Удивително, но никой в Брюксел не направи централна новина от самолета, с който е пътувал президентът Радев. Оставям на вас решението на въпроса коя журналистика си е сбъркала работата. Не че в Западна Европа няма жълти издания, но има и сериозни...

Посещението на Радев сложи фактически край на предизборната кампания за държавен глава. Защото въпреки официалния край на надпреварата в страната ни продължиха спекулациите за "московския агент" Радев, който бил "подлога" на Путин и всякакви подобни поизцапани инструменти от периода на надпреварата за "Дондуков" 2.

Визитата на президента в белгийската столица



е ясен знак за категорична принадлежност



към Европейския съюз и продължение на политиката на Плевнелиев, който винаги отчиташе мястото на страната ни на геополитическата карта. По традиция се търсят знаци в първата дестинация на новоизбрания кандидат. Липсата на идеологически скрупули пролича и в срещите с Юнкер, Туск и Антонио Таяни, защото темата за ползата от санкциите срещу Русия отиде в полето със забележките, а основният прицел се оказа готовността ни за влизане в Шенген. Разбира се, президентът продължи да копае в синора, който вече беше започнат, и подчерта нуждата от солидарност за укрепване границата на България като общоевропейска граница. Правителството на Борисов често повтаряше, че сме готови за Шенген, и фактът, че Радев акцентира именно върху тази тема, е демонстрация, че е важен националният, а не дребнопартийният интерес.

Разговорите в НАТО и в щабквартирата в Монс сякаш бяха по-лесни за новия български президент, защото плуваше в свои води или най-малкото точно като Моисей знае къде да удари с тоягата, за да се разтворят водите и той да стигне по пътеката до спасителния бряг. Тук се видяха големите разлики в стила и политиката, които явно ще виждаме в рамките на мандата му.

Държавният глава настоя за допълнително и сериозно



укрепване на югоизточния фланг на НАТО,



където се намираме и ние. Поиска помощ за повишаване бойната готовност на българската армия, говори за съвместни учения и на свой ред пое ангажимент бюджетът ни за отбрана да нараства. Успоредно с това поиска задълбочаване на диалога с Русия в опит напрежението да спадне. Човек с опита на Радев знае, че само адекватните действия в областта на въоръжените сили и службите могат да направят Москва по-сговорчива на масата на преговорите.

Ако трябва да обобщим, Радев е за повече действия и ефективна защита и по-малко пламенни речи. Това изглежда е валидно и по конфликтната тема с украинската криза. Международният правов ред не толерира инвазиите на чужда територия, но военните работят с факти в сегашно време. Рано или късно президентът Радев ще трябва да реши по коя логика ще се движи политическата му линия.

Не остана извън фокуса на внимание и кризата с ИДИЛ, и терористичните заплахи. И именно тук



той се оказа отново на правилното място,



защото вече всички са наясно, че без Русия този проблем не може да бъде решен. Такива са фактите. Независимо дали това ни харесва или не. Просто агресивният Путин отдавна заложи връщането на страната си на световната сцена на раменете на армията, а не на плещите на дипломатите си. Това е реалността, въпреки че на никого не му харесва изравняването на градове със земята и безразборните убийства на жени и деца в рамките на военна операция.

Президентът си дава ясна сметка на какво можем да противостоим като държава и на какво не. И си дава сметка, че има разлика в това дали една страна като България може да реши задача, която е непосилна за целия Европейски съюз, или трябва да се ограничи в симетрична защита на собствените си национални интереси. Разбира се, винаги съществува изкушението да изнесе лекция пред престижен университет, в която зареден с интелект и хуманизъм да осъди варварството по време на война. Но от това прагматични ползи за страната ни няма да последват. С такива занимания се ангажират държавните глави след края на мандата им.

Изключително важно е да се следят внимателно стъпките на новия стопанин на "Дондуков" 2. Защото очевидно



няма намерение да се съобразява с леви или десни



политики и послания, а е амбициран да се съсредоточи върху прагматични действия в полза на цялата държава. Тук съществува ясният риск да бъде атакуван и от леви, и от десни, но и голямата възможност да се окаже фактор на стабилността на фона на честите политически промени и сгъстения изборен цикъл. Ако не сбърка пътя през българската пустиня, а той няма да има на разположение 40 г., може да се окаже някой светъл ден начело на отделен политически субект, който е носител на нов вид национална политика, различен от партиите на прехода. Но тази перспектива все още е мираж в пустинята, а възможностите за грешки са хиляди. Този път се върви пеш и скоростта на изтребителя не върши работа. Важното е да чуем и какво ще каже след кацането си в България, защото един от основните проблеми на българските политици е, че хората никога не знаят какви цели са си поставили, пътувайки за някоя международна среща. Така винаги имат шанса да представят всяко посещение за успех, тъй като публиката е в неведение какво е трябвало да се постигне. Ако Радев направи изключение от тази практика, ще имаме възможност да анализираме реални резултати, а не вида на транспортното средство, което е използвал.



-------

Si vis pacem, para bellum* - Ако искаш мир, готви се за война.