Ако можеше проблемът с битовата престъпност да се реши с предизборни полицейски акции, партийните пиари щяха да са най-заслужилите представители на тази територия. Но няма как да се случи. Всеки, който твърди, че ще излови крадците, като хвърли 5 млн. лв. за бензин и обяви с апломб: "Ако не съм аз, всичко отива на кино", най-малкото заблуждава. А може и откровено да лъже, но да си вярва. Точно това направи правителството, като на едно от последните си заседания реши да обяви, че има план за борба с битовата престъпност.
Истината е, че план няма, има само престъпност
Тя е със стари традиции и не се влияе от пет камионетки с жандармерия, стоварени на мегдана в селото Х, за да ги дават по сутрешните блокове. Но управляващите, които и да са те, друго не могат да измислят и затова пробутват все едни и същи трикове. Този път обаче няма да е жандармерия, както беше по времето на Пламен Орешарски, ами ще се назначават пенсионирани полицаи и военни, които ще поемат охраната на полицейските сгради, а истинските ченгета ще плъзнат по улиците да ловят бандити. Далеч по-стратегически измислено, отколкото просто да пратиш яки мъже с палки и пищови, напомнящи на костенурките нинджа. Само дето има една малка подробност - акцията ще трае три месеца и ще продължи, ако ГЕРБ се върне на власт. Иначе не е сигурно - да му мислят избирателите. Това бе посланието на премиера Бойко Борисов, след като обяви грандиозния план за борба с престъпността. Ето така се прави предизборна кампания сред изоставените от бога и държавата стари хора в селата. Новина няма, по същия начин се говореше и за санирането, само че на младите избиратели - ако не е ГЕРБ, няма кой да смени безплатно дограмата на панелките и да им лепне изолация.
И колко лесно трябва да изглежда решението само!
Даваме 7 млн. лв. на МВР и: Дръжте се, бандити!
Реалността е, че в бюджета на МВР има над 100 пъти по 7 млн. лв. и резултатът е все същият - едва 30% разкрити кражби. Ако толкова евтино ни струва общественото спокойствие, с кеф да им даваш по 7 млн. лв. на всеки три месеца и да се чудиш как никой досега не се е сетил. Обаче не е така. Обикновените полицаи, които би трябвало да присъстват по улиците и на градове, и на села, наистина карат изпочупени коли и имат лимит на бензина. И този проблем няма да се реши с 5 млн. лв. за три месеца. Няма да стигнат и двата милиона лева, за да се обнови автопаркът и полицаите да седнат в читави автомобили. Частичното осигуряване на нормални условия като патрулка и гориво за полицая не е "специализирана полицейска операция", "план", стратегия или нещо друго с авторитетно звучене. Обаче правителството на Борисов го представя като невероятен успех. Докато продължава да разчита на дарения от дори най-бедните общини, които купуват бензина за местната полиция, МВР ще влиза в ролята на техен "освободител". Тази хватка също е неизменна част от репертоара на всеки кабинет напоследък.
И какво ще стане след три месеца?
Полицаите ще свършат парите за бензин, а крадците ще вилнеят
и ще пребиват пенсионерите по селата. А досега как беше, извинете? Да не би престъпленията да са започнали да се разкриват, без да разберем? Това е най-грозното - с напрягане на силите за няколко месеца, каквото всяка организация може да понесе, манипулираш хората, че им решаваш проблемите, а после ги оставяш да се оправят както знаят.
Именно тук е ключовият момент от плана на вътрешния министър Румяна Бъчварова. Срокът му на годност е три месеца, тъкмо да покрием изборите. След това може всичко да стане. Може например да дойде ново правителство, което да го отмени, а Борисов с чиста съвест да каже, че е пратил полицаите по селата, но лошите след него са ги прибрали. Правителството на ГЕРБ по същия начин прибра жандармерията от селата, където бе пратена от правителството на Орешарски. Тогава от партията на Борисов не спираха да обясняват, че предишните са вдигнали полицейските заплати необосновано в последния момент и няма с какво да се плащат. Сега действат по същия начин, макар и не толкова на едро, заплатите излизат доста по-скъпо от една полицейско-пиарска акция за сметка на бюджета.
Факт е, че в малките населени места има нужда от повече полиция - добре оборудвана и работеща. Но това правителство
имаше две години (че и предишен мандат!) да реши проблема
Да купи коли, да назначи хора. Ако наистина решението е толкова просто, колкото ни уверяват.
Само че понеже сами си предизвикваха полицейски протести с опитите тайно да отнемат привилегиите на полицаите при пенсиониране, прехваленият законопроект, който позволява назначаване на охранители на трудов договор в МВР, се мота из парламента повече от година. Докато самите ГЕРБ измислят какво да правят, дойде време за оставка.
А от уж сериозната им реформа в сектора не остана нищо. Оттеглиха всичките си предложения, мина само едно - за създаване на държавно предприятие, което да издава личните документи. И то няма да заработи, докато са на власт. След това, който иска, да му решава съдбата. Както и на сегашната полицейска операция. Важното е до изборите да има патрулки в бодрите правителствени новини по сутрешните блокове.
Между другото има много добро интервю в "Труд" с Румен Миланов по темата:
Ген. Румен Миланов пред „Труд“: Бензинът няма да задвижи полицията
Помните ли, ген. Миланов, какво каза Бойко Борисов, когато влезе във властта като главен секретар на МВР през 2001 година? Мечтая както Индже войвода, каза, като тръгне една мома с пендари през планината, никой да не я закача. Над 15 г. минаха и каква стана тя? Сега мечтата е като си легне една бабичка в кревата, да не я изнасили някой и да я ограби.
– Мечтите са хубаво нещо, но за да се постигнат, трябва да се работи много и стратегически. Престъпността не е мечка, да вдигнеш пушка да я убиеш. През 2012 г. изготвихме Стратегия за национална сигурност. Как на никого не му хрумна след това да състави по нея план и да го изпълнява! В нея пишеше например, че един от факторите за национална сигурност е образованието. Циганската престъпност го доказва. Сред ромите има най-много необразовани. Когато човек нищо не може, освен да краде, той влиза при бабата гладен и я убива за два буркана. Нашите политици нямат стратегически подход, те мислят четири в едно. Да спечелим мандата, да минат четири години някак, пък следващите да се оправят, а най-добре да се провалят, та да дойдем пак ние на власт. А всеки нов подход срещу престъпността би трябвало да се прилага системно 10 г., преди резултатите да станат видими. Борбата с ромската престъпност примерно минава през училището. За тоя път не стигат 3-4 години.
– Но препатилите от битовата престъпност са нетърпеливи. Премиерът в оставка обяви тримесечна акция „Във всяко село полицай“. И отпусна 7 млн. лв. за целта.
– Със 7 млн. за 3 месеца не виждам какво може да се направи. А след тези 3 месеца какво ще стане?
– Щяло да има още, но като се върне Бойко на власт.
– Явно някакви политически дивиденти се търсят от това.
– За 5 млн. лв. ще купят бензин, а за 2 млн. – полицейски коли, каза министър Бъчварова. Ще ги дадат на полицаите по селата.
– Добре, да ги дадат…Бил съм неведнъж с колеги във Великобритания. Спомням през 1992 г. как ни впечатлиха пешите патрули по кварталите: униформени, красиви, внушават чувство за сигурност. Какви са те, запитахме. Отговориха ни: „Това са профилактици. Доволни сме от тях. Добре, че не направихме като американците, които качиха на автомобили полицаите – така те виждат много, но знаят малко.“ В България профилактиците това са районните инспектори, кварталните, селските полицаи, все ги преименуват, не знам как се казват сега. Проблемът е, че са малко и претоварени с какви ли не функции – реагират на сигнали, приемат граждани, разнасят призовки и постановления за глоби, издирват този, онзи… Няма как да са навсякъде и хората казват, че никакви ги няма. А те би трябвало да познават всеки човек от своя район, включително от кримиконтингента. Бил съм в много държави и никъде не съм видял добре действаща полиция със зле действащи квартални полицаи.
– Е, сега кварталните по селата получават подарък от премиера в оставка. Ще имат бензин да патрулират 3 месеца и да го споменават.
– Добре. Но какво има да патрулираш с кола в едно село? Ще се повозиш по двете улици, ще те видят бабите и ще се успокоят, че ги пазиш. Като ти свърши работното време обаче, ще си идеш, бабата ще си легне, а някой спал цял ден, защото не ходи на работа, ще се събуди гладен, ще влезе в къщата й, ще я пребие и ограби. Няма нужда полицаят да се вози из селото. Той трябва пеш да ходи по къщите и да пита: кои са тук опасните хора, кои крадат, кои са безработни? Този безработен отде е взел пари да пие в кръчмата три дни?… Пет души ще ги е страх да кажат, шестият ще се престраши. Като добие от него сведение, кварталният трябва да го вкара в информационна система, примерно: Иван е бил в селото, когато ограбиха Ганка, бил е и когато Пенка обраха, от месец го няма, а няма и кражби. По тези данни тия като Иван трябва да ги привикат в районното, да ги профилактират, да ги притискат… Да, важно е да се даде кола на инспектора, който отговаря за 8 села, да не гони рейса, който тръгва сутрин и се връща вечер… Но той ако просто яхне колата, няма да изпълни основната си задача. Тя е да събира информация от врата на врата: Пешо по нощите юркал колата, нарушил тишината, може гонка да е правил, може да е бягал?
– На кого му пука за това? Хората жалба за кражба подават, а не им я щат, че била маловажна.
– Такива „маловажни“ информации стават важни, ако се събират и съхраняват. Имахме по-рано една автоматизирана оперативно-издирвателна система, в която всеки квартален беше длъжен да вкарва всичко, което научи: В 5 часа видях в кафето Данчо и Панчо, единият излезе от затвора завчера. Тази информация може да „спи“ година в системата, но с нея може да се върне филмът назад и да се разкрие престъпление… През 2003 г. у нас дойдоха испански колеги – тогава се реформирахме по техен модел – и ни казаха: изградете си информационна система за оперативно разузнаване, ние я заимствахме от англичаните, дава отлични резултати. Като разбраха, че сме имали такава, зарадваха се: значи знаете какво представлява, направете си я пак! Направихме я, но е празна. На кварталните не им остава време да я пълнят с данни. Английските им колеги не пропускат това, те получават премии за всяка внесена ценна информация, послужила за разкриване на престъпно деяние.
– Но в Англия няма недостиг на полицаи. А у нас 5000 души напуснаха МВР от две години насам, останалите вършат и тяхната работа, юркат ги насам-натам…нямат време и да си помислят за системна работа.
– За съжаление, да. Всяка година в МВР съкращават свободните бройки и съобщават с гордост, че правят реформи, без да режат „живо месо“. Само че свободните бройки не са в спецслужбите и в канцелариите, а са в РПУ, където на терен е най-трудно и най-ниско платено. Впрочем във Великобритания не можеш да станеш детектив, специален агент или друго, ако първо не си бил две години на улицата и не си получил добра атестация. Всеки се старае да е безукорен в своята работа.
– Но професията на бобито е уважавана и желана. Тук е обратното, то се видя на конкурса в СДВР, с който не можаха да попълнят свободните щатове.
– Трябва да върнем престижа на полицейската професия у нас. Нежелана ли е, назначават куцо и сакато и проблемите се множат.
– Прав сте, ала как да стане? Кой нормален младеж ще иска за 460 лв. начална заплата да мръзне на улицата, да гони бандити, за да ги пуснат след това, да го ругаят за всички бъркотии в държавата?
– Знаете ли как вътрешният министър сър Робърт Пийл, чието име носят английските полицаи (бобита – от хората на Боб, б.а.) е повишил престижа им пред гражданите? В началото на ХІХ век престъпността в Лондон е нетърпима, а хората винят полицията. Боб Пийл на 29 септември 1829 г. изкарва на улицата 600 полицаи, облечени цивилно – с цилиндри и бастуни. Така демонстрира, че полицията е гражданска служба, че тя служи, а не репресира. И това не остава на думи. Там е обичайна гледка бобито да носи чантата на баба, която иде от пазар. Той е строг, но за престъпника само. У нас е обратно, полицаите мъчат гражданите – плашат ги с глоби, налагат им ограничения, спират ги без причина, държат се грубо, а бандитите не ги закачат, освен при крайна необходимост. Когато това у нас се промени, професията пак ще стане престижна.
– Дали?
– Във всички „бели държави“ полицейската професия е престижна, макар че никъде няма богат полицай. Но той е заплатен прилично, ползва социални придобивки, децата му учат в добри училища, дрехите му стоят отлично, пенсията му е осигурена и е 75% от заплатата. Никъде няма преклонение пред полицейския труд, но почти навсякъде той се приема позитивно.
– Не и у нас. Тук на някои им се зловиди всяка полицейска придобивка.
– Ще им се зловиди, след като сто пъти по телевизията пускат клипа с полицая, който протяга ръка и прибира 20 лв. в патрулката, а и след като видят някой подобен да люпи семки на улицата… Такива са малцина, но се умножиха, защото началниците не ги контролират и не им дават личен пример. Вътрешният контрол в МВР да се засили – това е мярка стратегическа, а не купуването на бензин. Не е бензинът, който ще задвижи полицията. Хората изпуснахме! А те са горивото. Хора трябват – „с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце“, както казва Дзержински.
– Има такива хора. И в МВР ги има, познавам ги лично. Но сърцата им изстиват, защото държавата дори свестни униформи не може да им осигури…
– Чувам тия дни, че ще назначават 1000 бивши военни и полицаи – на границата и на обекти, които се пазят от МВР. Мисля си – това е добре. Добре е младите полицаи да не клечат като портиери, а да идат на „бойното поле“. Добре е работоспособните бивши служители по сигурността да бъдат полезни. Обаче няма да е нито лесно, нито евтино. Заплати ще им дават малки, да речем, защото ще си получават и пенсиите. Но като длъжностни лица те трябва да бъдат в униформи – нали така? – не бива да дежурят по бермуди и джапанки. А как например смята ръководството на МВР да ги облече, след като не успява да осигури полагаемото се ежегодно облекло и оборудване на действащите полицаи?
– Облеклото на полицаите е направо окаяно! Виждаме ги тия дни – посинели от студ в снега, с най-различни клинове и шапки, с домашни вълнени чорапи, като че се връщат победени от стогодишна война!
– Много шум се вдигна и за тая война със студа. Бедствие било! Едно време му викахме сняг. Преди 30 години край Петолъчката и по пътя към Бургас, Добрич и Силистра тировете ги търсехме с шишове. Там открай време има навявания. Но за тях има инженерни решения, а имаше и три десетилетия време да се изградят защитни съоръжения, да се направи залесяване поне, както е записано в нормативните документи. Вместо това изсякохме дърветата и преиграваме сега – героизъм в мирно време на новата магистрала.
– Мечтите са хубаво нещо, но за да се постигнат, трябва да се работи много и стратегически. Престъпността не е мечка, да вдигнеш пушка да я убиеш. През 2012 г. изготвихме Стратегия за национална сигурност. Как на никого не му хрумна след това да състави по нея план и да го изпълнява! В нея пишеше например, че един от факторите за национална сигурност е образованието. Циганската престъпност го доказва. Сред ромите има най-много необразовани. Когато човек нищо не може, освен да краде, той влиза при бабата гладен и я убива за два буркана. Нашите политици нямат стратегически подход, те мислят четири в едно. Да спечелим мандата, да минат четири години някак, пък следващите да се оправят, а най-добре да се провалят, та да дойдем пак ние на власт. А всеки нов подход срещу престъпността би трябвало да се прилага системно 10 г., преди резултатите да станат видими. Борбата с ромската престъпност примерно минава през училището. За тоя път не стигат 3-4 години.
– Но препатилите от битовата престъпност са нетърпеливи. Премиерът в оставка обяви тримесечна акция „Във всяко село полицай“. И отпусна 7 млн. лв. за целта.
– Със 7 млн. за 3 месеца не виждам какво може да се направи. А след тези 3 месеца какво ще стане?
– Щяло да има още, но като се върне Бойко на власт.
– Явно някакви политически дивиденти се търсят от това.
– За 5 млн. лв. ще купят бензин, а за 2 млн. – полицейски коли, каза министър Бъчварова. Ще ги дадат на полицаите по селата.
– Добре, да ги дадат…Бил съм неведнъж с колеги във Великобритания. Спомням през 1992 г. как ни впечатлиха пешите патрули по кварталите: униформени, красиви, внушават чувство за сигурност. Какви са те, запитахме. Отговориха ни: „Това са профилактици. Доволни сме от тях. Добре, че не направихме като американците, които качиха на автомобили полицаите – така те виждат много, но знаят малко.“ В България профилактиците това са районните инспектори, кварталните, селските полицаи, все ги преименуват, не знам как се казват сега. Проблемът е, че са малко и претоварени с какви ли не функции – реагират на сигнали, приемат граждани, разнасят призовки и постановления за глоби, издирват този, онзи… Няма как да са навсякъде и хората казват, че никакви ги няма. А те би трябвало да познават всеки човек от своя район, включително от кримиконтингента. Бил съм в много държави и никъде не съм видял добре действаща полиция със зле действащи квартални полицаи.
– Е, сега кварталните по селата получават подарък от премиера в оставка. Ще имат бензин да патрулират 3 месеца и да го споменават.
– Добре. Но какво има да патрулираш с кола в едно село? Ще се повозиш по двете улици, ще те видят бабите и ще се успокоят, че ги пазиш. Като ти свърши работното време обаче, ще си идеш, бабата ще си легне, а някой спал цял ден, защото не ходи на работа, ще се събуди гладен, ще влезе в къщата й, ще я пребие и ограби. Няма нужда полицаят да се вози из селото. Той трябва пеш да ходи по къщите и да пита: кои са тук опасните хора, кои крадат, кои са безработни? Този безработен отде е взел пари да пие в кръчмата три дни?… Пет души ще ги е страх да кажат, шестият ще се престраши. Като добие от него сведение, кварталният трябва да го вкара в информационна система, примерно: Иван е бил в селото, когато ограбиха Ганка, бил е и когато Пенка обраха, от месец го няма, а няма и кражби. По тези данни тия като Иван трябва да ги привикат в районното, да ги профилактират, да ги притискат… Да, важно е да се даде кола на инспектора, който отговаря за 8 села, да не гони рейса, който тръгва сутрин и се връща вечер… Но той ако просто яхне колата, няма да изпълни основната си задача. Тя е да събира информация от врата на врата: Пешо по нощите юркал колата, нарушил тишината, може гонка да е правил, може да е бягал?
– На кого му пука за това? Хората жалба за кражба подават, а не им я щат, че била маловажна.
– Такива „маловажни“ информации стават важни, ако се събират и съхраняват. Имахме по-рано една автоматизирана оперативно-издирвателна система, в която всеки квартален беше длъжен да вкарва всичко, което научи: В 5 часа видях в кафето Данчо и Панчо, единият излезе от затвора завчера. Тази информация може да „спи“ година в системата, но с нея може да се върне филмът назад и да се разкрие престъпление… През 2003 г. у нас дойдоха испански колеги – тогава се реформирахме по техен модел – и ни казаха: изградете си информационна система за оперативно разузнаване, ние я заимствахме от англичаните, дава отлични резултати. Като разбраха, че сме имали такава, зарадваха се: значи знаете какво представлява, направете си я пак! Направихме я, но е празна. На кварталните не им остава време да я пълнят с данни. Английските им колеги не пропускат това, те получават премии за всяка внесена ценна информация, послужила за разкриване на престъпно деяние.
– Но в Англия няма недостиг на полицаи. А у нас 5000 души напуснаха МВР от две години насам, останалите вършат и тяхната работа, юркат ги насам-натам…нямат време и да си помислят за системна работа.
– За съжаление, да. Всяка година в МВР съкращават свободните бройки и съобщават с гордост, че правят реформи, без да режат „живо месо“. Само че свободните бройки не са в спецслужбите и в канцелариите, а са в РПУ, където на терен е най-трудно и най-ниско платено. Впрочем във Великобритания не можеш да станеш детектив, специален агент или друго, ако първо не си бил две години на улицата и не си получил добра атестация. Всеки се старае да е безукорен в своята работа.
– Но професията на бобито е уважавана и желана. Тук е обратното, то се видя на конкурса в СДВР, с който не можаха да попълнят свободните щатове.
– Трябва да върнем престижа на полицейската професия у нас. Нежелана ли е, назначават куцо и сакато и проблемите се множат.
– Прав сте, ала как да стане? Кой нормален младеж ще иска за 460 лв. начална заплата да мръзне на улицата, да гони бандити, за да ги пуснат след това, да го ругаят за всички бъркотии в държавата?
– Знаете ли как вътрешният министър сър Робърт Пийл, чието име носят английските полицаи (бобита – от хората на Боб, б.а.) е повишил престижа им пред гражданите? В началото на ХІХ век престъпността в Лондон е нетърпима, а хората винят полицията. Боб Пийл на 29 септември 1829 г. изкарва на улицата 600 полицаи, облечени цивилно – с цилиндри и бастуни. Така демонстрира, че полицията е гражданска служба, че тя служи, а не репресира. И това не остава на думи. Там е обичайна гледка бобито да носи чантата на баба, която иде от пазар. Той е строг, но за престъпника само. У нас е обратно, полицаите мъчат гражданите – плашат ги с глоби, налагат им ограничения, спират ги без причина, държат се грубо, а бандитите не ги закачат, освен при крайна необходимост. Когато това у нас се промени, професията пак ще стане престижна.
– Дали?
– Във всички „бели държави“ полицейската професия е престижна, макар че никъде няма богат полицай. Но той е заплатен прилично, ползва социални придобивки, децата му учат в добри училища, дрехите му стоят отлично, пенсията му е осигурена и е 75% от заплатата. Никъде няма преклонение пред полицейския труд, но почти навсякъде той се приема позитивно.
– Не и у нас. Тук на някои им се зловиди всяка полицейска придобивка.
– Ще им се зловиди, след като сто пъти по телевизията пускат клипа с полицая, който протяга ръка и прибира 20 лв. в патрулката, а и след като видят някой подобен да люпи семки на улицата… Такива са малцина, но се умножиха, защото началниците не ги контролират и не им дават личен пример. Вътрешният контрол в МВР да се засили – това е мярка стратегическа, а не купуването на бензин. Не е бензинът, който ще задвижи полицията. Хората изпуснахме! А те са горивото. Хора трябват – „с горещо сърце, хладен ум и чисти ръце“, както казва Дзержински.
– Има такива хора. И в МВР ги има, познавам ги лично. Но сърцата им изстиват, защото държавата дори свестни униформи не може да им осигури…
– Чувам тия дни, че ще назначават 1000 бивши военни и полицаи – на границата и на обекти, които се пазят от МВР. Мисля си – това е добре. Добре е младите полицаи да не клечат като портиери, а да идат на „бойното поле“. Добре е работоспособните бивши служители по сигурността да бъдат полезни. Обаче няма да е нито лесно, нито евтино. Заплати ще им дават малки, да речем, защото ще си получават и пенсиите. Но като длъжностни лица те трябва да бъдат в униформи – нали така? – не бива да дежурят по бермуди и джапанки. А как например смята ръководството на МВР да ги облече, след като не успява да осигури полагаемото се ежегодно облекло и оборудване на действащите полицаи?
– Облеклото на полицаите е направо окаяно! Виждаме ги тия дни – посинели от студ в снега, с най-различни клинове и шапки, с домашни вълнени чорапи, като че се връщат победени от стогодишна война!
– Много шум се вдигна и за тая война със студа. Бедствие било! Едно време му викахме сняг. Преди 30 години край Петолъчката и по пътя към Бургас, Добрич и Силистра тировете ги търсехме с шишове. Там открай време има навявания. Но за тях има инженерни решения, а имаше и три десетилетия време да се изградят защитни съоръжения, да се направи залесяване поне, както е записано в нормативните документи. Вместо това изсякохме дърветата и преиграваме сега – героизъм в мирно време на новата магистрала.