Кой казва, че избори се печелят само с обещания за по-добър живот? Вярно, шансовете за успех на урните растат правопропорционално на приказките за ръст на заплати и пенсии. Почне ли обаче всяка партия да обещава по-ниски налози, повече пари в джоба на данъкоплатците и по-ефективно правосъдие, възниква сериозен проблем - какво отличава дадена политическа сила от всички останали? Как да избере човек между ГЕРБ и Реформаторския блок например, ако не му се рови в предизборните им програми, за да открие миниатюрните различия в посланията им?

Както винаги, родните политици не се морят много, когато търсят отговори на подобни сложни въпроси. И хващат най-лекия път -



почват да внушават на избирателите си



чувство на страх от това какво ще се случи, ако загубят изборите. Така вече не е толкова важно какво добро ще стори дадена партия, ако дойде на власт. Важно става какви поразии (евентуално) ще направят съперниците й, хванат ли кормилото на държавата.

И тогава се почва - апокалиптични прогнози, мрачни предсказания за (икономически, социални и пр.) национални катастрофи, откровени заплахи, че политическият конкурент се готви да източи държавната хазна, а пътем и портфейла на редовия гражданин. Вещаят се бъдещи гигантски злоупотреби, напосоки се хвърлят някакви милиарди левове, които щели да потънат за едно или друго. Конкретика най-често липсва, всичко обикновено се омъглява и замазва, за да се пусне по-лесно в публичното пространство, а на опонента да му бъде по-трудно да реагира.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов действа усилено точно в тази посока. Известен с бомбастичните си хвалби ("направихме паркове, градинки, театри, магистрали, детски градини"), той бързо осъзна след изборната си загуба миналата година, че само фукане вече не стига. И още преди да почне кампанията, притеснен от неблагоприятните за партията му електорални прогнози, обяви, че ново управление на БСП щяло да излезе на държавата 12 милиарда лева за 4 години.



"Сутринта на око ги изчислих",



обясни бившият премиер. Методиката му звучи плашещо несигурна. Това обаче не притеснява Борисов, който продължава да плаши, че краят на света ще настъпи, ако ГЕРБ не застане отново на власт. "От всички нас зависи да не се подведем на изборите и да си счупим държавата отново. Опонентите ни са се отлепили от земята и обещават безумни неща. Така рискуваме да ударим темелите на държавността", би алармата той пред свои поддръжници в Хасково наскоро. И прогнозира, че ново управление, което не включва партията му, ще изтрае най-много година, година и половина, ще свие съвсем икономическия ръст и ще натрупа тежки дългове. За разлика, естествено, от неговото правителство, което разплатило 6.2 милиарда стари борчове (пак милиарди!).

Не че социалистите му остават длъжни. "Канят ли се ГЕРБ да изтеглят нови 20 милиарда дълг? Направихме си труда да изчислим какво означава 1500 лв. средна заплата у нас, каквато предлагат от ГЕРБ.



Означава 20 милиарда лева



Питам дали следващото управление на ГЕРБ, ако случайно дойдат на власт, ще изтегли нов колосален дълг?", настойчиво се обърна към герберите червеният Александър Симов, който се кани да става депутат от Кърджали. Как и откъде ги извади тези милиарди бившият журналист, набързо преквалифицирал се на политик, никой не разбра. Май и той е изчислявал "на око", също както Борисов. Иначе БСП няма никакъв проблем да си играе с числата. Вече две години социалистите бият по ГЕРБ заради 16-те милиарда дълг, който мнозинството в предишния парламент одобри по искане на второто правителство на Борисов. За столетницата това е политическо оръжие. На хората обаче това не носи никаква полза, защото ги лишава от всякаква рационална дискусия за целесъобразността на ратифицирания тогава заем.

ДПС също има какво да добави по апокалиптичния дискурс, който се оформя в предизборната кампания. Догановата партия тръгна на избори с лозунга "Да спасим България". Нещо, което не звучи толкова като мото, колкото като тревожно предупреждение, че страната стои едва ли не на ръба на пропастта. Този път обаче депесарите не наблягат на етническите напрежения, заплахите пред гражданските и човешките права и рискът от "югославски сценарий" в България - така любимите катастрофични теми на движението и неговите апологети от по-ранните години на демокрацията. Сега, представете си,



хората на Доган обещават да водят "война



срещу бедността и мизерията". "Страната ни има нужда от спасителен план, защото тежката бедност, демографската криза, която изпразва по един средно голям български град годишно, защото омразата и разделението се насадиха сред нас. Страната, която толкова обичаме, е изправена пред катастрофа", почти панически обяви кандидат-депутатът от движението Йордан Цонев.

Разбира се, има и политически сили, които продължават да се лансират пред избирателите най-вече като експлоатират напреженията в българското общество. Като враждуващата с всички и всичко дясна формация "Нова република", обявила кръстоносен поход срещу "комунистическите партии ГЕРБ и БСП". Всъщност в този хор се включват всички разпокъсани парчета на бившата единна десница плюс няколко партии от типа на ДОСТ - всички те са единни в призива си, че тук ще настане апокалипсис, ако ГЕРБ или БСП спечелят властта.

Така ще мине предизборната кампания - под сянката на разпалвани от политиците страхове и умишлено задълбочаване на насаждани дълго време разделения. За хората остава само да помислят дали да направят услуга на партиите, като се поддадат на тези стари и елементарни трикове.