---

Д-р Йордан Антов е основател на издателска къща "Бард", съосновател на голямата книжарница "Гринуич", както и на издателството и платформата Lexicon, включваща огромна дигитална библиотека.

-----

- "Бард" е от най-старите "нови" частни издателства. Как започнахте?

- Живеех на пл. "Славейков". И хем обичах да чета, хем още преди 10 ноември бях от тези, които се въртяха около Антикварната книжарница до площада. Всъщност бях този, който направи книжната търговия на "Славейков". Но тогава имаше глад за книги поради дефицитите по време на соца. Издадох например "Тъй рече Заратустра" на Ницше с предговор от Исак Паси... 300 души имаше опашка за книгата! Помня, че Паси дори се притесни. До 91-ва ние бяхме единствените, които издавахме книги частно. След това дойдоха Стою, Рони (Стою Вартоломеев с "Хермес", Раймонд Вагенщайн с "Колибри" - бел. ред.)...

- Могат ли дигиталните библиотеки да се отразят негативно на издателствата?

- Не. Телефоните, с които правим снимки, не убиха фотографията и художниците, нали? Нито пък киното уби театъра и мюзикълите. За някои мюзикъли билетите са изкупени за години напред. Така е и при книгите. Човек иска да пипне хартията, да я помирише.

- Тогава защо намислихте такъв проект? Не е ли от опасение, че книжните продажби явно ще намалеят в бъдеще?

- Логиката не е, че го правим, защото книжните продажби намаляват, а че те ще бъдат допълнени от продажби на електронни книги. Човек не може да си позволи да купи всички книги, които иска. Идеята на електронната платформа е да бъдат качени всички книги на български автори в електронна библиотека. С такава сега не разполага дори Народната библиотека. Има такива платформи, които по цял свят работят с музика и с филми, защо да няма и с книги? Така че ние сме едни от първите в Европа, които вкарахме тази схема в книгите.

- А на читателя каква му е ползата от това? Има ли изобщо такава?

- Срещу една малка месечна сума потребителите могат да четат всичко. Дори самите автори могат да си качат произведенията в библиотеката и от всеки лев, постъпил там, ще получават отчисления на базата на това колко хора ще ги прочетат. Годишно излизат толкова много книги, че няма как не просто да ги купиш и прочетеш, но и да ги видиш. Понякога на пазара се появяват едновременно пет или шест книги от български автори. Няма да си ги купиш всичките, защото е скъпо. Може да си купиш една, а другите след известно време. Ние даваме от излизането на дадена книга до вкарването й в електронната библиотека период от шест месеца до година. Така ще стимулираме четенето. Едно е да дадеш 15 лв. за една книга, а друго срещу 8-10 лв. на месец да можеш да четеш всичко, което е вътре. Това са 3-4 хиляди заглавия. Освен това библиотеката дава възможност да не се губи интересът към четенето. Полезна е, защото читалищните библиотеки в България нямат пари за обновяване на фондовете. Ако си жител на град Троян например, няма откъде да си купиш книги.

- Защо?

- Защото там има само една книжарница с размери три на четири метра, има пет-шест книги, останалото са копирни и канцеларски материали. В Севлиево доскоро нямаше книжарница, въпреки че не е малък градът и хората там не са най-бедните. През 2000 година имахме три или четири пъти повече продажби на книги, отколкото имаме в момента, наистина много тъжна статистика. Това е така, защото големите вериги избутаха малките книжарници. В Стара Загора например имаше 17 фирми, занимаващи се с книготърговия до 2000 г., а в момента остана само една.

- Тази тенденция ли ви подтикна към идеята за електронна библиотека?

- Като направихме книжарница "Гринуич", искахме да създадем хубаво и голямо място. Не е случайно, че три-четири поредни години печелим награда за най-любима книжарница. Трябва да подчертая, че "Гринуич" не е просто книжарница, а център, в който се случват много неща, свързани с литература, освен това има над 40 хиляди заглавия. Оттам ми дойде идеята да направя такъв книжен център, но не само в рамките на България, ами за цял свят. Само че в електронен вариант. Забелязал бях, че българите, живеещи в чужбина, се връщат тук за някакъв период и си купуват страшно много книги. Които никога не са толкова, колкото искат. Защото това е свръхбагаж на аерогарата, освен това е скъпо и т.н. А те нямат желание да четат български преводи на чужди автори, а наши писатели. Освен това, когато човек си купи 25 книги, 15 от тях може да не му харесат. Тоест корицата да става, а съдържанието - не. А електронната библиотека дава възможност от телефона, таблета или компютъра вкъщи да си подбереш книга за четене. Да не мъкнеш свръхбагаж. И ако дадено заглавие не ти хареса, да го смениш с друго. Най-важното е, че в платформата е вградена социална мрежа, в която да се правят групи и да се пишат коментари. Най-сериозната цел на тази платформа, а и на книгоиздаването в България е човек да не изгуби интерес към четенето. Защото този интерес после трудно се възстановява. Това е разковничето. Когато родителите в едно семейство смятат книгата за тъпо удоволствие, няма как детето им да си създаде навик да чете.

- Но по света не всички автори са съгласни да разпространяват книгите си в електронна библиотека. В България има ли такива случаи?

- Нищо страшно. Нека обаче вземем Съюза на българските писатели например, в който членуват 800 автори. Всеки от тях средно е издал по пет книги. Това са 4 хиляди книги, и то написани само от живите членове на Съюза на писателите. Няма как всички тези книги да бъдат издадени. А пък за автора е по-важно да бъде видян и чут. Така например чрез платформата преоткрихме книгите на Мария Станкова за нашите читатели. А пък автори, които поради липса на издателство или пари не могат да издадат написаното от тях, могат да го публикуват сами при нас. Трябва да се регистрират, да решат дали искат книгата им да е безплатна, или да й сложат някаква цена, за която ще получат пари на базата на това колко пъти е била прочетена. Затова социалната мрежа, интегрирана в платформата, е много важна. Много по-голям е шансът човек да си хареса книга чрез потребителски коментар. Аз съм се убедил, че приятелският съвет от уста на уста е най-добрата реклама. Тя не подлежи на регулация.

- А не е ли опасно всеки да публикува каквото си иска?

- Това наистина е нож с две остриета - авторът сам да си качва произведението. Под всяка публикувана в платформата книга има бутон "докладвай тази книга". Когато някои читател сметне, че нещо е неподходящо, докладва, тогава проверяваме и сваляме ръкописа, ако евентуално решим, че читателят е прав и книгата не отговаря на правилата на сайта. Четем внимателно, защото понякога се случва да има фалшиви сигнали от завист.

- В чужбина какъв е интересът към тази платформа?

- На този етап работим само в България, защото имахме проблеми с програмистите, които спряха достъпа на чужди потребители. Знаят, че начинанието ни е перспективно, и сега се опитват да правят всякакви типично български работи. Но си има начини, по които тези проблеми могат да се решат.

- Казвате в едно интервю, че издателският бизнес е най-мътният. В 95 процента от случаите не знаеш какви книги ще се продават добре....

- Така е. Никога не може да си сигурен какъв ще е пазарният дял от една книга. Има книги, на които всяко издателство възлага големи надежди, а накрая се оказват пълен провал. Има и такива, които никой не очаква да станат бестселъри, а се продават като топъл хляб. Това прави разликата между издателствата. Едните просто улучват по-добре от другите.