Вероятно си е чисто мой проблем неразбирането като как славяните не успяват да превземат нито Солун при прочутите му обсади в края на VI в. и през VII в. (вж. Свързани текстове), нито Патра в началото на IХ в. (вж. по-долу); когато стоите в подножието на съвременните останки от крепостните съоръжения на тези два града никога няма да ви дойде наум, че десетките хиляди жадни за плячка славянски воини не превземат нито един от тези два града - струва ви се, че можете да се изкачите до зъберите и с въжена стълба. Вярно, че днес останките от крепостните стени са подведени под съвременното благоустрояване на околността им, включена в паркови пространства, но субструкцията на зидовете (тази част от градежа, която е предназначена да остане в земята като основа) е видима понякога и това още повече засилва недоумението ни.

И не, не е реалистично филмовото изобразяване на средновековни обсади на крепости, при които нападателите при атака с викове падат по половин минута от зъберите на куртината в рова, опасващ крепостта, сякаш са ги хвърлили от въртолет, а не от някакви десетина метра височина. Посещението във всеки съвременен магазин за строителни приспособления може да ни увери, че за такава височина са достатъчни дори най-обикновени стълби.

Височината на крепостните зидове в Средните векове, а и по-рано, рядко надвишава десетина метра, което е нито повече, нито по-малко, височината на съвременна триетажна жилищна сграда едва. В същото време - понеже съм участвал като консултант в изграждането на защитен надзид на археологически обекти - мога да твърдя уверено, че дори зидове с дебелини едва 0, 6 м (обичаен при изграждането на невисоки постройки в opus incertum - безреден градеж от ломени или речни камъни; този градеж най-често е ползван и при строителството на крепостни съоръжения) поглъщат безумно количество материал; за незначителен надзид с височина до метър в олтарната част на неголяма едноабсидна църква са нужни значителен брой товарни коли с камъни и спойка.

Та, изграждането на крепостни стени - често дори сдвоени - си остава най-трудоемкото в строителството през цялото Средновековие, но неспособността на обединените славянски войски да превземат Солун и Патра е загадка, която поне за мен е неразрешима.

Почудата ни ще нарасне още - ако това изобщо е възможно - докато четем "Чудесата на св. Димитър", средновековен исторически извор, който си остава най-важен за обсадите на Солун, а и за превземането на Старопланинския полуостров от славяните изобщо. Там първите атаки при първата славянска-аварска обсада на града са именно със стълби; и се оказват неуспешни. Съвременните ни византийски извори, като "Чудесата", обясняват това без затруднения - намесата на светеца спасява града, чиито защитници били и без това твърде намалели поради скорошната чумна епидемия. А същевременно пак "Чудесата" ни осведомяват, че славяните били толкова много, че "пресъхнали реките и изворите, при които [неприятелите] отсядали на стан. И цялата земя [около Солун], през която преминали, превърнали . . . в опустошено поле".

И не само борят на славяно-аварските нашественици е впечатляващ, има и други непонятни странности в тия обсади. След първият неуспех обсаждащата града огромна войска не ляга да спи, а се заема с построяването на обсадни машини. Изплашените до смърт солунчани също не спят; те твърдят, според извора, че "през цялата нощ чувахме шумовете наоколо. На другия ден те [славяните] започнаха да подготвят бойни кули, железни овни, грамадни каменометни уреди и така наречените костенурки, които заедно с каменометните уреди бяха покрити със сухи кожи. Но после, за да не пострадат тези съоръжения от огън или от кипяща смола, те промениха намерението си и заковаха на тези съоръжения кървави кожи от току-що одрани волове и камили [не бива да се удивляваме, камиларството е важен поминък по Беломорското крайбрежие до Първата световна война]. И така ги докараха близо до стената. От третия ден [на обсадата] нататък започнаха да хвърлят камъни, които по големина приличаха по-скоро на планини. Най-после и стрелците им със стрелите си наподобяваха зимен сняг, така че никой от тези, които стояха на стената, не можеше да се подаде без опасност и да види нещо навън. Като прилепиха и костенурките до външната стена, те с лостове и секири усилено къртеха нейните основи. Мисля, че тези [уреди] бяха над хиляда". Така може да се установи, че през втория ден от първата обсада на Солун славяните и аварите построяват 1000 костенурки, 50 каменомети само срещу източната стена на града и огромен брой стенобитни машини.

Да, сигурно средновековният автор е прибягвал до преувеличения за да подчертае опасността и силата на християнския светец. Впрочем, пак авторът на "Чудесата" лесно се е справил с обяснението на неуспеха и на тези атаки - светецът разрушил обсадните машини. Но въпреки това за нас си остава трудно обяснимо - особено когато днес оглеждаме тия прочути, и страховити през Средновековието, крепостни стени; обяснение как те остават непреодолени от десетките хиляди нападатели и огромен брой обсадна техника днес нямаме.

Едно уточнение се налага тук. Когато започват своите нашествия нито славяните, нито аварите могат да строят обсадни машини; за това са категорични и трите главни извора от това време - и Прокопий от Кесарея, и Маврикий в приписвания му "Стратегикон", и Теофилакт Симоката. Но, очевидно, твърде бързо нашествениците усвояват новите умения от домакините си; под Солун те сами построяват всички обсадни уреди.



* * *



Към средата на VII в. Старопланинският полуостров е залят напълно от придошлите от север славянски племена, които Константин Багрянородни нарича "славянско море"; само малки късове земя около големите пристанищни градове по бреговете на Черно, Бяло и Синьо море и малко повече в най-южната част на не твърде удобната за обитаване Морея (вж. Карта и Извори в продължението на този текст) остават всъщност под властта на византийците. Но дори Морея все същият Константин Багрянородни в De thematibus определя не толкова емоционално, но твърде точно като "славянска и варварска страна". Няколко важни крайбрежни военно-търговски средища там остават все още извън обсега на славянското нашествие; в тях са се приютили като в острови насред бурно море остатъци от старото византийско население.

Разполагаме отдавна и с достатъчно материални свидетелства за превземането на Морея от славяните; днес знаем, че това са племената на езерците и милингите. При разкопките на античната Олимпия (до днешното градче на западното крайбрежие на полуострова) през 1959 г. и през 1966 г. Николаос Янурис открива множество чирепи, а и цели съдове, от работена на ръка керамика точно там, където днес е разположена сградата на Археологическия музей. Бързо се установява, че съдовете служат като погребални урни и са част от огромен славянски некропол (вж. Speros Vryonis Jr., Essays on the Slavik World and the Eleventh Century. In: Byzantine Studies, N. Y. 1992, p. 15-16 = Славянската керамика от Олимпия, Гърция. В: Спирос Врионис, Славянското общество на Балканите (VI-VII в.), С., 1999, с. 113-114). Понеже находките са разположени непосредствено над римския пласт, Янурис ги датира в VI в. (вж. и Изображението).

Славянското нашествие в днешните гръцки земи е повсеместно и твърде цялостно, та от старата темна организация не остава нищо - няма нито стратиоти - местно военнозадължено опълчение, създадено едновременно с темите през първата половина на VII в. (вж. Георгий Острогорски, История на византийската държава, С., 1999, с. 163) при император Ираклий (610-641) - нито някой друг, който да защити тия вече бивши византийски земи. Единствено неразвитото обществено-политическо устройство на славянските племена спасява Византия от пълна загуба на целия полуостров. Така създаването и укрепването на старобългарската държава остава най-значителната опасност за Византия на запад; същевременно точно България след 681 г. е най-могъщата опора за славяните на полуострова, включително и за тези, които са в най-южните му части.

Примирение у централната цариградска власт обаче няма; от втората половина на VI в., та чак до IХ в. императорските съветници старателно изобретяват всевъзможни начини за справяне със славянската опасност. Упоритото преселване на опасните славянски маси в Мала Азия и Сирия и заместването им с автентични малоазийски заселници е вероятно най-важният метод за премахването на славянската опасност чрез разнообразяване на етническия състав - практически еднороден от VI-VII в. насетне и изцяло славянски - на византийските земи на полуострова. Впрочем, от края на VIII в. тези земи и правно намаляват катастрофално с присъединяването на много от тях към България.

Вторият метод за справяне със славянската опасност е типично византийски; в продължение на два-три века славяните са "опитомявани" чрез налагането на християнството сред тях, чрез постепенното им приспособяване към търговско-паричните отношения в империята.

От края на VIII и началото на IХ в. започва повсеместната употреба на въоръжена сила за укротяването на славянските племена. Опитите на езерците и милингите да превземат Патра през 807 г. (или 805 г.) - преди точно 1210 години, и изпратените от централната власт войски, които успяват да потушат славянския бунт, са завършващата фаза в един дълъг процес - укротяването на морейските славяни.

(следва)



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?psize=150&id=742418&command=fps

(Сътворени ли са славяните?)

http://www.segabg.com/article.php?id=743376

(Единен ли е "целият славянски народ"?)