БСП поиска от служебното правителство ревизия на външния дълг от 16 млрд. лева. Новината е несериозна. Но много често несериозни новини получават много по-голямо внимание от сериозните теми, затова ще се опитам да обясня къде греши най-голямата лява партия.

Социалистите щели да питат служебния премиер Огнян Герджиков "Кога е взет (външният дълг), колко, при какви условия, с какви лихви, от кои банки и кои са консултантите". Това обаче са въпроси, чийто отговор е известен.



"Парите къде са?",



допълни една от големите телевизии. Естествено средният телевизионен зрител не е длъжен да помни перипетиите около спорната ратификация на тригодишната програма на стойност 8 млрд. евро през 2015 г. или да знае бюджетните показатели.

А ето какви са фактите.

Народното събрание наистина даде право на МФ да емитира до 8 млрд. евро дълг в рамките на тригодишна MTN програма (средносрочни ценни книжа). Смисълът бе правителството да може гъвкаво да управлява емисиите, без да прибягва до ратификация всеки път. Програмата, както многократно се коментираше, бе раздута. В рамките й бяха емитирани пет транша през 2015 и 2016 г. Общата им стойност е 5.19 млрд. евро, като част от тях замениха стар дълг.

В резултат на емисиите се увеличиха парите във фискалния резерв (без вземанията от ЕС) - от 8.12 млрд. лв. в края на 2014 г. на 11.1 млрд. лева в края на 2016 г. Той е много по-голям от необходимото, което създава изкушения за харчене (например, защо държавата да не купи обратно електромрежата от ЧЕЗ, както писа един всекидневник).

ГЕРБ увери, че парите са налице. С част от постъпленията от дълга бившият финансов министър Владислав Горанов се презастрахова преди стрес тестовете на банките, а вероятно и заради водените съдебни дела срещу България. Сега част от последната емисия стои във фискалния резерв и ще бъде използвана за погасяването на петгодишните облигации, емитирани от първото правителство на Борисов (950 млн. евро), чийто падеж е през юли 2017 г.



Не е на място изразът "ревизия" на дълга



Вероятно БСП иска служебното правителство да им обясни какво се е случило с програмата и дали някъде има нередности.

Може би имаше, но не за милиарди. В края на 2015 г. МФ емитира (без да го обявява) допълнителни 50 млн. евро към единия от траншовете при доста неизгодни условия. Емисията бе направена в полза на необявена тогава институция. Но това е единственото, за което - на база на публичната информация, може да се каже категорично и еднозначно, че е било нередно.

Останалата част от анализа опира до преценка за целесъобразност и до това дали постигнатите ценови условия са били най-добрите. Имаше мнения, че през миналата пролет България е постигнала много добри лихви, но сравнението на база рискови премии и последващите котировки не дават чак такива поводи за аплодисменти. Във всеки случай това е изключително сложен анализ, който предполага да се отчетат много повече променливи и доста зависи от допусканията. А и във финансите постфактум оценките винаги са по-точни. Има смисъл да се направят, даже е задължително, но това може би не е работа на служебния кабинет.

МФ може също да бъде питано за това дали е оптимизирало лихвените плащания и защо бе необходимо да се трупат повече от година лихви по дълга, а парите да стоят при нулева доходност във фискалния резерв. Нека да припомним, че по емисията, чийто падеж предстои през юли, се начисляват лихви от 4.25% годишно, което от днешна гледна точка е твърде много. Впечатлението за стабилност, което се създаде с големия фискален резерв, си има цена. Това се вижда и в нарастването на разходите на държавния бюджет за лихви.

Накратко, дискусия по дълга е необходима, но критиката "на сляпо", която ни предлага БСП, я убива още в зародиш. Случайно или не, лявата партия подава доста ниски топки на опонентите си от ГЕРБ.