Всеки път, когато изглежда, че Висшият съдебен съвет (ВСС) е стигнал дъното, мнозинството му показва, че може още да дълбае. Тази седмица за пореден път беше демонстрирано по най-безпардонен начин, че решенията не се вземат в заседателната зала на съвета, а стриктно следват сценарий, който е написан другаде. ВСС не се трогва нито от протестите на магистрати и граждани, нито от острите критики в докладите на Европейската комисия, последният от които дойде преди броени дни. До края на мандата му остават няколко месеца. И явно целта е добро окопаване на статуквото и наместване на правилните хора на възможно най-много ключови позиции. Ако има нещо положително по отношение на блатото, в което е затънала системата, то е, че обществото става все по-чувствително по темата за съдебната реформа и все по-малко толерантно към пороците в третата власт.

Във вторник съдийската колегия на съвета на практика обяви война на съда, като сложи за временен шеф на Софийския районен съд доскорошния прокурор Стефан Милев. От юли м.г. той е съдия в Софийския градски съд. Никога не е работил в районния съд, не е запознат с проблемите му. А за това, че ще бъде наместен на поста, се говори от няколко седмици, което само подкрепя тезата за предрешеност. На глас я изказаха някои от членовете на съвета, в това число и председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов.

Общото събрание на Софийския районен съд два пъти предлага друг кандидат. И районните магистрати два пъти протестираха под прозорците на съвета срещу гнилата му кадрова политика. Това обаче не повлия върху кадровиците. Мнозинството от 8 членове на колегията издигнаха Милев и си го избраха. Същите тези 8 членове са вечните гласуващи по волята на главния прокурор - Димитър Узунов, Милка Итова, Мария Кузманова, Светла Петкова, Каролина Неделчева, Галя Георгиева, Даниела Костова и Георги Колев. Макар Сотир Цацаров да не участва фактически в заседанията на съдийската колегия, на практика волята му е закон. Така че засега разделянето на съвета на две колегии не допринесе с нищо за самоуправлението на гилдиите.

Интересен детайл е, че никога досега не се е случвало членове на съвета да издигнат някого за и.д. председател. Всъщност, като го направиха, те сами погазиха свое решение от 6 декември м.г., с което приеха кой може да номинира временен шеф. И това е единствено председателят на горния съд.

Във вторник не стана ясно и защо, ако идеята е била временният шеф на СРС да не е районен съдия, не беше предложен градски съдия с повече опит, който е минал през месомелачката в най-натоварения районен съд в страната и се предполага, че поне отчасти познава проблемите му. В един добре уреден съд е от малко значение кой точно го ръководи. В момента районният съд в София е в криза. Старото ръководство подаде оставка, след като се сблъскваше с отказа на съдебния съвет да му съдейства - за проблема със сградите му и за нечовешката натовареност на съдиите и служителите му.

Докато беше в прокуратурата, Милев защитаваше тезата, че съветът няма нужда от реформа, както и че държавното обвинение няма нужда от промяна. Не е ясно дали тези твърдения са привлекли вниманието на мнозинството във ВСС върху Милев. Когато обаче в системата се поставят шефове без ясна аргументация, винаги ще остава да виси въпросът дали това не ги превръща в послушни изпълнители на волята на мнозинството. Без значение как се казват. "Кой точно и кога е говорил с мен, не е предмет на сегашната процедура, не искам да разкривам това, защото не е важно кой с кого е ял, е пил и с кого е ходил. Не желая дискусията да се сведе дотам. Не ми е предложено на маса, беше изцяло служебен разговор, на който представих писменото си съгласие." С тези обяснения Милев отказа да разкрие пред съвета, как е бил номиниран за временен шеф. Засега няма отговор и дали ще се кандидатира за титуляр. Но е ясно, че ако го направи, мястото му е в кърпа вързано.

Това, което е ясно обаче е, че той ще бъде изолиран от съдиите, на които беше натрапен за ръководител. И това едва ли ще допринесе за добрата атмосфера в най-натоварения съд.

Последното нещо, което този състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще направи, преди тази есен да приключи мандатът му, е да избере председател на Върховния административен съд за следващите 7 години. Решението им за временния шеф на районния съд е показателно как ще бъде избран и председателят на една от най-важните съдебни институции, които контролират актовете на държавата и администрацията й. Няма как да очакваме, че то ще се случи по различен начин. Че ще бъде честно и открито. Напротив, всичките важни решения на този съвет сочат обратното.

Малцинството в съвета, което не спира да говори против статуквото и да осъжда задкулисните решения на мнозинството, без да може да им се противопостави с гласуване, има само един останал полезен ход. Крайно време е кадровиците, които с присъствието си в съвета просто легитимират порочните му решения, да подадат оставки. А председателят на ВКС Лозан Панов, който няма как да оттегли членството си в съвета, може да бойкотира заседанията му. Ако кворумът падне под 17 души, той ще е достатъчен за приемането на повечето решения на съвета, които и сега без това минават. Но няма как да бъде проведена процедурата за председател на Върховния административен съд. И тази отговорна задача ще остане за следващия състав на съвета. Той има шанс да се различава от настоящия. Първо, защото членовете от квотите на магистратите ще бъдат избирани пряко от тях. И второ, защото обществото става все по-чувствително по темата за съдебната реформа и има шанс да окаже натиск върху следващия парламент, когато избира членовете от квотата си, това да стане открито и аргументирано. Иначе силата отново ще е над правото.