(Продължение от миналия четвъртък)
Въпреки наистина изобилните извори, завладяването на днешните гръцки земи от славянските племена е обект на неспирни научни дискусии и в наши дни. За тези съдбоносни събития е натрупана колосална книжнина и тя расте непрекъснато в геометрична прогресия. Славяно-аварското нашествия в земите до най-южния край на п-в Морея, на о. Крит, а и на част от островите в Бяло море, са най-важните от всички "варварски" нахлувания във Византия през IV-VIII в., доколкото резултатът от тях е най-дълготраен; според Монемвасийската летопис ( вж. Извори по-долу) славяните владеят тези земи необезпокоявани цели 218 години от 6096 г. от сътворението на света до 6313 година от сътворението на света или от есента на 587 г. н. е. до 805 г. н. е. За това недвусмислено свидетелстват както писмените извори, така и резултатите от археологическите проучвания - разкопките в Атина, Коринт, Олимпия, Патра, Аргос, под Олимп и на редица още обекти дават категорични резултати.
Епископ Вилибалд през 723 г./728 г. назовава Морея, а и част от останалите гръцки земи, Slawinia terra. Понятието е необичайно за него, особено изписано по този начин, поради което обосновано се прави предположението, че той го научава когато корабът му спира за отдих и провизии в Монемвасия (вж. Карта в последната трета част на този текст). Та тази Slawinia terra, от чието затриване отбелязваме сега 1210 години - след усмиряването на подигналите се славяни под Патра през 805/807 г., се установява лесно; археологическите проучвания през последните 60 годишни дават изобилен материал от характерните за славяните от групата "Прага-Корчак" керамика и накити, находки, принадлежащи на носителите на Пенковската археологическа култура, както и техни варианти, а също изобилен брой жилища, некрополи, керамика, накити; всичко това допълва данните от писмените източници и няма как да бъде объркано, неговият чисто славянски характер - при съпоставка със сигурни успоредици - се разпознава веднага и от разстояние даже. Поне по това не съществува никакъв спор между изследователите.
И понеже имаме повод за нарочното разглеждане на това време, ще е редно да видим как започват тези събития; завладяването на Морея е тяхната същина наистина.
Добре ще е да уточним още сега - понеже са доста спекулативните твърдения в тази посока - в основния извор за славянското заселване на Морея, Монемвасийската летопис от 963/969 г. (по Иван Дуйчев, 1976; вж. Книгопис в последната част на този текст) - че е почти всеобщо убеждението сред изследователите, че твърдението на най-авторитетния изследвач на този исторически извор - Иван Дуйчев, за аваро-славянския характер на нападенията заслужава най-голямо внимание. До средата на летописта (тук няма как да обсъждаме, поне не сега, женският род, в който ползваме тази дума; противно на последния официален речник на българския език) нейният автор говори за хагана на аварите (този титул също няма да можем да обсъждаме сега), после за самите авари (вж. Извори), но веднага след това превключва само на славяни. Основателно се приема - с малки, добре подплатени политически изглежда, изключения (Караянопулос, Курта), че за автора на Монемвасийската летопис понятията "авари" и "славяни" са взаимозаменяеми и понеже употребата им е отчетливо разделена, то и източниците на този автор трябва да са били пак два.
Не са малко опитите да бъде принизено значението на Монемвасийската летопис като първокласен исторически извор - който обаче трябва да се ползва внимателно и с опит (както всички исторически извори, впрочем); повсеместно изследователите му се доверяват, това правим и тук.
Макар да е свръхценен исторически извор, Монемвасийската летопис съвсем не е едитствена, която се отнася до славянското владеене на Морея и на днешните гръцки земи изобщо. Огромният брой славянски топоними и хидроними - само в Морея те са повече от 400 - безспорно доказват славянското присъствие по тези места (вж. Карта в последната част на този текст); и не само - те са безценен извор за изучаване на старобългарския език изобщо, доколкото регистрират без съмнение най-ранният негов пласт, твърде замъглен от късни примеси по днешните български земи.
Исидор от Савиля (560-636), назоваван така, понеже бил архиепископ на града твърде дълго, обичайно е известен като първият християнски енциклопедист. Та именно в неговата "Подробна летопис", написана на средновековен латински, естествено, се намира единствено му свидетелство за далечните нему славяни. То е кратко: "След това настъпи шестнайстата година от управлението на [император] Ираклий [т. е. от 5 октомври 625 г. до 4 октомври 626 г.]. В началото на неговото [царуване] славяните превзеха от ромеите Гърция [тук може да бъде със значение и на цялата префектура Илирик, т. е. на цялата западна половина на Старопланинския полуостров], [а] персите - Сирия, Египет и много провинции."
Въпреки, че е широко обсъждана, тази неяснота у Исидор от Севиля - за значението на понятието "Гърция" у него - за нашата цел е съвсем без значение; днешните гръцки земи и п-в Морея влизат със сигурност сред завладените от славяните.
Накрая остава [още вж. в Свързани текстове] пак да споменем Вилибалд (ок.700-786) от Айхщет (в Горна Бавария) епископ на града, и неговият толкова кратък извор. На връщане от Божи гроб, той посещава Цариград, а после и Монемвасия. Именно негово е уточнението, че здраво укрепеният град Монемвасия се намира в Slawinia terra. Звучи наистина безспорно, та поради това го повторихме; показателно е.
(Следва)
Извори
"А по време на второто нахлуване той [хаганът на аварите; вж. основния текст] превзе цяла Тесалия и цяла Елада, както и Стари Епир [днешната южна част на областта, принадлежаща на Гърция], и Атика, и [остров] Евбея [североизточно от съвременната Атина]. Накрая, като нападна също и Пелопонес [тук приехме да назоваваме полуострова със славянското му име Морея], те [аваро-славянските войски; вж. пак основния текст] завладели със сила и, като отблъснали и унизили благородните елински народи, се заселили на него самите те. Тези, които успели да избегнат техните кръвожадни ръце, се разпръснали кой където види. Така [населението на] града Патра се преселило в страната на калаврите при Регио [на Месинския пролив срещу о. Сицилия], аргеите [жителите на Аргос, в централната част на Морея] - на остров на име Орови [спорно; Иван Дуйчев предлага да бъде идентифициран с едноименното градче в Беотия - на североизток от Коринтския залив], а коринтяните се преселили на остров, назоваван Егина [на юг от съвременна Атина]. Тогава и лаконците, напускайки родната земя, едни отплавали на о. Сицилия - те още живеят там . . ., а други, като намерили труднодостъпно място на морския бряг, като построиха укрепен град и го назоваха Монемвасия . . ., се заселиха в него . . .
Но понеже само източната част от Морея, от Коринт до [п-в] Малея [в най-югоизточния край на п-в Морея], била - поради нейния скалист характер и труднодостъпност - свободна от славяни, [точно] там бил изпратен от василевса на ромеите стратегът на Пелопонес . . ."
Из Манемвасийска летопис, 963/969 г.
Текстът тук е по превода от средногръцки на италиански език на Иван Дуйчев, 1976 г.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=839734
(Укротяването на византийските славяни)
http://www.segabg.com/article.php?id=721509
(Балканските Славинии се образуват в края на VI в.)
http://www.segabg.com/article.php?id=722468
("Свикнали сме ние да владеем чужда земя")
http://www.segabg.com/article.php?id=361553
(Славянизирането на Балканите)
На този ден:
По българския народен календар днес е Петльовден.
http://www.segabg.com/article.php?issueid=2847§ionid=5&id=0001301
(Богът на съвършената чистота)