Пространството около Западната порта на Сердика - допреди дни скрито зад заграждения, скоро ще стане достъпно за посетители. Археологическият парк, който е в непосредствена близост до католическата църква "Св. Йосиф", ще се стопанисва от Музея за история на София и според археолозите разкрива някои от най-уникалните останки от късноантичния град, съществувал на това място.

Руините на Западната порта на Сердика са открити през седемдесетте години на миналия век покрай инвеститорски интерес към пространството около днешната сграда на Булбанк. Ръководител на разкопките е археоложката Магдалина Станчева. След това инвестиционните намерения са пресечени и в следващите близо 30 години античните находки са занемарени и оставени в безпомощно състояние. Около 2000 г. покрай строежа на католическата църква "Свети Йосиф" интересът към обекта се възобновява, а част от старите разкопки под терасите на храма се запазват. Те са от сграда, която вече е проучена и е



наречена условно митницата,



а археолозите се надяват занапред да разберат още за функциите, които е изпълнявала постройката, вдигната в края на града.

Проучванията на Западната порта се подновяват едва през 2011 г. с идеята обектът да се реставрира, консервира и експонира. Днес в музея на открито могат да се видят самата порта, петоъгълната кула към нея, част от крепостните стени, триъгълната кула, част от архитектурен комплекс с колонада в южната част на обекта, а в североизточната му - фасадата на сграда с красива мозайка, консервирана обаче в дълбочина. Тя ще бъде показана за посетителите чрез фотоси.

Една от най-големите атракции на археологическия парк е част от главната улица Декуманус Максимус, свързваща Западната порта с Източната, експонирана в подлеза пред бившия Партиен дом. Част от нея може да се види и на междинния обект Метростанция Сердика 2. По време на реставрацията и консервацията автентичните настилки на улицата са вдигнати. После е укрепен водопроводният канал под тях, а терените са подравнени. След което автентичните настилки са върнати на оригиналните им места. Така археолозите са открили в дълбочина още няколко улични настилки и канали.

Това, което е достигнало до наши дни, е датирано от II до VI век - един твърде голям период, поради което археолозите се затрудняват да обобщят как е живял късноантичният град Сердика. Някои от по-ранните жилища са с каменни основи и кирпичени стени, но пък са украсени с цветни мазилки и естетически издържани хоросанови орнаменти, имитиращи мраморни. В римско време



животът е бил с най-високо качество



през II век. Към IV век пък камъкът в постройките преобладава. А в края на тежкия VI век архитектурният облик на града се променя. Една от причините за това са и серията от разрушителни земетресения, сринали много от постройките му. Тогава спада и качеството на строителството, а населението вдига отново сградите със строителните останки от рухналите сгради, отбелязва археоложката Илияна Борисова-Кацарова.

През последните пет години Западната порта на Сердика е проучена в по-голямата си част, а извлечената информация е помогнала на специалистите да обогатят пъзела на античния град. Разкопките са финансирани от няколко източника - по програма "Култура" на Столична община и с пари от бюджета на Столична община през Музея за история на София. Близо един милион лева пък са отпуснати от т.нар. Норвежка програма, които са отишли за реставрацията и консервацията на обекта.

"В началото проектът археологически парк "Западна порта на Сердика" предвиждаше и проучване в южна посока. Там се надяваме да открием следи от Южната кула, но това ще стане на следващ етап, когато се намери финансиране. При Западната порта открихме останки от IV до VI в., повечето са от края на античността, т.е. от V и VI век. На няколко места стигнахме и до културни пластове от II век, които са четири метра под тези от VI век. В късната античност застрояването е било доста гъсто, а в този участък има не само жилищни сгради", разказва Кацарова. Една от най-интересните постройки в археологическия парк е базиликата. Наименованието й е дадено от първите й изследователи, въпреки че липсват археологически свидетелства за функциите на сградата. Знае се само, че е



имала монументални размери,



фасадата й е дълга 27 метра, а развитието й е на изток под улица "Вашингтон". Археологическите разкопки в дълбочина показват, че през IV век част от нея е била постлана с красива мозайка.

За жалост от монументалната постройка са се запазили само западната й фасада с две стълбища. Екипът установява още, че през IV век пред крепостната стена е имало дълбок ров с отбранителни функции, който е затруднявал достъпа до стената. Натъкнали са се и на масивна дървена подпора за мост над него. Ровът е съществувал няколко десетилетия, след което е бил запълнен. Проучванията показват, че в средата на V век крепостната стена на антична Сердика е удебелена с още два метра и 20 метра зад нея е вдигната втора. "До този момент се смяташе, че удебеляването на крепостните стени започва да се прави в първата половина на VI век или по времето на император Юстиниан, но всъщност по-вероятно е това да се е случило след средата на V век", отбелязват специалистите от екипа, участвал в проучването.

Предметите, открити в обекта по време на разкопките, ще могат да се видят през май в специална експозиция на Музея за история на София. Това са най-вече за предмети от ежедневието на късноантичния град. "Сердика не е загинала внезапно. Хората са имали възможност да избягат, да се върнат и да приберат ценностите си, а ние намираме само загубени неща - накити, украси на дрехи, монети. За близо 200 дни разкопки през петте години работа сме открили над 1500 монети. Шансът да открием съкровище е минимален", отчита ръководителката на проекта. Всъщност най-голямото антично съкровище от района на Западната порта е намерено още по време на разкопките през 80-те години. Това са два фрагмента от надписи на гръцки език. Трети пък е открит пред днешните хали, където е Северната порта. Самият надпис днес е преместен при Източната порта на Сердика. Текстовете съобщават, че по времето на съвместното управление на императорите Марк Аврелий и Комод между 176 г. и 180 г. са построени крепостните стени на Сердика.

Музеят на открито ще бъде естествен декор на културни събития. Археолозите подчертават, че сред другите археологически музеи in situ в София забележителни са "Света Петка Самарджийска", ротондата "Св. Георги", гробниците под базиликата "Св. София", но степента на запазеност на археологическите останки от Западната порта са впечатляващи. А това, което може да се види в този археологичен парк, е максимално автентично. Нищо общо с новите червени тухлички, които скандализираха софиянци при реставрацията на Ларгото.