Преди дни Сметната палата информира обществото, че в 323 декларации за имотното състояние на лица от висшите етажи на властта са открити очевидни несъответствия. Декларираното в тях и действително притежаваното от овластените се разминават като бързи влакове. Сред уличените се оказаха вицепремиери, депутати, магистрати, шефове на комисии. Най-често



обявените от Сметната палата нарушители забравят



да впишат лизингови договори, покупки на жилища, прехвърляния на фирмени дялове, получавани пари извън трудовите или служебни правоотношения, задължения към юридически лица.

След като Сметната палата си свърши работата и обяви лицата, в чиито декларации са открити несъответствия, нейният председател Цветан Цветков призна, че законът, на когото служат, определено е остарял. Когато са писани текстовете, не са включени модерните днес форми на имуществени отношения - инвестиции, лизингови вземания и задължения, дружествени отношения и т.н. "Ако преди 5-6 години предимно не се декларираха получена наследствена нива или апартамент, то сега се наблюдава засилване на несъответствията, свързани с недекларирано дялово участие във фирми, както и недекларирани задължения към юридически лица, също така и вземания", обяви той.

Цветков се опита



да потуши скандала около разкритията



преди още да е избухнал. Според него едва ли имало користна умисъл при пропуските в декларирането. "Информацията, с която боравим, е от държавни регистри, които са официални. Лицата, които не са я декларирали пред нас, в същото време са я декларирали пред другите органи - в Търговския регистър, в Имотния регистър, в НАП, в КАТ", обясни шефът на Сметната палата. "Информацията за недекларирани доходи получаваме от НАП. Те са декларирали доходите там, подали са годишната си данъчна декларация и са платили данъци. Тоест пропуснали са да го посочат пред нас, но е декларирано в НАП".

Дали подобно обяснение може да оправдае неизрядните? И дали именно тук не е "заровено кучето"? Какво излиза - значи



пред данъчните трябва да си стриктен, но пред обществото можеш да скриеш истината?



Каква е причината за това раздвояване на личността? Едва ли проявата на прецизност пред едни институции и на немарливост пред публичния регистър е случайна. Съвпаденията доказват, че хората от властта чинно декларират пред данъчните всичко. Същото правят и пред съответния си работодател. А когато искат допуск до класифицирана информация, отчитат пред ДАНС всичките си имоти и пари до девето коляно. Познайте защо. Ами защото са предвидени санкции. Защото има заплаха от глоби, уволнение и от затвор дори.

А какво предвижда в такива случаи законът за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности?



Шокиращото е, че той не предвижда никаква санкция



за лице, което укрие пред Сметната палата например покупка на скъп имот, получаването на 2 млн.лв. кредит, регистрирането на фирма от съпруг, даването на заем, придобиването на луксозна кола на лизинг. За подобен "пропуск" няма никаква отговорност - нито административна, нито наказателна. Никаква. Дори 5 лв. глоба няма. На санкциониране подлежат единствено лицата, които не подадат в срок своите декларации. Но дори и тук глобите са смешни за замогналите се представители на високите етажи на властта - от 1000 до 1500 лв. първи път, и от от 2500 до 5000 лв. при повторно нарушение.

Всъщност още при предишното ръководство на прокуратурата бе обявена



фактическа и предварителна наказателна неотговорност



за министри и техни заместници, депутати, съдии, прокурори, следователи, кметове, областни управители, президенти, вицепрезиденти, шефове на специални служби, митници, държавни агенции, БНБ и т.н. Изобщо за всички, които декларират пред Сметната палата. От обясненията на прокуратурата тогава ставаше ясно, че всички въпросни лица не носят отговорност по чл.313 от Наказателния кодекс,



ако излъжат в декларациите за своите доходи



и за доходите на членовете на своите семейства, за участия във фирми, финансови задължения или пък вземания, за притежаването на недвижими имоти, автомобили, самолети, яхти, банкови влогове. Защото декларациите пред Сметната палата нямали удостоверителен характер, а имали единствено уведомителен такъв.

И на практика единствено овластените не декларират под страх от наказателна отговорност, а пожелателно. Докато всички останали обикновени хора го правят всеки ден пред някой държавен орган. Без значение дали са студенти, които подават декларации, за да получат стипендии, майки осиновителки, които пускат декларации да ползват отпуск, стопани, които декларират колко животни имат, продавачи на коли, които декларират, че нямат задължения, хора, които искат кредит, участници в обществени поръчки и т.н., и т.н.

И във всички декларации, които попълват, най-отдолу е записано: "За неверни данни в декларацията са ми известни отговорностите по чл. 313 от Наказателния кодекс".

Същата тази мила закана обаче



я няма единствено под декларациите на над 6000 властници,



които са длъжни да я подават всяка година пред публичния регистър на Сметната палата, както и когато встъпват или напускат съответната висша държавна длъжност. Това предупреждение съществуваше под декларациите им до 2003 г. Изненадващо с изменение в закона, прието от Народното събрание и обнародвано на 11 май 2004 г., образецът на декларацията бе вкаран като приложение в самия закон. И тогава въпросното предупреждение просто отпадна. Това даде основание и на депутатите, и на прокуратурата, и на Сметната палата да твърдят, макар и с различни думи, че ако някой излъже пред публичния регистър, то



не трябвало да носи наказателна отговорност по чл. 313 от НК



Тъй като липсвало въпросното предупреждение и нямало изрично посочено в закона правило, че тази отговорност се ангажира при деклариране на неистини или пък скриване на обстоятелства пред публичния регистър на Сметната палата.

Ами като липсва, сложете го! Толкова е просто. Защото, докато няма санкция за тези от властта, които лъжат за пари и имоти или просто спестяват истина, то упражнението по уж прозрачност е само хвърляне на прах в очите на обществото. По-голяма злоупотреба с доверието на хората няма как да има.