Затворете трима души, които не могат да се понасят, в една стая. Осъдете ги да стоят там цяла вечност и да се изтезават взаимно. Седнете и се наслаждавайте на ужасната сцена, която се разиграва. Какво се случва?

Един отговор може да бъде намерен в пиесата на екзистенциалиста Жан-Пол Сартр "Без изход". Друга възможност е историята на безкрайната гръцка дългова криза, в която тримата главни герои са Алексис Ципрас, Волфганг Шойбле и Кристин Лагард.

Сюжетът е следният. Гърция е в тежка криза. Икономиката й се е стопила с повече от четвърт - равносилно на Голямата депресия в САЩ. Финансовата й позиция е станала толкова рискова, а кредитният й рейтинг толкова нисък, че има нужда от финансова помощ, за да се справи. В момента страната е на трети спасителен транш.

Досега средствата бяха осигурявани от Европа и Международния валутен фонд и идваха заедно с условия. Парите за Атина се изплащат на траншове и могат да бъдат спрени, ако Гърция не успее да проведе обещаните реформи. Атина се съпротивлява, причинявайки още болка на населението си, което доведе до заплахи от кредиторите, че страната няма да получава повече помощи. Накратко, гърците смятат, че условията към тях са



прекалено сурови



Те искат облекчаване на дълговете, но се противопоставят на изискванията за пенсионна реформа и за реформа на пазара на труда.

МВФ се съгласява, че дълговата тежест на Гърция е прекалено голяма и че споразумението страната да има бюджетен излишък от 3.5% годишно е нереалистично. Фондът предупреждава, че дългът може да стане огромен и че няма да подкрепи финансово последните спасителни планове, без преди това дългът да бъде облекчен. Но също настоява Гърция да се придържа към програмата за реформи, която фондът смята, че ще подобри перспективите за растеж.

Европа, от своя страна, не е толкова твърда, когато става въпрос за пакета реформи в Гърция и е склонна да приеме всяко отстъпление. Но смята, че Гърция трябва да се придържа към бюджетния план и е против идеята за по-голямо облекчаване на дълга. Това са привидно непримирими позиции, но ако не бъдат помирени, Гърция ще се изправи пред нов период на смут. Политиката е част от проблема.

Ципрас играе една от трите главни роли в пиесата. Избран като преди две години, той изпадна в немилост. Огъна се, когато беше поставен под натиск от Европа през лятото на 2015 г. и спечелил властта благодарение на програмата си против строги икономии, накрая се съгласи на дори по-драконовски спасителни условия от предишните центристки правителства. За все по-голяма част от гърците Ципрас вече не е борец; той е само поредният човек в костюм.

С намаляваща обществена подкрепа, Ципрас отново се справя трудно. Той събуди гнева на европейците, като даде коледен бонус на пенсионерите и безплатна храна за децата от бедни семейства. Европа отговори с отмяна на ограниченото облекчаване на дълга, което беше гарантирала. Ципрас обяви, че Гърция вече е направила достатъчно и



няма да страда повече



Ролята на Европа изпълнява Волфганг Шойбле, германският финансов министър. Той също се сблъсква с политически натиск. Германското общество смята, че достатъчно помощ е оказана на Гърция - страна, която според германците не прави достатъчно, за да си помогне сама. Опозицията срещу по-голямо облекчаване на дълга е силна, а се задават избори.

Третият основен персонаж е Кристин Лагард, бивш френски финансов министър, а сега директор на МВФ. Според собствените си правила МВФ не може да отпуска средства за спасителни заеми, ако смята, че дългът е неустойчив. Според доклади, идващи от Вашингтон, фондът вярва, че дългът на Гърция ще нарасне до 275% от БВП до 2060 г., което без съмнение го слага в категорията неустойчив.

Последното действие на тази пиеса ще бъде във Вашингтон тази седмица, когато бордът на изпълнителните директори на МВФ ще обсъжда Гърция. Един фактор, който усложнява ситуацията, е, че времето да бъдат решени проблемите изтича - първите от серията избори в Европа са в Холандия през март.

Освен това драмата има нов персонаж в лицето на Доналд Тръмп. Не е ясно дали Тръмп изобщо се интересува дали дългът на Гърция ще бъде облекчен, но ролята му може да бъде по-голяма от тази на статист, защото САЩ са най-големият акционер в МВФ и имат право на вето върху всяко решение, което не одобряват.

Тръмп изрази крайни и неособено позитивни възгледи относно Европейския съюз по принцип и Германия в частност. Предизвиквайки протести в Брюксел, новият американски президент каза, че ЕС се е превърнал в средство за осъществяване на германските интереси. Търговският му съветник Питър Наваро обвини Германия, че манипулира валутата, използвайки обезценяващото се евро, за да натрупа голям излишък.

Преценката на Наваро относно валутната манипулация е далеч от целта. Германия е част от еврозоната и невинаги се съгласява с решенията относно валутната политика, вземани от Европейската централна банка. Но слабостта на еврото няма нищо общо с намерението на германците да намалят стойността му, а се дължи на факта, че Европа разхлабва паричната си политика, когато САЩ повишават лихвените проценти.

Но Наваро е прав относно бюджетния излишък на Германия, който е почти 9% от БВП. Това не просто е прекалено, но също е в нарушение на правилата на ЕС. Берлин отхвърли исканията на МВФ, Европейската комисия и страните от Г-20 да намали излишъка си чрез увеличаване на вноса. Това би облагодетелствало както силни страни като САЩ, така и по-слабите звена от еврозоната като Гърция, но Германия категорично



отказа да промени подхода си



Европейците обявиха, че биха искали Гърция да бъде обсъдена на срещата на финансовите министри, планирана за 20 февруари. Това все още може да стане, ако Ципрас реши, че единствената алтернатива на либерализирането на правилата за съкращения и пенсионната реформа е провеждането на избори "кой управлява Гърция", които той почти сигурно ще загуби. Проблемът може да бъде разрешен също, ако Германия реши да подкрепи призива на МВФ за по-щедро облекчаване на гръцкия дълг или ако Берлин се поддаде на натиска на Тръмп и увеличи вътрешните разходи.

Налице са всички условия безкрайната криза да продължи да създава проблеми и през лятото, когато парите на Гърция ще свършат и тя няма да може да плаща на кредиторите си. Ако няма бързо решение, разговорите за Грекзит ще изплуват отново. Пиесата на Сартр е "Без изход". За Гърция, ако съществуването стане дори по-нетърпимо, изходът е един.