- Г-н Стаматов, окончателно ли е решението на МОН олимпиадите по природни науки да служат за вход в математическите гимназии, конкретно за НПМГ, при положение че шефката на просветната комисия Милена Дамянова твърди, че специализираните изпити могат да се "върнат" чрез промяна в една наредба?

- Обсъждахме въпроса заедно с НПМГ няколко седмици и постигнахме добър вариант. Позицията на юридическия екип на МОН е, че щом в закона ясно е разписано, че може да има наредба на образователния министър само за профилите музика, изкуство и спорт, то не може с подзаконов акт да се правят изпити в други области. При подготвянето на наредбата за организация на дейностите в училищното образование се опитахме да спазим принципа, че входът за гимназиите е националното външно оценяване, в което участват всички ученици. Така е записано в закона, НВО е традиция в образователната ни система и до голяма степен всички привикнахме с него. С решението, около което се обединихме, в НПМГ ще може да се кандидатства освен с двата задължителни изпита по български и математика и с резултатите от олимпиадите по природни науки. От гимназията посочиха, че техните ученици традиционно участват в олимпиадите, така че за тях няма да има голяма промяна.

- Как си обяснявате, че от едно толкова голямо и елитно училище като НПМГ не са реагирали при обсъждането на наредбата? И какво да мислим за останалите училища в страната, особено в по-малките населени места?

- Толкова много промени в образователната ни система не са правени от дълго време. Напълно нормално е да има неща, които да бъдат коригирани, или пък да не са догледани всички детайли. Силно се надявам този единичен случай да е само за тях, защото никак не е добре, когато се прави промяна, водещите организации да не знаят и да не участват в обсъжданията. Срещите, които ние с министър Кунева организирахме във времето за обсъждане, достигнаха до 45 хил. учители.

- Промени има и в приема на математическите гимназии в пети клас. Какви са те?

- Тук външното оценяване остава важен момент, който трябва да постави учениците на равни начала. Но заедно с него даваме възможност няколко математически състезания да служат за прием в пети клас - например пролетните математически състезания, "Питагор", "Европейско кенгуру". Т.е. освен на национално външно оценяване по български и по математика четвъртокласниците ще трябва задължително да се явят поне на едно подобно състезание и/или олимпиада. Тези състезания ще се провеждат по едно и също време, участието на учениците ще е безплатно, а регламентът ще е ясен минимум 4 месеца преди провеждането им. Всяко училище ще преценява самостоятелно кои състезания да включи в приема, каква ще е тежестта при балообразуването и т.н., като ще трябва предварително да обяви в регламента си тази информация. Така че съветвам учениците да се явят на повечето състезания - така ще имат повече шансове, защото в балообразуването ще се взема най-добрият резултат, подобно на предварителните изпити в университетите.

- С какво ще бъдат изненадани седмокласниците тази година?

- Тук няма кой знае колко много новости. Намаляваме изпитите, които ще са само по български и математика. Много родители питат какво ще се случи с децата, които са били болни или извън страната и не са се явили на националното външно оценяване, което е вход за гимназиите. При тях балът ще се формира от две оценки от удостоверението за завършен 7-и клас и също ще имат шансове за прием. Всяко училище само ще избира предметите, които да включи в бала. Ако едно училище предлага 5 паралелки, те ще имат различни балообразуващи оценки и родителите не бива да мислят, че щом детето им кандидатства за английска гимназия, там се взема предвид само оценката от един предмет. До края на февруари училищата трябва да обявят правилата си за прием. И съвсем естествено тези, които са се явили на национално външно оценяване и са изкарали добри оценки, ще имат далеч по-добри резултати от тези, които разчитат само на оценките от удостоверението.

- Тъй като основното образование вече приключва в 7-и клас, всички седмокласници трябва да кандидатстват, дори да искат да си останат в същото училище. Това означава ли, че някои могат да отпаднат дори от собственото си школо?

- Ученикът задължително трябва да участва в процедурата по прием за следващия клас. Разбира се, ако той подреди по правилен ред желанията си и много желае своето училище, ще остане в него. Ако не се яви на НВО, ще участва само с оценките от дипломата. Но ако училището съответства на нивото за неговите оценки, може и да остане там. За да има гаранция обаче, че ще остане в неговото училище, трябва да се яви на НВО.

Да отговоря и на още един въпрос - продължават ли учениците с двойки? Ако ученик има двойка по някой от предметите си в 7-и клас, той ще повтаря. Имаме и следните казуси - НВО е в края на май, когато все още не са ясни оценките от документа за завършен 7-и клас. Възможно е на някои от предметите ученикът да има двойки и това, че се е явил на НВО, няма да е достатъчно и той ще трябва да повтаря.

- Какво показват наблюденията ви - как се справят седмокласниците, които в момента наваксват материал по история, география и биология?

- Истината е, че е трудно. Колегите във всичките ни срещи в никакъв случай не казват, че е лесно. Но няма никакъв проблем на изоставане. Още нямаме статистика как училищата са избрали да разпределят материала - в СИП, ЗИП или чрез преструктурирането му, защото важното е накрая резултатът да е положителен. Този проблем ще е само тази и следващата година. Не би трябвало да изпадаме в такава ситуация, защото е натоварване за всички ученици и пресиране на определен тип знания. Но не смятам, че заради този казус трябваше законът да бъде отложен, защото той не е чак толкова страшен и непреодолим.

- Направихте ли анализи за лошите резултати на деветокласниците ни на PISA 2015?

- PISA в България не се приема като важен изпит. Децата не са подготвени, че ще отидат на толкова важен изпит, нямат психологическата нагласа. В другите държави е различно. Проверил съм например Сингапур, която е водеща с години. Там денят, в който се провежда PISA, е неучебен, а децата отиват подготвени за нещо много важно, което възприемат като национално отговорно събитие. Те имат учители, които ги подготвят само за PISA и точно по тези задачи, които са давани предходните години. Не е без значение дали едно дете се готви за този тип задачи, или не, както е при българските деца. У нас няма стабилна, съзнателна, целенасочена подготовка за PISA. У нас международното изследване не се приема от учениците и учителите като сериозна проверка и е нормално резултатът ни да не е много висок. В тази връзка предстои като първа стъпка да направим обучения за учителите, които преподават на деветокласници - да се проведе 2-годишно обучение със задачи от PISA, да се види спецификата на самата теория на поставяне на задачите, както и да започне да се отделя повече време за подготовката на децата за точно тези задачи. Трябва да се помисли това явяване да не е хаотично и случайно, а да е ясно дисциплинирано и организирано.

- Има ли вече училища кандидати да получат статут на иновативни?

- До момента има подадени само 2 проекта. Убеждавам се, че както винаги ще чакаме в последния момент - 31 януари, когато е последният срок за изпращане на формулярите. Сега имахме една от най-дългите ваканции, може би това също е причина колегите да не са попълнили тези формуляри. Но съм убеден, че ще има голям интерес.

- Колко деца в момента се обучават в самостоятелната форма, т.е. вкъщи - другата възможност, която позволи новият училищен закон?

- Доста висок е процентът на децата, които в момента са в самостоятелна форма на обучение. От 760 хил. обучавани във всички форми най-много са в дневна форма, а в самостоятелна са почти 20 хил. деца. Това е доста голям брой, защото следващите са задочните - 13 хил. Самостоятелната форма е за ученици, които би трябвало да са много дисциплинирани и организирани, това значи, че те сами се подготвят и сами се консултират, за да се явят накрая на изпити. Бихме искали да засилим дуалната форма, защото в нея в момента има едва 352 ученици.