Еврокомисията призна, че за 10 години не е превъзпитала България достатъчно, за да спре да я наблюдава и критикува в ежегодни доклади. И за първи път усети, че се задава голям срам в съюза. Доказано непоправима държава, която досега не е изпълнила нито един от посочените й шест критерия за правова държава, ще бъде председател на ЕС през първата половина на 2018 г. и ще определя дневния му ред. Вчера Брюксел за първи път каза завоалирано, че ще трябва да се орежат председателските функции на България, след като членството й в ЕС продължава да бъде непълноправно заради специалния механизъм за мониторинг, който мери доколко е заприличала на действаща европейска демокрация.

Орязването ще става само в случаите, когато Съветът на ЕС за правосъдие и вътрешен ред или друг орган постави на обсъждане Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В такъв момент България би била в конфликт на интереси и няма да е способна да ръководи заседанието. Неудобството би могло да се преодолее с помощта на календара, защото до края на юни 2018 г., когато ще свърши българското председателство, вероятно няма да се засяга деликатната тема. Междинното устно докладване обикновено става през юли, а писменият годишен доклад излиза в края на годината или началото на следващата, т.е. щафетата ще бъде предадена на Австрия, без да се налага



България да си прави брюкселско сепуко



Но това не е голяма утеха, защото когато определена държава си е лепнала етикета като най-корумпирана в ЕС, другите ще си имат едно наум по каквато и тема тя да им дава акъл. За 10 години ЕК доведе до съвършенство уреда си за измерване на корупцията в България (и Румъния), но лазерната му точност е безполезна, след като продължава да отчита по-скоро намерения и подготовка, а не свършена работа. Приемат се закони, правят се структурни промени, отправят се люти закани и какво от това? Няма осъдени за корупция на високо равнище, а организираната престъпност дори се обявява за изчезнала от само себе си. "Необходимо е постигането на трайни резултати, изразяващи се в успешно приключване в съда на делата за корупция по високите етажи на властта, за да се приеме, че действието на реформата е наистина устойчиво", пише за кой ли път Еврокомисията и сякаш не вярва, че ще доживее да види такова чудо.



Особено трагикомично



е положението в сферата на организираната престъпност. И по отношение на нея докладът отбелязва, че "България напредва бавно в постигането на трайни резултати, изразяващи се във влезли в сила осъдителни присъди по дела за тежка организирана престъпност". Но много интересно е да се види начинът, по който авторите изследват явлението, признато за българска запазена марка в ЕС, защото само България е наблюдавана за организирана престъпност в съчетание с висша корупция, докато Румъния е под наблюдение за корупция без такава гарнитура. "Установяването на този показател, пише ЕК, се дължеше отчасти на широко разпространените в периода след прехода в България големи и силни организирани престъпни групи, чиято дейност бе свързана със значителни равнища на насилие". Не бива да забравяме, че страната бе приета в ЕС, след като обеща през септември 2006 г., че ще разгроми три големи престъпни групировки (вероятно трибуквени). И трите си смениха табелите, клонираха се в разнообразни фирми и се изявяват като големи работодатели. Косъм не падна от главите на който и да е от техните главатари. Властта ги покровителстваше независимо от сменящите се политически цветове и накрая ги обяви за порядъчни.

Ето как стана това според постъпилата в Брюксел информация: "Българските органи считат, че след присъединяването на страната към ЕС в тази област постепенно е постигнат напредък, характеризиращ се с по-голяма разпокъсаност на схемите на организираната престъпност, и че проблемът е в по-голяма степен съпоставим с положението в някои други държави членки", пише в доклада. С други думи, повече не бива да ги определяме като диви балкански разбойници, а като порядъчни европейски престъпници. Това означава наблюдението над България за организирана престъпност да отпадне по естествени причини -



престъпниците са се поевропейчили



Такава наглост не бе констатирана в досега огласените 15 доклада, но видимо премиерът Бойко Борисов, който последен е давал сведения в ЕК, е набрал достатъчно дързост, виждайки колко жалки са усилията на еврократите да го накарат да се разграничи от старите си познайници. И го е казал в упор - нашите разбойници вече са култивирани като вашите. Престанете да ни светите в очите!

Можем да си представим какво стъписване е настанало в средите на брюкселските контрольори, щом напълно нелогично, въпреки собствените си констатации, са написали следното: "България показа, че е започнала да постига трайни резултати по делата за организирана престъпност. Тази положителна тенденция трябва да бъде продължена и допълнително засилена". Осъдени все така няма, но резултати има. Забавно, нали?



При такава безпомощност какво остава на Еврокомисията?



Да се примоли на българското общество само да си свърши работата, за да освети престъпниците и техните висши закрилници. И в предишни доклади са правени препратки към общественото мнение в България, но 16-ят доклад въвежда новост: започва да наблюдава страната по критерий, който не фигурира сред шестте в МСП. "Българската медийна среда се характеризира често с ниска степен на независимост и неефективно прилагане на журналистическите стандарти, което оказва отрицателно влияние върху обществения дебат относно реформите. Въпреки че тези въпроси са извън обхвата на МСП, те оказват пряко въздействие върху способността за осъществяване на реформи и затрудняват повече постигането на напредък от страна на България", пишат авторите.

След това в почти всичките си препоръки по шестте критерия те настояват да се дава редовна публичност на усилията на държавата да се пребори с проблемите си. Например: "Да се публикува за обществена консултация доклад, в който подробно се отчита напредъкът по изпълнението на националната стратегия за съдебна реформа"; "Да се изготви пътна карта за изпълнението на препоръките, съдържащи се в изследването (как България изпълнява решенията на Европейския съд за правата на човека - бел. ред.), включително механизъм за отчитане на постигнатия напредък пред широката общественост"; "Да се създаде механизъм за публично отчитане на напредъка по дела за корупция по високите етажи на властта, за които вече има информация в общественото пространство". Добавени са още такива призиви, които водят до извода, че се възлагат големи надежди на българските медии, защото няма как да се постигне публичност без тяхно участие.

Но ако се вгледа по-внимателно в медийния монопол в България, Брюксел ще разбере



в какъв евронаивизъм изпада



По-скоро престъпниците доброволно ще се отправят към затвора, отколкото хранените и контролирани от тях медии да ги посочат като престъпници. Тогава на какво да се надяваме? На неумолимия ход на времето. През десетте години наблюдение България се държеше като пехливан в мазни борби. Целта й бе да се изплъзва и да се придвижва към края на тепиха, защото вижда, че той не е безкраен. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща, че до края на мандата си, който ще свърши през 2019 г., ще спре механизма за наблюдение. Българските власти периодично му напомнят да не забравя обещанието си и му предлагат елегантни формули как да го изпълни: може да отмята като "изпълнени" един по един шестте критерия (например за промяна на конституцията, за приемане на нови закони, за борба с организираната престъпност и пр.) или да обяви, че вече има обща рамка за наблюдение на демокрацията във всички държави от ЕС, което прави излишен специалния механизъм за България и Румъния.

Изглежда, че спасителните идеи будят интерес, защото Брюксел обяви за първи път, че "временно" ще спира наблюдението по критерии, за които съзира признаци за напредък, докато накрая обяви, че целият механизъм е изпълнил предназначението си. 2019 година наближава, избавлението от брюкселския тормоз - също. Във връзка с това става все по-актуална брюкселската пословица: Miji da te lajem.