На пръв поглед Василики Кацула и Константинос Караузас нямат почти нищо общо. Кацула е набита 48-годишна жена в депресия, безработна и живее на ръба на бедността в мизерен район в Атина. Караузас е на 39 години, плувец параолимпиец от богато предградие на столицата, с мускулесто тяло и прошарена брада.

Има едно нещо, което двамата споделят - чувстват се зле, изоставени от рухващата здравна система в Гърция, и са взели здравето в собствените си ръце. Кацула е изгубила работата си на чистачка през 2010 г., а заедно с това и държавната си здравна застраховка. Сега с кухненския си нож тя разрязва и разпределя лекарствата за високо кръвно, кръвна захар, холестерол, депресия и др., които поделя с родителите си. "Имам високо кръвно, но как мога да си позволя да си купя хапчета?", пита Кацула, седнала в бараката, обитавана от семейството в Аспропиргос - район в Атина, известен с високата престъпност и бедност.

Кацула казва, че семейството й живее основно от пенсията на баща й, която е 900 евро. Била е 1300 евро, но е намалена заради предприетите от правителството рестриктивни мерки. Месечно фамилията харчи няколкостотин евро за лекарства. "Дължим на аптеката 200 евро", споделя жената. "Взимам от хапчетата на майка ми. Изчислявам необходимата ми доза и си я приготвям. Понякога разрязвам таблетката с нож,



а понякога не пия и цялата доза...



Родителите ми пък си разделят таблетките за холестерол; майка ми пие 10 милиграма, баща ми - 20, а ако нейните свършат, разрязвам хапчето на баща ми и давам и на нея."

Караузас казва, че му е омръзнало лекарите да нямат време, ресурси и познания за лечението на хора с увреждания във финансово закъсалите държавни болници и че е изморен от непрекъснато предписваните му антибиотици за повтарящите се инфекции на пикочните пътища, от които страда. Той е избрал да се довери на хранителните добавки - в неговия случай екстракт от алое вера и колаген. "Алое вера ми действа много добре на кожата... и на ставите", казва той. "Някои от болежките ми отминаха. Освен това помага много и на храносмилателната система."

Кацула и Караузас са част от увеличаващия се брой хора в Гърция, които се самолекуват, или по-точно импровизират. Някои гърци като Кацула поделят, прескачат, сменят или импровизират с таблетките си ежедневно. Други като Караузас се обръщат към разрастващата се индустрия на продаваните без рецепта хранителни добавки. Те я приемат като възможност в затъналото в криза общественото здравеопазване.

Тези хора отхвърлят или се чувстват отхвърлени от изпадналата във финансова криза държава, без основни консумативи и претоварена обществена здравна система, чието финансиране е намаляло с 60% в периода между 2010 г. и 2014 г. "Много пациенти взимат



неподходящи хапчета, защото са им останали от лечението на друг член на семейството



или защото не могат да си позволят да си купят таблетки за тяхното състояние", казва Георгос Викас, който е кардиолог и основател на Метрополитън Комюнити клиник, т.нар. "клиника на солидарността", в която работят доброволци в Атина. Много гърци търсят помощ от нея за безплатни лекарства, които са дадени като дарение.

"Доста често се случва в клиниката на солидарността пациентите да се опитват сами да си назначат лечение", разказва Викас. "За хората без застраховка това е нещо обичайно. Или импровизират, или изобщо не взимат хапчетата си, или пък намаляват изписаната им доза. Всяко лекарство може да бъде опасно, ако не се използва според лекарското предписание", предупреждава той.

Гръцкото обществено здравеопазване беше обърнато с главата надолу в края на 2009 г., когато Атина разкри, че в държавната хазна има огромна пробойна и през 2010 г. се обърна към партньорите си от ЕС и МВФ за първия от общо трите финансови спасителни пакета на стойност милиарди евро. Това, което последва, бяха няколко вълни от драстично орязване на разходите, което постави Гърция по низходящата спирала към икономическа депресия, увеличи безработицата и лиши от бюджетни средства вече зле функциониращата и корумпирана здравна система.

Времето за чакане за прием в болница много се увеличи, доставките на лекарства и медицинско оборудване драстично намаляха и броят на хората, останали без държавна здравна осигуровка, тъй като вече нямат работа, бързо скочи до 3 млн. души. Населението на Гърция по груби изчисления е около 11 млн. души. На незастрахованите гърци е



отказван безплатен или субсидиран достъп до лекари или лечение.



Списъкът с лекарствата, които държавата субсидира за пациентите със застраховка, се е свил, както и размерът на субсидиите. Делът, който пациентите трябва да плащат, се е увеличил от 12.8% през януари 2012 г. до 29.3% през юли 2014 г., според проучване, публикуване през март м.г. от независимия гръцки изследователски институт "Дианеосис". В момента той е 25%. Увеличените цени, дългите опашки и трайно установилата се корупция означават, че много гърци не ходят на лекар. "Не искам лекарите - те виждат само пари", споделя Кацула. Законодателство, прието през 2014 г. от предишното правителство и допълнено от кабинета на СИРИЗА през юли 2016 г., опитва да даде достъп до здравната система на незастрахованите гърци, но лекари и пациенти се оплакват, че скърцащата и неефективна система не работи.

Според проучването на "Дианеосис" 67% от анкетираните казват, че им е трудно да си купуват лекарствата. Мнозинството пациенти споделят, че харчат до 10% от доходите си за хапчета. 13% или са отложили купуването на предписани им от лекарите медикаменти заради липсата на пари, или изобщо няма да си ги купят. 10% казват, че пият по-малки от предписаните им дози, за да имат лекарства за по-дълго време. Други като семейството на Кацула пък избират по-евтините, генерични заместители.

Караузас също не е много доволен от здравната система - многократно са му предписвани антибиотици за лечение на инфекции. Той казва, че му се отделя малко време или ресурси за специалните нужди, които има, след като преди 16 години в резултат на инцидент с мотоциклет остава парализиран от кръста надолу.

Организациите на хора с увреждания предупреждават, че орязването на парите за здравна помощ има негативно влияние върху познанията и ресурсите, необходими за лечението на хора с увреждания. Това означава, че много малко получават от здравната система специална терапия, от която се нуждаят.

Във време, когато други магазини затварят, проучванията показват, че пазарът на хранителни добавки се разраства. "Самолечението продължава да се увеличава, докато обществените пари за здравеопазване намаляват и гражданите се опитват да не посещават лекарите", се казва в доклад за потреблението в Гърция, изготвен от базираната в Лондон изследователска компания "Юромонитър интернешънъл". Той беше пуснат през септември м.г.

Разхлабването на правилата за продажбата на нерегламентирани стоки и либерализирането на условията за откриване на аптека - реформи, направени под натиск от страна на международните кредитори на Гърция - "се очаква да създадат много добри условия за търсене и продажби на стоки, свързани със здравето", се казва в доклада. Пазарът на продаваните без рецепта препарати е отбелязал ръст от 31% по отношение на оборота си в периода между 2010 и 2015 г., както и от 5 до 12% по отношение на дела си на общия пазар на фармацевтични продукти.

Сайтът за онлайн пазаруване Skroutz.gr съобщи, че има 469% ръст на продажбите на хранителни добавки чрез сайта между 2013 и 2014 г. Витамините и добавките, прилагани при различните диети, са в топ пет на продуктите, които имат най-голяма продажба онлайн.

От гръцката Организация по лекарствата, която е държавен орган и одобрява лицензите за лекарства, козметика и добавки, казват, че броят на подадените молби за пускане на хранителни добавки на пазара се е удвоили между 2012 и 2014 г.