|
| Емил Хърсев |
Законът Додд-Франк смачка кредита
за финансово неустойчивия и рисков, дребен до среден бизнес. Той съдържа над 200 регулации, които заставят трезорите да спрат кредита на цели отрасли, определени като "рискови" само защото фирмите нямат кредитен рейтинг и ликвидност като глобалните корпорации. Същият закон налага в САЩ режим, подобен на "Погребалната директива" на Евросъюза (BRRD, 2014/59/EU за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни фирми), по които банките са длъжни да пишат "завещание" - план за ликвидация, спиране и разпродажба на бизнеса при несъстоятелност. Огромна част от разпоредбите на Закона Додд-Франк в САЩ и на Погребалната директива в Европа и досега не са изпълнени. Базелският комитет на банковите регулатори, който трябва да създаде световния стандарт и ред за "подстригване" и "завличане" (bail-in, привличане към отговорност) на банкови депозитори и кредитори, се изпокара до сбиване и изглежда няма да произведе нито правилата за нов финансов ред в света, нито поредния (Базел IV) стандарт за капиталова адекватност на банките.
Може и да не потрябва стандарт
за разбиване и транжиране на банки, ако бъдат отменени американският закон и европейската директива, които го изискват. Разбира се, президентът на САЩ няма право да отменя закони, само Конгресът може да отхвърли мрачния акт на Додд-Франк. Но сигурно ще го стори, защото в него мнозинство има президентската Републиканска партия. По-страшно е положението в Европа, защото няма лесен начин да бъде отменена Погребалната директива и регламентите за финансов остеритет. Евросъюзът, за разлика от САЩ, няма истински законодателен орган, а процедурите на Съвета, Комисията и Парламента са безкрайно тежки. Европа няма смислен ред за
изхвърляне на законодателния боклук
Всеки вече разбра, че директивата за съсипване на банки няма да проработи. Тя беше явно суспендирана в Италия с приемането на спасителен държавен заем за Банка Монте дей Паски. Дори Германия, която наложи остеритета, сама не го спазва, иначе трябваше да хлопне кепенците на поне една от най-големите си банки. Така е в Европа: дефектните директиви и регламенти стоят, но се заобикалят, не се спазват от държавите и тихомълком се заменят със следващи регламенти и директиви, ужким по-добри. А какво става с националните закони, които страните в ЕС са длъжни да приемат за "транспониране" на дефектното европейско законотворчество? Европейското лицемерие се налага и в националната практика: приемаме закони заради европейски правила, но няма да ги прилагаме, защото са вредни, а не можем да ги отменим, за да не плащаме санкции. Това е истинска правна шизофрения, явно беззаконие.
Европа трябва да отмени остеритета,
негодните и неприложими регулации на финансовите пазари и банките и да приеме мерки за дерегулация в синхрон със САЩ. В противен случай рискуваме невиждан от времената на Рейгън отлив на капитал към Щатите, където ще има разумни закони, без съсипващи рестрикции. Дерегулацията е неизбежна, защото бюрокрацията стана несъразмерна, но вместо да предпази финансите от риск, сама стана опасност. Тя налага огромни разходи на банките и финансовите институции, те ги пренасят върху клиентите. В мотивите за отмяна на Закона Додд-Франк президентът Тръмп посочва, че този акт струва на американците "стотици милиарди долари". В Европа свръхнадзорът не е нито по-евтин, нито по-смислен. Което е по-страшно: непосилните ограничения спират възможностите за растеж. Без кредит икономиката няма да тръгне, ще се влачим в депресия, от която осем години след световната финансова криза не можем да излезем. Кредитът крие риск, защото бизнес без риск няма. Трябва да избираме между кредитен риск и лихвен данък, който всеки ден всеки вложител плаща чрез отрицателните лихви, - без него банковата система вече не може да съществува и той само ще расте.
САЩ избраха: дерегулация и растеж
За да запази конкурентна позиция, Европа не бива да се бави да поеме в същата посока: връщане към нормалността, към рискова пазарна конкуренция вместо скъпи рестрикции и всевластна, разрушителна бюрокрация. Осем години остеритет и депресия стигат, ограниченията и регулациите не проработиха. Финансовите рискове и натрупаните загуби не намаляха, бремето на държавните дългове се увеличи, вместо да се стопи. Време е идеолозите на остеритета в Европа да бъдат прогонени и забравени, както ще постъпят в САЩ с колегите им Барни Франк и Крис Додд.
