Преди няколко седмици световните агенции съобщиха как трафиканти на хора са убили 22 африкански мигранти на плаж в западната част на Либия. Те са се готвели да предприемат от плажа Сабрата, който се намира на 70 км западно от столицата Триполи, опасния опит да пресекат Средиземно море, уточни местен източник от силите за сигурност. Бежанците са били убити, след като са отказали да се качат на лодката им заради лошото време. Либийският Червен полумесец потвърди, че убийствата са били извършени. "Изглежда е имало размяна на огън между трафикантите и техните жертви, което е довело до смъртта на десетки мигранти", допълниха от базираната в Женева международна организация. Шест години след революцията и намесата на НАТО, които свалиха режима на диктатора Муамар Кадафи, Либия се превърна в основна отправна точка за нелегална миграция към Европа. Трафиканти организират чести преминавания от Западна Либия до италианския остров Лампедуза, което е пътуване от 300 километра. Международната организация по миграцията уточни, че 521 мигранти са загинали в Средиземно море от 1 януари т.г., като преди дни бяха спасени нови 300 души край италианския бряг. Други 20 000 души са успели да се доберат до европейските брегове през същия период.

В самата Либия, където вече шеста година продължава гражданската война между различни групировки, бяха създадени десетки бежански лагери, където обаче условията за мигрантите



са по-тежки и от концентрационни лагери



Това става ясно от телеграма на германския посланик в Нигер до външното министерство на Германия, разкри наскоро в."Ди Велт". Германското посолство в Нигер е потвърдило информация за екзекуции, мъчения и други системни нарушения на човешките права в лагери по бежанския коридор в Либия. Една 27-годишна жена от Камерун разказа в Катания как е била отвлечена от въоръжени мъже, които в продължение на осем месеца я биели и изнасилвали. В един момент тя успяла да избяга и трафикантите я закарали до Италия, където тя получила убежище. След преживения физически и психически тормоз тя не може да спи и да се храни нормално. Бежанецът от Нигерия Джон Ориайфо определя Либия като "адът на земята", където т.нар. Брегова охрана е пълноправен властител и си прави каквото иска. Подобни доказателства за зверства в Либия се появиха и по време на съдебен процес в Милано срещу водещ трафикант на хора. Ситуацията в Либия подчертава необходимостта лидерите на ЕС да позволят на ООН достъп до специални центрове за бежанци, преди да предприемат твърда политика на депортиране на мигранти. Германското посолство в Нигер отбеляза в дипломатическа телеграма, че достоверни снимки от мобилен телефон и видеоматериали потвърждават информация за лагери, които са превърнати в частни затвори, управлявани от трафиканти. Всекидневно безброй мигранти са екзекутирани, бити, изнасилвани, обирани и захвърляни в пустинята, алармира дипломатическата мисия. Свидетели говорят за пет екзекуции на седмица в един затвор, за да се освободи място за нови мигранти и да се увеличат печалбите на трафикантите.

Либийските трафиканти на хора са спечелили 170 млн. долара през 2014 г., сочи доклад на ООН, цитиран от в. "Файненшъл таймс". Мигрантите плащат по 1200 долара на човек, за да прекосят Либия, и между 800 и 2000 долара за място в плавателен съд, твърдят местните хора. Рискованото пътуване обикновено започва от отдалечената южна либийска пустиня, където въоръжени банди са отворили опасен нов път за напускане на Африка. Хора, които живеят близо до контрабандните маршрути, казват, че мигранти от Еритрея, Етиопия и Южен Судан идват в началото на пролетта, когато морето е по-спокойно. Трафикантите работят на малки мрежи според маршрута. Една група превозва мигрантите от Нигер до либийския град Катрун, след това друга от Катрун до Сабха, трета от Сабха до Триполи, а четвърта отговаря за преминаването по море. Други групи каналджии прекарват сирийци, палестинци и други през египетската граница в Либия.

Тези разкрития дойдоха малко след поредната среща на върха на ЕС в Малта, на която бяха обсъдени начини за контрол на миграцията през Средиземно море от Африка това лято. Сега министрите на вътрешните работи на страните от ЕС се споразумяха във Валета за финансиране за изграждане на лагери в Африка, в които агенцията на ООН за бежанците и други хуманитарни организации да настаняват преселници, за да им попречат да предприемат рисковани пътешествия през Средиземно море към Европа. Понастоящем главният път, по който трафиканти прехвърлят мигранти в Европа, е от Либия до Италия. Само през м.г. над 4500 души, търсещи по-добър живот в богатата Европа, са се удавили в морето, сочат официални данни. В опит да ограничи този трафик на мигранти Европейският съюз разположи своя военноморска мисия в Средиземно море и обучава служители от либийската Брегова охрана. Сега обаче



ЕС възнамерява да спира мигрантите в морето



и да ги връща там, откъдето са тръгнали. "Идеята е да ги пращаме на безопасно място, без да ги докарваме в Европа", каза пред репортери в малтийската столица германският вътрешен министър Томас де Мезиер. Той поясни, че жертвите на трафикантите трябва да бъдат спасявани и пращани на безопасни места извън Европа, а на континента ще бъдат приемани "само онези, които се нуждаят от защита".

Идеята е лагерите в Либия или в някоя от съседните й страни да бъдат управлявани от агенцията на ООН за бежанците или Международната организация по миграция. Те ще проучват мигрантите и ще връщат в родните им страни онези, които не отговорят на условията за предоставяне на убежище. Повечето от хората по трасето от Либия до Италия са смятани за икономически мигранти и нямат шанс да се сдобият със статут на бежанци на територията на ЕС. Шефът на "Фронтекс" критикува неправителствените организации, спасяващи нелегални мигранти в Средиземно море, че окуражават трафикантите на хора. Фабрис Леджери твърди в интервю за в. "Ди Велт", че 40% от спасяванията в открито море се извършват от частни плавателни съдове, а не от международни мисии. Това пречи на властите да установят произхода на мигрантите и маршрутите, по които се движат, ако неправителствените организации не съдействат, заяви той, цитиран от в. "Гардиън". Според морското право всеки в открито море е длъжен да спаси хора в беда, но това не трябва да се превръща в "подкрепа за престъпните мрежи и трафиканти", каза Леджери и посочи, че европейските кораби прибират мигранти все по-близко до либийските брегове. "Това стимулира трафикантите да качват още повече мигранти на нестабилни лодки, без достатъчно вода и гориво", настоя той. Леджери не назова конкретни лица, но бе разкритикуван от правозащитници и хуманитарни организации. От Лекари без граници окачествиха думите му като "изключително сериозни и вредни" и заявиха, че действията им са "не причина, а отговор" на кризата.

В същото време в. "Гардиън" цитира правителствен доклад, който критикува отпускането на 10 милиона британски лири за лагери в Либия, където са настанявани хванати нелегални мигранти. Според документа това причинява "непреднамерена вреда" на търсещите убежище хора и не им дава възможност да достигнат до сигурни места. Освен това британските министри е трябвало да проучат дали се спазват човешките права в Либия, където продължава да се вихри кървавата гражданска война.

Преди една година ЕС затвори тъй наречения балкански маршрут и впоследствие сключи споразумение с Турция да приема обратно мигранти и бежанци от Гърция. Желаният ефект беше постигнат - броят на стигащите до Европа преселници намаля драстично, а бизнесът на каналджиите беше съсипан. Накратко: желаният ефект беше постигнат. "Крепостта Европа" обаче не функционира между Либия и Италия, коментира "Дойче веле". По този маршрут през Средиземно море продължават да прииждат много мигранти. Затова страните - членки на ЕС, искат да затворят и него, както е записано в безброй декларации от срещите на върха. И тук ЕС залага на сплашването. Това, че всички опити за влизане в ЕС биват класифицирани като нелегални (или нередовни), се дължи на това, че има нещо перверзно в процедурата за предоставяне на убежище. Теоретично е възможно да бъде подадена молба за убежище, но само когато един мигрант вече се намира на територията на ЕС. Ако обаче влизането в съюза е невъзможно, защото са блокирани всички пътища, водещи към Европа, никой няма да взема насериозно правото за предоставяне на убежище. Легални начини за достигане до ЕС съществуват само с малки изключения за преследвани и бежанци от войните.