|
| Докато Анкара го крепи и София го търпи, Лютви Местан ще продължи да диша във врата на бившия си шеф. |
Изборната победа на ДПС обаче въобще не означава, че мрачните облаци около Доган са се разпръснали. Напротив, политическото бъдеще на партията му, както и неговото собствено, остават все така несигурни. Отцепниците Лютви Местан и Орхан Исмаилов събраха 100 хиляди гласа на вота, 4/5 от които дойдоха от избиратели в България.
ДПС взе 315 хиляди
През 2014 г. имаше 487 хиляди, а през 2013 г. - 400 хиляди. Изселническият вот се запази в пропорция 60 на 40 в полза на Местан, както на президентските избори м.г., когато за пръв път се сблъска директно с Доган. Не можем дори да предполагаме какъв щеше да бъде резултатът, ако не беше законодателното решение да се сложи таван от 35 секции в чужда държава, от което пострада най-вече гласуването в Турция. Във всеки случай грубият извод е, че между 20 и 25% от електората на ДПС, е преминал към "Обединение ДОСТ". Ще трябва да мине поне още един вот, за да разберем дали става въпрос за трайна тенденция в ущърб на движението. Фактическото положение обаче е, че иначе монолитната политически турско-мюсюлманска общност у нас се разцепи.
Същественото тук е, че това разцепление се случи под натиска (и дори с активното участие) на Анкара. И в предизборното си противоборство турските управляващи и Доган отидоха толкова далеч, че зейналата помежду им пропаст едва ли ще може да бъде запълнена. На първо място, защото Анкара инвестира наистина много, за да създаде политическа алтернатива на ДПС (дори събра заедно доскорошните врагове Лютви Местан и Касим Дал). И макар че коалицията не влезе в парламента, успехът й е достатъчно осезаем, за да оправдае вложението и да се разглежда като политически проект с бъдеще. И на второ място,
самият Доган пресече границата,
като открито се обяви срещу заветната политическа цел на турския държавен глава Реджеп Ердоган - превръщането на Турция в президентска република. План, който водачът на ДПС определи като "безумие", защото ще превърне южната ни съседка в "султанат" и ще "легитимира неоосманизма". Доган трябва да е съвсем наясно, че големецът в Анкара подобни приказки не търпи и не прощава. И изглежда е, след като тревожно предупреди: "Играта е ва банк!!!".
Работата е там, че тук става въпрос най-вече за собственото оцеляване на почетния лидер на ДПС, а не на Кемалистка република Турция или на България, или дори на ДПС, както се опитва да ни убеди. Защото по една или друга причина Анкара не го иска начело на турско-мюсюлманската общност у нас. И проблемът не е само в подхода му към руско-турската криза от 2015 г. Това, че тогава Доган фактически взе страната на Москва, не е причината за разрива му с Анкара, а е следствие от отчуждаване, започнало дълго преди това.
По-паметливите не са забравили официалната визита на Ердоган в България в качеството му на премиер през октомври 2010 г. Тогава ДПС планираше среща между него и Доган, която обаче не се състоя заради отказ на турската страна. Вместо това
Ердоган се срещна с Касим Дал,
който доскоро беше дясна ръка на Доган, но в началото на същата година беше махнат от зам.-председателския пост в движението. И само няколко месеца след срещата (януари 2011 г.) Дал напусна партията с гръм и трясък след като внезапно (пре)откри агентурното минало на шефа си. И се захвана да гради своя формация, която сега е коалиционен партньор на Местан в "Обединение ДОСТ". Визитата на Ердоган през 2010 г. остана паметна и по друга причина. Тогавашният премиер Бойко Борисов заяви, че двете страни не се нуждаят от посредници помежду си. И турският му колега се съгласи. Мнозина чуха в това погребален звън за политическата кариера на Доган.
А точно това време беше "златен период" в отношенията между Турция и Русия. Двете страни градяха солидно партньорство, основано на големи, дългосрочни проекти - пренос на газ и петрол, строежът на атомната централа в Аккую. Така че теорията за прокремълското залитане на Доган поне тогава не важеше.
Разширяването на пропастта между Доган и турските управляващи пролича и в изненадващото им сближаване с ГЕРБ. Хората на Бойко Борисов внезапно се оказаха
ухажвани от изселнически организации
Цветан Цветанов даже заговори за отваряне на офиси на ГЕРБ в Турция. Цялата история нямаше практически резултат, разбира се, ако не броим гласовете за Цецка Цачева от южната ни съседка за президентските избори. Но показа ясно, че Анкара е готова да партнира с всеки без ДПС.
Преди това Доган се задъхваше да сипе хвалби за успехите на Ердоганова Турция. "Преди 20 години, за да подчертая значимостта на българо-турските взаимоотношения за демократичната визия на страните, подхвърлих, че "Пътят на България към Европа минава през Босфора". Явно съм бил прав. След 20 години бих искал да добавя, че пътят на ЕС към себе си и към глобалния свят, минава през Дарданелите и Чанаккале!", бомбастично обяви Доган на 7-ата национална конференция на ДПС през 2009 г. Четири години по-късно, на 8-ата конференция през 2013 г., когато се оттегли от оперативното ръководство на партията, вече сравняваше Ердоган с "диктатора" Бойко Борисов. Позицията му по руско-турския конфликт катализира допълнително това противопоставяне. Което обаче не се смекчи изобщо, след като отношенията на Ердоган с Путин започнаха да се нормализират.
И това показва, че проблемът на Турция не е в предполагаемата проруска ориентация на ДПС. А в несменяемия му лидер. Властта на Доган над ДПС се оказа достатъчно силна, за да прогони безпроблемно фаворита на турските управляващи и да запази до голяма степен целостта на партията. Изборният му резултат показва, че и политическото му влияние се е съхранило достатъчно, за да запази позицията си на единствен представител на турско-мюсюлманската общност в българския парламент. Именно това обаче управляващите в Анкара искат да му отнемат. Затова и натискът им върху него, върху ДПС, а и върху България тепърва ще се засилва.
на Доган да виси до портрета на Путин за сутрешната молитва