- Г-н Пандин, случаите на насилие в училище не стихват. Как бихте коментирали последния инцидент с 11-годишното момиченце в 52-ро СУ, починало след удар в корема от свой съученик?

- Нека разследващите органи кажат какво наистина се е случило, засега можем само да предполагаме. Убеден съм, че агресията тук не е предизвикана само в училище, проблемите са натрупани. Ако с даден ученик се работи вътре в училище, а причините за поведението му са навън и никой не им обръща внимание, подобни неща могат да се случат навсякъде. Факт е, че агресията в българските училища ескалира, особено що се отнася до поколенията, родени след 10 ноември 1989 г. Когато отпаднаха всички форми на ученическа организация и семейството престана да бъде основната градивна единица на обществото, тогава се разбиха много норми и ценностната система пострада. Егоизмът владее обществото ни, то е болно и затова тепърва ще се случват подобни неща.

- Къде са корените на тази криза?

- Проблемите са много - преходът, чалгизацията на обществото, довела до смяна на обществените порядки... всичко тръгна от тук. Както казва Буги Барабата - за мен национален предател е този, който гледа как дъщеря му се е качила на масата и играе кючек, а той ръкопляска. Започнаха разводите, повечето предизвикани от безпаричие, нарушиха се семействата. Започват скандали, децата слушат. Тенденциозно единият родител говори пред детето срещу другия. Това са отвратителни неща, но са масово явление. Майките, които казват: "Като те ударят,



такъв ще му зашлевиш,



няма да търпиш"...Това е възпитанието понастоящем.

В лоното на агресията е и информационният поток - децата имат джиесеми от 5-годишни, виждат всичко и не могат да преминат през латентния период на развитие след едиповия комплекс, т.е. да скъсат с любовта си към мама или татко докъм 10-ата си година. Ако това не се случи, може да има много неблагоприятни последствия, включително и агресивни. Децата трупат и пасивна агресия, нямат смелостта да се бунтуват и рано или късно това има някакво проявление. Ние се шегуваме, че е по-добре детето да е малко по-диво и лека-полека да се случват беличките. При много затворените деца често се случват брутални ситуации.

Общо взето, може да се тръгне още от майчината утроба, от биологичния стереотип, началното възпитание. Ако едно дете не е обичано и прегръщано от майка си до 4 г., то се отчуждава и това рано или късно има някаква проява, макар и на несъзнавано ниво. Важно е семейството да е здраво и цяло. Ако бащата липсва, как момчето ще се идентифицира с мъжкото начало? Детската градина е много важна. За мен е безобразие помощник-възпитателите, т.нар. лели, да бъдат без никакво образование и ние да не знаем какви са тези хора, откъде идват, какво разбират. Има страшно много деца от личната ми практика със страхове от детската градина благодарение на тези лели, които нямат елементарни педагогически познания. Сега мои бивши студентки бяха назначени като психолози в детски градини, което е чудесно, значи започва нещо да се върши.

- Както винаги след подобни инциденти, се заговори за нуждата от повече психолози. Това възможно ли е и дали ще помогне? В случая например с момчето е работено 2 г., което повдига и въпроса за качеството на психолозите у нас.

- Не съм запознат каква точно работа е извършвана с него. Но е абсурдно в една Германия да има 48 университета, а в България те да са 53-54. Невъзможно е



всеки университет да бълва психолози



Когато кандидатствах в СУ преди много години, тогава от 4-5 хил. души ни приеха в един поток 80 души. Това са хора, които искат, желаят, борят се. Със сигурност доста колеги станаха и университетски преподаватели, други - училищни психолози. Доколкото знам, психолозите за цяла България са едва 400, а педагогическите съветници - 700, като броят им все пак е скочил в последните години. Тази година се назначиха и нови заради наредбата за приобщаващото образование. Но това е недостатъчно. Толкова писма сме писали до министри задължително във всяко училище да се назначи психолог, който да работи превантивно, а не колегите психолози да вървят след събитията като хвърковати чети. Според мен трябва задължително по закон да бъдат назначавани психолози на 250 деца. В момента няма ограничение за колко деца да отговаря психологът. Всичко зависи от директора, ако е съвестен - ще назначи специалист.

От друга страна, на много места задачите на педагогическия съветник и психолога се бъркат съвсем целенасочено, за да може да се спести един щат. Но професиограмата им е различна - съветникът върши административна и организационна работа, как той може да прави обследване на децата с психологически прийоми, както изисква законът, след като няма психологическо образование? Парите за училищните психолози са нищожни, освен това заплатите ни могат да растат само при усмотрение на директора. Психолозите нито могат да растат кариерно по вертикала - не могат да бъдат директори и зам.-директори, нито по хоризонтала - да са главни или старши учители, което носи финансови стимули. Т.е. нещо не е помислено пак за колегите.

- При вашата практика във 2-ро СУ търсят ли ви ученици и за какво?

- Постоянно ни търсят. Във 2-ро училище имаме създаден екип благодарение на директора - още един педагогически съветник, логопед, ресурсен учител.



Всяка възраст си има своя криза



В началото най-трудното нещо е адаптацията на първокласника. Във всеки първи клас винаги има десетина деца, които не могат месец-два да се адаптират към учебния процес. Голямо предизвикателство е да се преборим с това. Тук и да не ме търсят, аз се намесвам. Забелязвам, че го няма общуването вкъщи и при малки, и при големи, липсват всячески взаимоотношенията с възрастен човек. Затова и децата основно идват без причина - просто за да споделят, да разкажат. И когато тръгне мълвата - ето господинът там.. толкова хубаво беше, вече целият клас иска да дойде да види хубавия кабинет и какво се случва вътре.

Юношеството, 5-7 клас, също е много важен период. Тогава хормоните скачат. Случва се деца, които в 3-ти клас са се разбирали, в 4-ти клас да имат проблеми. Влюбванията, разлюбванията също водят до депересивни състояния - къде заради семейната среда, къде от липсата на добра самооценка.

- Как трябва да се действа при случай на проблем в училище?

- Чудесно е, че по времето на Сергей Игнатов се прие механизъм за противодействие на ученическия тормоз. Нещата са описани добре, но ако трябва да сме честни, 95% от педагозите в страната не са прочели една страница от него. Как ще работи нещо, което е непознато? Стъпките са добре разписани, класният има водеща роля, тъй като той най-добре познава децата. Той има различни механизми за действие, ако види нещо нередно, било то до фината моторика на детето, някакви странности в поведението, изолация от останалите или др. При случай на сбиване трябва да се говори поотделно с всяко дете, без назидание. Класният може да остави агресивен ученик да остане след часовете, но не трябва това да стане в монолог на висок тон. Ако се опитаме да разберем в детайли защо той се държи агресивно, тогава има шанс това да не се повтори.



Силната агресия е крещящ начин



да се заяви нуждата от внимание, да се каже: "Ето, вижте ме, аз съществувам". Някои учители поставят агресора на последния чин и не постигат нищо. А децата жадуват да помагат на учителя и могат да им се дадат определени задачи, например да подреждат тестовете, за да се включат обратно в учебния процес.

При проблемен случай трябва да се проведе и разговор с родителите, които да одобрят обследване на детето. То се извършва вече в рамките на училището, но е хубаво да има документ, например ние искахме такъв от детската клиника в Александровска болница. Това пък нерядко стресира родителите. Последната година нямам случай на родители, които не искат да съдействат, постигаме всичко с много разбиране, обясняваме, че каузата е обща, защото единственото важно нещо е детето да се чувства добре. Но предишните години срещах доста съпротива.

- Какво правите, ако нямате съгласие от родителите?

- Това е проблем. Чисто законово трябва да се наложат крути мерки - когато видимо има някаква странност при даден ученик, училищният екип трябва да може да извърши обследване, без да се иска съгласие от родителите. Често работим със семейни проблеми. Ако родителят откаже да дойде, значи работим наполовина. В Англия например има финансови санкции за родители, който не съдействат при проблеми с детето им. Там ако ученик има провинение, отива в т. нар. изолатор, стои там, докато не се вразуми и извини на учителя, след което отново се допуска в час. Ако е стоял два часа, след това те се вземат от дежурния учител.

- Това не е ли много драстична мярка?

- Англия е демократична държава. Ние демокрацията я възприемаме малко крайно. Важно е санкциите да имат възпитателна функция. В предишно училище имах случай на агресивен младеж, който имаше дело в местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните. Първото му наказание беше забележка, второто - полагане на общественополезен труд в полза на училището. Той трябваше да прекопае всички дървета в двора, който бе доста големичък. Когато с нежелание започна да го прави, и аз взех една лопата от майстора и започнах с него да прекопавам. За половин ден свършихме. Какво се случи - след това той идваше в кабинета ми без никаква причина, просто заради удоволствието от това, че съм го поставил на едно ниво с мен. След това той нямаше никакви агресивни деяния, независимо че преди това беше стигнал и до рецидиви. Така че и една малка стъпка може да бъде възпитателна. Има си начини, не са толкова трудни, стига всички да сме включени в общото дело.