Традиционно в началото на годината преобладават новините за тежката пътна обстановка, студеното време и тържествата около Йордановден. През последните четири години още една тема се промъкна към водещите новини в страната, въпреки че през останалата част от годината малко хора й обръщат внимание - състоянието на сектор "Електроенергетика". Въпреки че регулираните цени за потребителите, битови и стопански, на ниско напрежение се определят в началото на лятото, тогава малко хора се впечатляват, защото е... лято. Но с идването на зимата и падащите температури домакинствата започват да се сещат и за други въпроси като колко е сметката за ток, колко аварии има през студените месеци и т.н.

През последните две години бяха предприети редица мерки, които



да стабилизират финансовото състояние на НЕК,



което представлява регулираната част от този сектор. Въпреки че управляващите се похвалиха с пълното елиминиране на т.нар. тарифен дефицит на компанията - разликата между регулираните приходи и разходите за изпълняване на регулираната й дейност, ситуацията далеч не е толкова розова и е по-скоро отлагане на проблема, отколкото трайно разрешаване. Една от тези мерки е създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система". Неговата цел е управление на средствата за покриване на разходите на НЕК за изкупуване на електроенергия по преференциални цени - произведена от възобновяеми енергийни източници, високоефективно комбинирано производство на топло- и електроенергия и от централи с дългосрочни договори за изкупуване на електроенергия.

За да разберем какво представлява този фонд обаче, е необходимо да се върнем малко по-назад. В резултат на провеждане на определена политика както на държавно ниво - сключване на т.нар. споразумения за изкупуване на електроенергия, така и на европейско ниво - подпомагане на производството на електроенергия от възобновяеми източници и високоефективна когенерация, държавата се задължава да субсидира тези производства при определени условия. Тази субсидия се изразява в осигуряване на преференциални цени на въпросните производители. А разходите за това следва да са разпределени справедливо между крайните потребители. Това е вече известната добавка за задължения към обществото, която до юли 2013 г. можеше да се види във всяка фактура като сбор от три мрежови добавки: за зелена енергия, за високоефективно комбинирано производство и за невъзстановяеми разходи. След това тя стана част от цената за дневна и нощна тарифа и може да бъде открита единствено в ценовите решения на Комисията за енергийно и водно регулиране.

При определянето на регулираните цени комисията следва да се води от редица принципи, единият от които е: "Цените на енергийните предприятия да възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността им". За съжаление този принцип остава на заден план, а причини за това не липсват. Може би най-важните сред тях са въвеждането в експлоатация на голям обем от мощности със задължително изкупуване и преференциални цени и постепенното либерализиране на пазара на ток, което свива пазарния дял на НЕК. Принос има и икономическата криза от 2009 г., която "стимулира"



взимането на популистки решения и вмешателство на изпълнителната власт



в работата на уж независимия регулатор.

Резултатът? Натрупване на огромен дефицит в НЕК, тъй като компанията е единствен купувач на електроенергия за регулирания пазар. А това означава и сериозни финансови затруднения за почти всички нейни контрагенти. По този начин финансовата тежест за покриване на привилегированите цени се прехвърля от потребителите върху обществения доставчик.

Трупането на загуби от страна на НЕК обаче не може да продължава безкрайно, а рязкото увеличаване на крайните цени за битовите потребители е крайно непопулярно, както се видя през зимата на 2013 г. Именно тук се появява и фонд "Сигурност на електроенергийната система", който трябва да осигури различен източник на финансиране. Той се състои от: 5% от приходите на производители и вносители на електроенергия, както и от приходите на Електроенергийния системен оператор и "Булгартрансгаз"; приходите от продажба на квоти за емисии на парникови газове; приходите от статистическо прехвърляне на енергия от ВЕИ.

По този начин част от финансовото бреме се прехвърля още веднъж, този път върху производителите и търговците на електроенергия, както и върху операторите на електро- и газопреносните мрежи. Друга част се поема от държавата по линия на приходите от продажбата на квоти за емисии на парникови газове, като съотношението е горе-долу 50:50. Крайният ефект е, че преференциалните цени, вместо да се поемат справедливо от крайните потребители, вече се финансират от четири източника. Плащат крайните потребители - чрез по-високата цена за задължения към обществото. Плаща и НЕК - чрез огромния натрупан дефицит, свързан с регулираната си дейност. Участват и производители, вносители на ток и мрежови компании - чрез 5% отчисление от приходите им. Товари се и държавният бюджет - като финансира недостига на средства в НЕК, вместо да се взимат други мерки и да се провеждат други политики.

Още със създаването си обаче се оказа, че фондът не просто ще подпомогне финансово НЕК, като покрие част от разходите за преференциално изкупуване на електроенергия, но и ще осигурява държавна помощ (според Наредбата за намаляване тежестта върху българския бизнес, свързана с разходите за възобновяема енергия). С други думи фондът, създаден да поправи стари грешки - като нереално ниската добавка за задължения към обществото и натрупания в следствие на това дефицит - ще осигурява нови облекчения. Излиза, че държавата иззема 5% от приходите на производители, вносители и мрежови компании, независимо държавни или частни, за да спести разходи на една група потребители.

Много бързо след създаването на фонда се заговори и за



вменяване на други функции,



например средствата в него да послужат за гаранция на държавното участие в бъдещо изграждане на ядрена мощност като VII блок в АЕЦ "Козлодуй". Такава идея беше лансирана в парламентарната комисия по енергетика в края на пролетта. Друга неформална идея предвижда средствата от фонда да се използват за осигуряване на средства за т.нар. социална тарифа - по-ниска цена за уязвими групи битови потребители. Всичко това показва, че първоначалната цел на фонда много бързо остава на заден план и различни политици и експерти се надпреварват кой да го натовари с по-екзотична нова функция. В същото време нито НЕК е финансово стабилна, нито е разрешен проблемът с огромния дефицит в компанията, а вече се търсят идеи за нови облекчения, които означават и нови дефицити. Откъде ще се намерят допълнителните средства за тях, не става ясно.

Единствената логика - правилна или не - зад създаването на фонд "Сигурност на електроенергийната система" - е за разпределяне на бремето от държавната политика за преференциално изкупуване на електроенергия. По този начин той поправя една дългогодишна грешка на регулатора - определяне на необосновано ниска цена за задължения към обществото, което води до натрупване на огромен дефицит в НЕК. Вместо усилията да са насочени към текущото финансово стабилизиране на компанията и изчистване на стари задължения, чуваме призиви за вменяване на нови задължения на фонда, т.е. нови разходи. С предстоящите парламентарни избори, както и дългоочакваната либерализация на пазара, подобен популизъм може да се засили, а това означава нови грешки, за които след няколко години отново ще се търсят решения. Вероятно чрез създаване на нов фонд.