:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,312,861
Активни 74
Страници 18,988
За един ден 1,302,066

Още един музей на открито отваря врати в София

Останките от археологическия парк при католическата църква са впечатляващо запазени, твърдят специалистите
Снимка: Юлиян Савчев
Предметите, открити в обекта по време на разкопките, ще бъдат изложени през май в Музея за история на София.
Пространството около Западната порта на Сердика - допреди дни скрито зад заграждения, скоро ще стане достъпно за посетители. Археологическият парк, който е в непосредствена близост до католическата църква "Св. Йосиф", ще се стопанисва от Музея за история на София и според археолозите разкрива някои от най-уникалните останки от късноантичния град, съществувал на това място.

Руините на Западната порта на Сердика са открити през седемдесетте години на миналия век покрай инвеститорски интерес към пространството около днешната сграда на Булбанк. Ръководител на разкопките е археоложката Магдалина Станчева. След това инвестиционните намерения са пресечени и в следващите близо 30 години античните находки са занемарени и оставени в безпомощно състояние. Около 2000 г. покрай строежа на католическата църква "Свети Йосиф" интересът към обекта се възобновява, а част от старите разкопки под терасите на храма се запазват. Те са от сграда, която вече е проучена и е



наречена условно митницата,



а археолозите се надяват занапред да разберат още за функциите, които е изпълнявала постройката, вдигната в края на града.

Проучванията на Западната порта се подновяват едва през 2011 г. с идеята обектът да се реставрира, консервира и експонира. Днес в музея на открито могат да се видят самата порта, петоъгълната кула към нея, част от крепостните стени, триъгълната кула, част от архитектурен комплекс с колонада в южната част на обекта, а в североизточната му - фасадата на сграда с красива мозайка, консервирана обаче в дълбочина. Тя ще бъде показана за посетителите чрез фотоси.

Една от най-големите атракции на археологическия парк е част от главната улица Декуманус Максимус, свързваща Западната порта с Източната, експонирана в подлеза пред бившия Партиен дом. Част от нея може да се види и на междинния обект Метростанция Сердика 2. По време на реставрацията и консервацията автентичните настилки на улицата са вдигнати. После е укрепен водопроводният канал под тях, а терените са подравнени. След което автентичните настилки са върнати на оригиналните им места. Така археолозите са открили в дълбочина още няколко улични настилки и канали.

Това, което е достигнало до наши дни, е датирано от II до VI век - един твърде голям период, поради което археолозите се затрудняват да обобщят как е живял късноантичният град Сердика. Някои от по-ранните жилища са с каменни основи и кирпичени стени, но пък са украсени с цветни мазилки и естетически издържани хоросанови орнаменти, имитиращи мраморни. В римско време



животът е бил с най-високо качество



през II век. Към IV век пък камъкът в постройките преобладава. А в края на тежкия VI век архитектурният облик на града се променя. Една от причините за това са и серията от разрушителни земетресения, сринали много от постройките му. Тогава спада и качеството на строителството, а населението вдига отново сградите със строителните останки от рухналите сгради, отбелязва археоложката Илияна Борисова-Кацарова.

През последните пет години Западната порта на Сердика е проучена в по-голямата си част, а извлечената информация е помогнала на специалистите да обогатят пъзела на античния град. Разкопките са финансирани от няколко източника - по програма "Култура" на Столична община и с пари от бюджета на Столична община през Музея за история на София. Близо един милион лева пък са отпуснати от т.нар. Норвежка програма, които са отишли за реставрацията и консервацията на обекта.

"В началото проектът археологически парк "Западна порта на Сердика" предвиждаше и проучване в южна посока. Там се надяваме да открием следи от Южната кула, но това ще стане на следващ етап, когато се намери финансиране. При Западната порта открихме останки от IV до VI в., повечето са от края на античността, т.е. от V и VI век. На няколко места стигнахме и до културни пластове от II век, които са четири метра под тези от VI век. В късната античност застрояването е било доста гъсто, а в този участък има не само жилищни сгради", разказва Кацарова. Една от най-интересните постройки в археологическия парк е базиликата. Наименованието й е дадено от първите й изследователи, въпреки че липсват археологически свидетелства за функциите на сградата. Знае се само, че е



имала монументални размери,



фасадата й е дълга 27 метра, а развитието й е на изток под улица "Вашингтон". Археологическите разкопки в дълбочина показват, че през IV век част от нея е била постлана с красива мозайка.

За жалост от монументалната постройка са се запазили само западната й фасада с две стълбища. Екипът установява още, че през IV век пред крепостната стена е имало дълбок ров с отбранителни функции, който е затруднявал достъпа до стената. Натъкнали са се и на масивна дървена подпора за мост над него. Ровът е съществувал няколко десетилетия, след което е бил запълнен. Проучванията показват, че в средата на V век крепостната стена на антична Сердика е удебелена с още два метра и 20 метра зад нея е вдигната втора. "До този момент се смяташе, че удебеляването на крепостните стени започва да се прави в първата половина на VI век или по времето на император Юстиниан, но всъщност по-вероятно е това да се е случило след средата на V век", отбелязват специалистите от екипа, участвал в проучването.

Предметите, открити в обекта по време на разкопките, ще могат да се видят през май в специална експозиция на Музея за история на София. Това са най-вече за предмети от ежедневието на късноантичния град. "Сердика не е загинала внезапно. Хората са имали възможност да избягат, да се върнат и да приберат ценностите си, а ние намираме само загубени неща - накити, украси на дрехи, монети. За близо 200 дни разкопки през петте години работа сме открили над 1500 монети. Шансът да открием съкровище е минимален", отчита ръководителката на проекта. Всъщност най-голямото антично съкровище от района на Западната порта е намерено още по време на разкопките през 80-те години. Това са два фрагмента от надписи на гръцки език. Трети пък е открит пред днешните хали, където е Северната порта. Самият надпис днес е преместен при Източната порта на Сердика. Текстовете съобщават, че по времето на съвместното управление на императорите Марк Аврелий и Комод между 176 г. и 180 г. са построени крепостните стени на Сердика.

Музеят на открито ще бъде естествен декор на културни събития. Археолозите подчертават, че сред другите археологически музеи in situ в София забележителни са "Света Петка Самарджийска", ротондата "Св. Георги", гробниците под базиликата "Св. София", но степента на запазеност на археологическите останки от Западната порта са впечатляващи. А това, което може да се види в този археологичен парк, е максимално автентично. Нищо общо с новите червени тухлички, които скандализираха софиянци при реставрацията на Ларгото.
Снимка: Юлиян Савчев
Една от най-големите атракции е част от главната улица "Декуманус Максимус", свързваща Западната порта с Източната от подлеза пред бившия Партиен дом.
Снимка: Юлиян Савчев
Пространството около Западната порта на Сердика ще отвори още едно културно пространство в сърцето на София.
9
3978
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
27 Март 2017 20:35

Чудесна новина!

Най-любезно моля колегите от историко-археологическия форумен клъстър за малко пояснения, че нещо не мога да си представя докрай нещата.

Ако Западната порта е до Католическата църква, Източната - между Дондуков 1 и 2, а Северната - при Халите, това не прави ли едно по-скоро неголямо като площ вътрешно пространство на античната Сердика?
И как амфитеатърът се оказва на няколкостотин метра на изток от Източната порта?

Всъщност какво точно се разбира под "антична Сердика"?
Град, вътрешен град, крепост, друго?

Правилно ли разбирам или нещо бъркам, или просто представите и очакванията ми са изкривени?

Благодаря предварително!
28 Март 2017 13:08
Ранното ми детство е преминало в тази "махала", надолу по ул. Вашингтон, та чак до църквата св.св. Кирил и Методий и 13 училище. Там където са разкопките се намираше "Стария Цирк". То и Новия Цирк вече отдавна го няма. Спомням си, че и в подземния гараж на Халите имаше нещо - Римска баня ако не бъркам, която беше открита през 70 -те години. Бяхме на бригада от училище да чистим и я видяхме. Не е само това което се вижда когато се слезе днес в сутерена. Добре е когато има достъпна експозиция, но не е добре когато не е защитена от атмосферните условия. Това което е под Булбанк не е достъпно! Защо? Спомням си, че точно на това място имаше магазин Млад Техник от което си купувахме "чаркалъци" - транзистори, диоди, съпротивления, кондензатори и др. прекрасни неща. Но най-отдавна експонираните разкопки "на открито", са в окаяно състояние! Става дума за кулата която е до мястото където е каптирана минералната вода - началото на ул. Искър. Неотдавна някой, вероятно скитник си беше инсталирал дюшек за спане между античните руини. За съжаление историческия Център на София деградира, покрай променящия се етнически състав. Имам предвид на север от Пиротска": ул. Цар. Симеон, ул. Кирил и Методий...
28 Март 2017 13:35
Форца, не съм от клъстъра, по-скоро съм любопитен лаик, но!
Прав си - пространството, заградено със стени от Марк Аврелий през Втори век е само 16 декара - 400 м. изток - запад и 650 м. север - юг. Още тогава е било тясно и градът, по-скоро населението е строило къщите си извън стените. Вътре е била агората - централен площад, префектурата - най-голямата сграда, руините на която създават хълмчето под "Св. Неделя", базиликата, казармите и няколко храма.
Театрите дори в древна Гърция са строени извън крепостните стени - там, където има подходящ хълм. Затова и този на Сердика е на северния склон на пясъчната тераса - на сегашния бул. "Дондуков", който в древността е съществувал къто изходно шосе към Арабаконак. "Цар Освободител" също и е бил шосе за Константинопол. Покрай тези шосета са се развили жилищни квартали, а на терасата е бил некрополът с църквата "Св. София" към него. Подобно е било и положението в другите посоки на света - шосетата под сегашните "Мария Луиза", "Витошка", "Граф Игнатиев" и пътят, сега успореден на "Т. Александров".
При Юстиниян е построена втора стена, доста по-дълга от старата. Тя е обхващала територия мин. 20 пъти по-голяма от античния град.
Тези неща ги има в музея на София, където липсва само виждания от мен по телевизията макет на Сердика, не знам къде са го завряли.
28 Март 2017 17:29
И друг въпрос - под катедралата няма ли останки от Сердика - съдейки по снимката и разположението на изложеното, би трябвало да има?
28 Март 2017 19:38
"под катедралата няма ли останки от Сердика"

Преди два-три дена надникнах през "тарабите", катедралата е от външната страна на крепостната стена. Не, че това значи нещо.
Все пак 40 г. - си заслужаваше чакането, да види човек какво има на обраслото като джунгла място. За съжаление е пропусната златната възможност през 50-те години когато е строена сградата на ЦУМ и хотел Балкан. Дори си спомням когато се строеше подлеза от Мин. Съвет към Президенството. Пак надничах през процепа на "тарабите". Античните останки навлизаха под тогавашната Планова комисия - червената сграда - сегашното Социално министерство (е стърчаха и под Министерския Съвет - разбира се) . Това е мястото където е минавала по диагонал улица Търговска. Тази улица вече няма как да я помня. Спомените ми са от времето след Никита Сергеевич и Кубинската криза. Но пък си спомням, че точно на пресечната точка на трамвайните линии на Мария Луиза и Екзарх Йосиф откриха крепостна кула. Ама след това пак я заровиха защото пречи. Много ми е интересно как ще се справят с терена който се използва за паркинг пред хотел Балкан. Сигурно и там има "инвеститорски" интерес. Ама Булбанк си беше Външно Търговска Банка - и по времето когато строяха сградата, не знам какви интереси и какви инвеститори е имало. Може би защото Владимир Улянов беше отвън на пост. Мъдро сочеше бъдещето. Беше голям колкото сегашната статуя но не носеше бухал.
28 Март 2017 19:49
Мен пък ми е интересно коя година Атила превзема Сердика? 447?
Не знам, но сигурно е било към 17.30 след обед
28 Март 2017 21:51
И друг въпрос - под катедралата няма ли останки от Сердика

Има, разбира се, но те не са обществени сгради, а жилищни. Сигурно такива е имало поне до пл. "Възраждане", а после - по-нарядко крайградски вили на километри разстояние.
28 Март 2017 21:57
Теодосий няма възможност да засили войските си на Балканите, заради превземането на Картаген от вандалския крал Гейзерик през 440 г. и персийското нападение в Армения през 441 г. През 442 г. той прехвърля войски от Северна Африка и нарежда изсичането на голямо количество нови монети, за да финансира войната срещу хуните. След тази подготовка, той решава, че може да отхвърли исканията на хуните за спазване на договора от 434 г.

В отговор на това през 443 г. Атила и Бледа подновяват военните действия. Придвижвайки се на юг, те превземат Рациария и успешно обсаждат Наисус, използвайки обсадни съоръжения. След това те се насочват към столицата и по пътя си превземат Сердика, Филипопол и Аркадиопол.


443-445 година
28 Март 2017 21:59
След края на работния ден, разбира се!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД