Напоследък евентуалното влизане на България в монетарния съюз на ЕС, т.нар. еврозона, се превърна в злободневна тема. Редица експерти, начело с бившия икономически екип на НДСВ и Иван Костов, се изредиха да обясняват в различни медии защо България трябва възможно най-скоро да премахне валутния борд и да приеме еврото. Като аргументи в подкрепа на това се изтъкват очаквания, че приемането на еврото ще доведе до по-ниски лихвени проценти, ще намали нивото на риск в банковата система, ще стимулира инвестиции и като цяло ще предостави възможност за увеличаване на икономическия растеж. Това, което тези коментатори удобно пропускат обаче, е, че едно потенциално влизане в еврозоната носи със себе си сериозни рискове конкретно за България.



Какво означава влизане в еврозоната?



В момента българското правителство е сериозно ограничено с колко може да си позволи да увеличава своите разходи. По-високите държавни разходи могат да се финансират по три начина: 1) чрез събиране на данъци, 2) чрез емитиране на дълг и 3) чрез "печатане" на нови валутни единици, т.е. пари, инициирано от централната банка (БНБ), които след това директно или индиректно попадат в държавната хазна.

Поради валутния борд, който беше наложен след хиперинфлационния епизод през 1996/1997 година, българската държава може да финансира своите разходи само чрез първите два метода - събиране на повече данъци и емитиране на дълг, но не и чрез печатане на пари чрез централната банка. Това е така, защото според валутния борд БНБ е задължена да спазва определен фиксиран курс на българския лев спрямо еврото (първоначално немската марка). Поради този факт БНБ е ограничена в това колко левове може да печата - тя на практика е задължена да следва посоката на монетарната политика на ЕЦБ и не може и да отпуска заеми нито на публични, нито на частни институции.

Ако премахнем валутния борд и преминем към еврото, това ограничение ще изчезне и нашите политици ще имат свободата да харчат много повече, отколкото сега. Защо това е опасно? Спомнете си харченето на гръцките политици през периода 2002-2008 г., което отвори огромен фискален дефицит и в крайна сметка доведе до една от най-катастрофалните фискални кризи в съвременната история на Европа. Ако приемем еврото, нашето правителство ще може активно да монетизира своя дълг, като продава държавни облигации, деноминирани в евро на частни банки, които след това могат да ги използват, за да получат заеми от ЕЦБ, за да увеличат своите банкови резерви, което, от своя страна, им позволява да увеличат нивото на кредитиране. Чрез този механизъм държави като Гърция финансираха по-голямата част от своите харчове преди кризата. Дори днес монетарната политика на ЕЦБ много повече вреди на страните в еврозоната, отколкото им помага, както от ЕКИП сме коментирали и преди.



Влизане в еврозоната означава повишаване на риска от фискална криза



Нека не забравяме и какво се случи у нас, в България, през 90-те. Хиперинфлационната криза, до която се стигна през 1996 година, бе следствие именно на безотговорната монетарна политика от страна на БНБ под натиска на тогавашното държавно управление. Фактът, че под условията на валутен борд БНБ не може да отпуска кредити на държавните институции и частните банки, е само и единствено плюс, като се има предвид традиционната безотговорност и корумпираност на нашите политици. Ако сме в еврозоната, те ще могат да се възползват от по-евтиното кредитиране, спонсорирано от ЕЦБ по същия начин, по който се възползват от финансирането по линия на еврофондовете - за осъществяване на корупционни схеми и облагодетелстване на политически свързани лица за сметка на данъкоплатците.

Като контрапункт на този аргумент често срещаме примери с държави като Словакия, Естония и Латвия, които след като влизат в еврозоната, не тръгват по стъпките на страни като Гърция, Испания и Португалия. Твърди се, че щом тези държави са успели досега да избегнат влошаване на фискалната дисциплина, то и България може да го направи. Но наистина ли искаме да поемем този сериозен риск и да приемем доста оптимистичното предположение (граничещо с феноменална наивност), че нашите политици са по-компетентни от гръцките? Готов ли е българският народ да се обзаложи на това? Със своите спестявания? Едва ли.



Влизане в еврозоната ще облагодетелства най-вече политическата класа



Каквото и да си говорим, българските държавници не са по-добри от гръцките. Ако погледнем което и да е изследване в качеството на българските институции, това ни става пределно ясно. Например в индекса за икономическа свобода, изготвян всяка година от фондацията "Херитидж", по показателите "интегритет на правителството" и "защита на частната собственост" България е много по-близо до оценката за Гърция, отколкото оценките за страни като Литва, Латвия и Естония. По тези показатели ние сме по-близо до всяка една от южноевропейските страни, чиято некомпетентна фискална политика (поддържана от активна монетарна политика чрез ЕЦБ) ги вкарва в изключително тежки икономически и банкови кризи. Да не говорим, че според индекса за усещане за корупция на Transparency International ние сме по-зле от абсолютно всички страни в ЕС, включително Гърция.

В този контекст в дългосрочен план резултатът от нашето евентуално влизане в еврозоната по всяка вероятност няма да е по-богато население и по-висок стандарт на живот за всички, дори напротив. Резултатът ще е поредното облагодетелстване на политическата класа в България за сметка на данъкоплатците. Безумно е да мислим, че със сегашните нива на корупция можем да разчитаме нашите политици да не се възползват от възможностите за злоупотреби с активна монетарна политика, които влизането в еврозоната би им предоставило. Дори корупцията да не беше толкова висока, рискът пак е твърде голям. Защо въобще да предоставяме на политическата класа още един способ, чрез който ще може да се облагодетелства за наша сметка?

Не сме ли научили нищо от политическата ни история? Колкото повече власт и ресурс бива концентриран в ръцете на нашите политици, толкова по-зле живеем ние. Всяко ограничение върху тяхната свобода на действие, каквото е валутният борд, е само и единствено позитив за всички данъкоплатци. Не им се позволява да печатат пари, за да финансират държавни харчове, които облагодетелстват само и единствено тях и свързаните с тях лица в частния сектор за сметка на всички останали. Нека направим всичко възможно това ограничение да бъде запазено.