Българското правосъдие има малко шансове, чрез които да се докаже и да възвърне поне малко от поизпарилото се обществено и международно доверие. Такъв случай е разследването за жп катастрофата с взрив в Хитрино на 10 декември, при която загинаха 7 души, 39 бяха тежко ранени, а много обществени и жилищни сгради бяха унищожени. Той даваше възможност да се покаже, че може за кратко време да се разследва, да се установи истината, да се открият всички виновни, да се напише обвинителен акт, да се внесе в съда, да се стигне до присъда и хората да усетят, че има правосъдие. Важно е някой са плати за загубените човешки животи и за унищоженото имущество.



Активирането по случая беше грандиозно -



включени бяха прокурори от няколко прокуратури, поне 10 от най-добрите следователи, стотици служители на МВР, криминалисти, съдебни медици и други експерти. От отчета за свършеното за месец и половина стана ясно, че вече са извършени много огледи на локомотивите, на трасето, на цистерните и техниката, направени са фотоалбуми, разпитани са над 50 свидетели, изготвени са 7 ДНК експертизи плюс още десетки други експертизи и справки, иззети са множество веществени доказателства.

Бързо приключване на случая обаче не се очертава. От съобщение на прокуратурата се разбира, че има още много неща за свършване - разпити на пострадали, на длъжностни лица, изясняване на обстоятелства, свързани с даването на разрешения и контрола на железопътните товарни превози, съдебномедицински експертизи на ранените, изискване на документи за действията на кризисния щаб, разпити на длъжностни лица за хода на спасителната операция, назначаване на допълнителни експертизи, повдигане на окончателни обвинения. В крайна сметка разследването ще се проточи поне 6 месеца.



В момента се работи по три основни версии



и нито една от тях все още не е отхвърлена. Те са: нарушени правила при управлението на влака, техническа неизправност на влака и техническа неизправност на релсите и стрелките. Прокуратурата обяви, че все пак водеща остава версията за превишената скорост, тъй като влакът е навлязъл в Хитрино с 80 км/ч при разрешена скорост от 40 км/ч. Затова обвиняеми са само двамата машинисти.

Пред националната телевизия директорът на Националната следствена служба Евгени Диков подчерта, че човешката грешка остава основна версия. Той дори допусна, че е възможно машинистът да е подценил ситуацията или поради прекалена рутина да е забравил, че влакът не минава директно, а трябва да спре на Хитрино, каквито били новите инструкции от 18 ноември м.г. Новото разпореждане било товарната композиция да спре и да изчака пътнически влак, с който да се размине.



Преди 18 ноември композициите минавали транзит



през злополучната гара.

Всички изявления на прокуратурата от последните дни са опит да бъде опровергано паралелното разследване, проведено от външни експерти, наети от фирмата превозвач. Според него в Хитрино имало незаключена стрелка и стърчаща релса. Диков обаче категорично отрече - стрелката била заключена и ключът е бил в пост №2. "Не може да има спор, тъй като част от композицията е минала по тази стрелка и едва на шестия вагон дерайлира композицията", обясни той. Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова също заяви, че при огледа на мястото на катастрофата - пет часа след взрива, стрелката е била поставена в правилно положение и заключена. Ключът бил намерен в будката на стрелочника.

Няма спор, че прокуратурата не мълчи по този случай и се опитва да информира обществото. За разлика от много други подобни ситуации в предишни години. Само че



ще мине много време преди приключването на случая



Разследването очевидно продължава. След месеци сигурно ще се стигне до обвинителен акт все пак. После обаче следват три съдебни инстанции. Или иначе казано, краят на тази сага ще е след поне две години.

Притеснително е, че се върви към стесняване на кръга от обвиняеми само до двамата машинисти. А подобен голям трагичен случай безспорно предполага стигане докрай и търсене на отговорност на всички виновни, без значение от нивото и степента на участие. И затова е възможност, която цялата съдебна машина едва ли ще получи скоро. Ако не я отиграе бързо, сполучливо и справедливо, да се сърди на себе си за авторитета си.