Доналд Тръмп вероятно ще остане в историята като най-противоречивия президент в съвременната история на Съединените щати, предизвикал изключителна поляризация в американското общество. Но за тези изводи е прекалено рано. Сега е важно да бъдат оценени последствията от неговата политика, ако той следва обещанията, дадени в предизборната кампания. А вече е видно, че президентът Тръмп смята да ги изпълнява - въпреки уверенията на някои анализатори, че ще бъде опитомен от политическата класа, включително от съпартийците си, които нямало да позволят да води собствена и напълно независима политика. Категорично ясно е, че тези очаквания са били лъжовни. Затова в Конгреса текат трескави консултации за приемане на закон, с който да се предотврати възможността Тръмп да отмени наложените санкции срещу Русия.

Още не е много ясно дали Тръмп ще изпълни заканата си за



драстично вдигане на вносните мита за Китай



и други големи вносители в САЩ. Това намерение обаче даде повод на китайския президент Си Цзинпин да заяви на форума в Давос, че никой няма да излезе победител в една търговска война и да заговори за превръщането на Китай в лидер на глобализирания свят.

Така или иначе, ситуацията е коренно различна от тази, в която светът се развиваше досега. Днес основни ценности на демокрацията като правата на човека отстъпват на заден план за сметка на икономическия прагматизъм, чиито основни носители са доскорошните конкуренти на САЩ и Западния свят на международната сцена.

Едно от първите изпълнени обещания на Тръмп е оттеглянето на САЩ от Транстихоокеанския договор за партньорство (TPP), подписан на 4 февруари 2016 г. от 12 държави от Югоизточна Азия, Северна и Южна Америка, включително САЩ, Канада, Австралия и Япония, но не и Китай. По принцип споразуменията за свободна търговия са доста критикувани, но те задълбочават търговските връзки между участващите страни и завишават някои от стандартите, характерни за подобни договори. Една от целите на TPP е геополитическото привличане на определени т.нар. възникващи пазари в орбитата на развитите икономики, чийто лидер безспорно е САЩ. Оттеглянето на Вашингтон от това споразумение засилва изключително много ролята на Китай в сферата на световната търговия. Не случайно веднага след оттеглянето на САЩ от споразумението някои страни от Югоизточна Азия потърсиха задълбочаване на търговските си отношения с Китай.

Тръмп обещава и преразглеждане на Северноамериканския договор за свободна търговия (NAFTA). В отговор президентът на Мексико предупреди, че ще изведе страната от NAFTA, ако САЩ се опитат да променят договореностите единствено в своя полза. Оставяме настрана цялата агресивна реторика на Тръмп срещу Мексико, заради която мексиканското песо се обезцени с около 20% след изборите в САЩ (80% от търговията на Мексико е със САЩ).

Интересни са и заявките на Тръмп във вътрешноикономически план, като



намаляването на данъците за най-богатите



и отчасти за висшия ешелон на средната класа или вдигането на държавните разходи за строителство и ремонт на инфраструктура. Тези намерения водят към драстично увеличаване на бюджетния дефицит и на държавния дълг. Вече има изчисления, че икономическият план на Тръмп би увеличил държавния дълг на САЩ за 10-годишен период с над 5 трилиона долара, или с около 25% спрямо настоящото ниво. Половината от това увеличение (около 2.5 трилиона долара) ще е следствие от свиването на данъчните приходи.

В краткосрочен план мерките на новия президент ще имат положително влияние върху икономическия растеж, но в дългосрочен план е много вероятно да доведат до рецесия. Драстичното намаление на корпоративните данъци (с около 20 процентни пункта до 15%) ще се отрази положително на фирмените печалби (с около 4.5%). Същевременно намалението на личните данъци (най-високите ставки падат на 33% от 39.6%, а данъчната скала се свива от 7 на 3 "етажа") ще доведе до ръст в потреблението, което за 2017 г. се очаква да нарасне с 2.6%. Това пък ще доведе до сериозен ръст в инфлацията тази година - най-високият ръст от 2011 г. насам.
В крайна сметка високата инфлация ще "подяде" разполагаемите доходи и ще доведе до свиване на потреблението. Освен това ще принуди централната банка на САЩ да вдигне значително лихвените проценти. По-високите лихви обаче няма да засегнат само американската икономика, а ще се отразят върху икономическото развитие на целия свят, основно чрез обезценяване на валутите на развиващите се пазари, както и на еврото и юана. Това най-вероятно ще доведе до нова вълна от антиглобалистка реторика от страна на Тръмп и до допълнително затягане на митническата политика и протекционистичните мерки на новата администрация.

Същевременно по-високите корпоративни печалби в краткосрочен план също ще окажат натиск за повишаване на цените - най-вече на ресурсите, което може да доведе до по-големи производствени разходи и до обръщане на тренда. В дългосрочен план по същия начин ще влияе и ограничаването на търговската свобода на компаниите. Налагането на високи мита върху вноса ще доведе както до увеличаване на вътрешните цени, така и до свиване на корпоративните печалби (заради по-високите производствените разходи).

Освен това искането на президента за



преместване на мощности обратно в САЩ



ще стане причина за допълнително увеличаване на корпоративния дълг, което отново ще има прокризисно влияние в дългосрочен план.

Основната причина американски компании да изнасят производството си в Китай са по-ниските разходи, основно за труд. Връщането в САЩ ще увеличи разходите на фирмите, ще се отрази негативно на техните печалби и ще доведе до повишаване на ценовото ниво вътре в страната. Освен това най-вероятно ще засегне негативно американския експорт, което допълнително ще влоши търговските баланси.

И накрая, по-големите държавни и частни разходи и повишената инфлация ще доведат до засилване на долара на международните пазари, а това има негативно влияние върху експорта.

Един от основните антиглобалистки лозунги на Тръмп е обвинението, че Китай умишлено е обезценил юана с между 5 и 40% с цел получаване на търговско предимство. Вярно е, че юанът беше девалвиран през 2000 г. с 30%, но оттогава той се засилва с по 2-3% всяка година. А и тъй като китайската валута е обвързана с долара, след повишението с около 25% на американската валута от 2014 г. насам юанът просто следваше движението на силния долар. Това се отрази негативно на китайския износ и през август 2015 г. централната банка на Китай започна политика на развързване на юана от долара, което доведе до девалвация на китайската валута. Ако юанът е бил изкуствено подценен, както Тръмп твърди, би трябвало да последва ревалвиране, а това не се случи.

Сериозно внимание заслужава и решението на Тръмп



да свали проблема с глобалното затопляне



от дневния ред на Вашингтон, да премахне ограниченията за добив на шистов нефт в САЩ и да ревизира регулациите за използването на конвенционални източници за производство на енергия. Тази политика, от една страна, ще задържи ръста на цените на енергийните ресурси, основно на петрола (поскъпване се очакваше във връзка с решението на ОПЕК от миналия ноември за намаляване на производството, към което се присъединиха и страни извън картела, като Русия). От друга страна, по-ниските цени на петрола ще задържат развитието на американските залежи поради все още високите разходи за тяхното разработване.

Евтиният нефт ще се отрази положително на част от глобалната икономика - най-вече на вносителите на горива, докато за производителите ще има обратен ефект. Този сценарий е негативен за Саудитска Арабия, която веднъж вече се провали в опита си да изтощи конкурентите с ценови дъмпинг, а сега може за втори път да удари на камък - с плана си да вдигне цените на петрола чрез съкращаване на производството.

Имайки предвид сериозната зависимост на Русия от износа на горива, който представлява 70% от общия износ на страната и осигурява 50% от приходите в държавния бюджет, подобно развитие ще се отрази неблагоприятно върху нейното икономическо състояние. Освен това курсът на рублата е в почти пълна корелация с котировките на петрола. По-евтиният нефт ще причини допълнителна обезценка на рублата, а това ще се отрази на макроикономическите и фискалните показатели на страната.

Много често се правят



аналогии между Роналд Рейгън и Доналд Тръмп,



но трябва да се има предвид, че двамата президенти започват да провеждат своите реформи в коренно различна среда. В началото на 80-те години икономиката на САЩ стагнира, безработицата е по-висока, а държавните финанси са в далеч по-добро състояние, като дългът е наполовина на настоящия. В момента американската икономика работи в условия на почти пълна заетост и при доста по-високи нива на частен и държавен дълг. Ситуацията допълнително се влошава от проблема на фирмите с намирането на подходящи служители. Де факто една трета от американския бизнес твърди, че не може да запълни вакантните си места поради липса на подходящи кадри. Това е най-високото ниво от 2000 г. насам. И за капак на всичко политиката на Тръмп за ограничаване на имиграцията и за експулсиране на нелегални пришълци ще създаде допълнителни трудности на пазара на труда. Тази политика може да доведе буквално до криза и срив някои щати (в Калифорния например нелегалните имигранти са 10% от работната сила).



Накъде води "тръмпономиката"?



Днес сме свидетели на изключителна несигурност, еуфоричност и субективност при оценката на фундаменталните фактори, които ще движат американската и световната икономика, както и на пазарните реакции. Как ще се развие глобалната икономика и пред какви предизвикателства ще се изправи, ще стане ясно скоро, когато и анализаторите, и пазарите разберат колко далеч смята да отиде новият американски президент. Големият въпрос е дали изборът на Доналд Тръмп няма да се окаже началото на дългосрочно негативно развитие, водещо към протекционизъм, издигане на стени, конфронтация и нови военни конфликти. Голямата заплаха е светът да влезе в спирала от кризи и рецесии.







--------------------------------------

ВЪЗХОД И ПАДЕНИЕ

Статистиката сочи, че след Голямата депресия от 1929 г. при избора на шестима от президентите е имало срив на пазарите (измерено чрез индекса S&P500). Петима от тях са демократи - Рузвелт, Труман, Кенеди, Картър и Обама (при избора на Обама индексът се е сринал с 65% в дните между излизането на резултатите и инаугурацията. За този период има само един президент републиканец, посрещнат враждебно от пазарите - Джордж У. Буш).

В същото време пазарите реагират негативно при приключването на мандатите само на трима президенти - Хувър, Никсън и Д. У. Буш. И тримата са републиканци.

Изборът на Доналд Тръмп е посрещнат повече от позитивно, като ръстът на S&P500 надхвърля 36% за периода от избора до встъпването му в длъжност. Това е второто най-добро представяне за целия период от 1929 г., след рекорда на Хърбърт Хувър, по чието време в САЩ и в света се разразява голямата депресия и при чието управление (1929 г. - 1933 г.) пазарите са в състояние на свободно падане.

Еуфорията от избора на Тръмп сега бе толкова голяма, че индексът Daw Jones Industrial Average за първи път в своята история на 25 януари прескочи границата от 20 000 пункта, "приветствайки" намерението на Тръмп да построи оградата с Мексико и свързаните с това огромни инвестиции. Само ден по-късно обаче доларът удари 7-седмично дъно - отново заради стената. Президентът подписа указ за изграждането й, а говорителят на Белия дом Шон Спайсър обяви, че финансирането ще дойде от въвеждане на 20% мито върху целия внос от Мексико, което щяло да осигури по 10 милиарда долара приходи годишно. Пазарите "гласуваха" отрицателно на тази протекционистична мярка.