател. Това обаче не означава, че така ще бъдат изчерпани целите, което всяко председателство си поставя. Набелязват се приоритетите, но не притежаваме кристална топка, за да твърдим една година предварително кое ще бъде най-актуално. Динамиката и сложността на международната обстановка и нещата, с които се сблъскваме в ЕС, са прекалено сложни, за да може да ги предугадим отсега. Процесът трябва внимателно да се следи.