Посещението в София на румънската антикорупционна прокурорка Лаура Кьовеши даде повод на мрачни елементи от съдебната ни система да си покажат рогата.

Кьовеши беше поканена от председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов да разкаже за работата на независимата агенция, която оглавява - за да посъбуди тотално замрелите дебати по въпроса, че в България корупцията си съществува безнаказано. Впечатляващо е, че 90% от делата за корупция в Румъния завършват с осъдителни присъди, като само през 2016 г. са осъдени повече от 800 души, а още 600 очакват присъда. Не е за вярване, че от пресичане на корупционни схеми в румънския бюджет са влезли 667 млн. евро. Удивително е, че "министрите, осъдени за корупция, са достатъчно на брой, за да си направят правителство на националното единство в затвора" (в. "Адевърул"). Куриозно е, че повечето от тях прописаха зад решетките, защото всяка издадена книга намаляваше присъдата с 30 дни.

Изобщо



ставащото в Румъния е извънредно любопитно



въпреки скептичните анализи, че два политически лагера си разчистват сметките през съда и прокуратурата в зависимост от това кой е на власт. За сравнение - в България всеки дошъл на власт лагер си взаимодейства идеално с мафийката, която от години е завладяла икономиката, затова никой с никого не разчиства сметки.

Със сигурност моделът на Румъния няма как да бъде приложен буквално в България, нито е нужно. Темата обаче предизвиква ужас в някои среди у нас, защото ключовите думи в него са - "независима прокуратура". В България това словосъчетание е оксиморон от началото на прехода, дървено желязо. Затова когато става дума за независимост в съдебната власт, и прокуратурата, и Висшият съдебен съвет (ВСС) се дърпат като опарени.

На принципа гузен негонен бяга прокурорите не се мернаха изобщо на събитието в чест на Кьовеши, а председателят на Етичната комисия от ВСС Ясен Тодоров



най-неетично обяви, че тя дошла в София с цел провокация,



за да облагодетелства две политически сили на изборите. Очевидно става дума за "Да, България" и "Нова Република", които единствени дразнят статуквото, като припомнят за престъпната търговия с влияние в трите власти - на останалите корупцията изобщо не е в полезрението.

Отговорникът по етиката във ВСС нарече конференцията "цирк" и "величаене на спорни достижения на други държави" и ни призова да бъдем патриоти, като се радваме "на собствените си достижения", които се изразяват в това, че по последни данни от есента 11 души изтърпяват присъди за корупция в българските затвори. Патриотизмът е последното убежище на негодника, е казал Самюел Джонсън преди около три века.

Президентът Румен Радев, който се опита да привлече десни избиратели по време на предизборната си кампания, като се обяви за румънски модел на прокуратурата и у нас и щеше да ходи на крака да го изучава, сега



посрещна румънската прокурорка тихомълком



и не сподели никакви впечатления. Главният прокурор Сотир Цацаров, който също презря конференцията, за да избегне заклетите си врагове от Върховния касационен съд и Съюза на съдиите, се видя с Кьовеши при закрити врати и се впечатли единствено от факта, че румънският съд не може да връща дела на прокуратурата заради процесуални нарушения, както е у нас. Ако това наистина е голямата мъка на Цацаров, откакто е станал главен прокурор, имаше много възможности да предложи такава поправка в НПК и тя да бъде приета от парламента, както се случи неведнъж с негови идеи. Но очевидно не е това камъчето в обувката му. През лятото, когато трябваше да даде обяснения за бездействието на прокуратурата спрямо престъпността в Слънчев бряг, Цацаров все така прехвърляше топката към съда - че връщал всяко дело и оправдавал всеки втори обвиняем.

Основните въпроси са защо обвиненията на прокурорите не издържат в съда, защо Висшият съдебен съвет е зависим от политическата власт и нейното задкулисие, защо повечето дела за корупция (а у нас те са рядкост) завършват с оправдание и дела за обезщетение. Три години няма отговор как банката на властта се срина и завлече парите на огромен брой държавни фирми и институции, след като най-голямата олигархическа структура се разцепи на две и единият й клон надцака другия.

Когато председател на Върховен съд признава, че в България по отношение на корупционните престъпления по високите етажи на властта има съдебна благотворителност, нещата наистина са трагични. Разговорът за Румъния само може да бъде от полза, защото е достатъчно да напомни, че



идентични случаи се развиват по коренно различен начин тук и там



Звучи както виц за Бай Ганьо как хванати с подкуп през 2011 г. български и румънски митничари имат коренно различна съдба: През 2014 г. румънецът е осъден и влиза за 3 г. в затвора, има забрана да заема публични длъжности и подлежи на поредица ограничителни мерки, когато излезе на свобода. Докато българинът първо е оправдан, защото съдът възприема акцията на румънската антикорупционна агенция като провокация към подкуп. После осъден условно, и то едва през 2016 г. Румънецът вече е излежал присъдата си. Идентичен случай с делото по САПАРД - осъдените в Германия вече изтърпяха наказанията си, а тук осъдени още няма.

Така че "патриотите" от прокуратурата можеха да научат нещо за противодействието на корупцията в северната ни съседка и да си дадат сметка за безобразията у нас, вместо да търсят начин единствено да се разправят с неудобните на мафиотските кръгове. Само че като всички негодници във властта смятат, че земята се върти около тях.